Битка при Никопол (1877)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Никопол (битка, 1877))
Направо към: навигация, търсене
Битка при Никопол
Руско-турска война (1877–1878)
Nikopol dmitriev.jpg
Капитулацията на Никополския гарнизон. Художник Николай Дмитриев-Оренбургски
Информация
Период 3-4 юли/15 юли-16 юли 1877
Място Никопол, България
Резултат Победа за Руската империя
Територия Балкански полуостров
Воюващи страни
Romanov Flag.svg Руска империя Ottoman flag.svg Османска империя
Командири
Romanov Flag.svg генерал-лейтенант Николай Криденер
Romanov Flag.svg генерал-майор Юрий Шилдер-Шулднер
Romanov Flag.svg генерал-майор Григорий Лашкарев
Ottoman flag.svg Хасан паша
White flag icon.svg
Сили
18 батальона, 24 ескадрона и 92 оръдия 8 500 войника и 17 батареи
Жертви и загуби
1 311 убити и ранени 1 300 убити и ранени,
7 000 пленени

Битката при Никопол е проведена на 3-4 (15-16) юли 1877 г. и е втората по време на Руско-турската война (1877-1878). Завършва с пленяването на Никополския гарнизон и открива възможност за решително настъпление на руските войски към централна Северна България.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

След десанта на руската армия на 15 (27) юни при Зимнич-Свищов, Никополската крепост придобива голямо значение. Тя представлява потенциална опасност за Свищовския плацдарм, чието разширяване и подсигуряване изисква бързото и ликвидиране. Затова след десанта започва прехвърлянето на Западният руски отряд, а на 26 юни (8 юли) главнокомандуващият Николай Николаевич издава заповед за превземането на града. Въпреки че някои части се намират все още в Румъния, генерал-лейтенант Криденер, се насочва към с.Мършевица (днес с.Любеново) и го заема на 28 юни. През следващите дни казашки разезди се опитват да съберат сведения за противника, но батареите му не ги допускат близо до укрепленията. Избягали българи обаче съобщават, че турският гарнизон няма месо за храна, яде сухари и е силно деморализиран - състои се предимно от стари хора, които нямат желание да се бият. Понеже изчаква прехвърлянето на всичките си войски, Криденер насрочва атаката срещу Никопол за 3 (15) юли 1877 г. Турското командване не разполага с достатъчно сили в района за да се противопостави на руските войски. Затова смята, като остави във Видин достатъчно войски за отбраната на града, с останалите, Осман паша да настъпи през Ловеч към Търново. В Търново да се съедини с пристигналия от Шумен Ахмед Еюб паша в една една силна армия и от там да настъпи към Свищов. За изпълнението на този план, на 10 юли Осман паша получава телеграма и се насочва към Никопол с 19 табура, 5 ескадрона и 9 батареи. По пътя присъединява още 3 табура от гарнизона на Оряхово. Осман паша нарежда на Хасан паша в Никопол да се държи до последно, понеже му идва на помощ. По време на придвижването си и когато достига р.Искър, научава, че Западният руски отряд е превзел Никопол и променя посоката си на движение към Плевен, като ускорява значително движението си.

Никополска крепост[редактиране | редактиране на кода]

Никопол в последните дни на робството наброява около 20 000 души, като преобладаващото население е турско. От север градът е естествено защитен от река Дунав, на изток е стръмният дол на Ерменлуйска река, а на запад - скалистият бряг на река Осъм. Уязвим е единствено от юг, откъм Въбелското плато, но то е тясно и не дава възможност за разгъване на крупни сили. Никопол има три квартала: турски, български и еврейски, като в българския са построени красива църква и хубаво училище. Градът обаче е силно пострадал от руските батареи разположени по левия бряг на Дунав. Те го бомбардират по време на десанта при Свищов, с цел да отвлекат вниманието на турците. На 15 (27) юни градът е подпален и продължава да гори цяла седмица.

Турците обновяват занемарената крепост, понеже я считат за вероятен пункт на руския десант. Построени са нови землени укрепления, а старите гладкоцевни оръдия са заменени с нови и модерни. Пред крепостта на изток, юг и запад в полукръг са изградени батареи, които представляват предната отбранителна линия. Батареите са свързани помежду си с траншеи и окопи, оставащи почти незабележими за русите, понеже са изкопани в гъсти ниви, лозя и овощни градини. По-назад и на командните височини около града са построени 6 редута и 1 люнет, които представляват втората отбранителна линия. Отбранителните пунктове са свързани с телеграфна линия. Пред тях са изкопани окопи, облицовани с камъни. Западно от с.Муселиево, на левия бряг на Осъм е построено отделно предмостово укрепление. За отбраната на Никопол са съсредоточени около 8 500 войници под командването на Хасан паша.

Руски войски[редактиране | редактиране на кода]

За овладяване на крепостта на гр.Никопол руското командване изпраща генерал Криденер, командир на IX-и Армейски корпус с численост 18 пехотни батальона, 24 ескадрона и 92 оръдия и в състав:

  • Пехота:
    • 17-ти пехотен Архангелогородски полк
    • 18-ти пехотен Вологодски полк
    • 20-ти пехотен Галицки полк
    • 121-ви пехотен Пензенски полк
    • 122-ри пехотен Тамбовски полк
    • 123-ти пехотен Козловски полк
  • Кавалерия:
    • 9-ти улански Бугски полк
    • 9-ти Донски казашки полк
    • 34-ти Донски казашки полк
    • 2-ри Кубански казашки полк
    • Владикавказко-осетински казашки полк
    • Горнотерски планински конен и регулярен полк
  • Артилерия:
    • 5-та артилерийска бригада
    • 31-ва артилерийска бригада
    • 2-ра Донска казашка батарея
    • 1-ва Донска казашка конно-планинска батарея
  • Сапьори:
    • 1-ва рота на 5-ти сапьорен батальон

План за атака[редактиране | редактиране на кода]

Криденер разделя войските на две колони и общ резерв. Дясната колона, с командир генерал-майор Лашкарев и в състав 6 батальона и 2 сотни, има за задача да задържи с. Въбел и да подпомага главният удар. Лявата колона, с командир генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер и в състав 6 батальона, 13 ескадрона и 30 оръдия, ще настъпи между реките Вит и Осъм, ще овладее мостовете и ще действа срещу противника на десния бряг на Осъм. По този начин ще бъде отрязан пътят за отстъпление на гарнизона на запад и юг. Общият резерв от 6 батальона остава под командването на генерал-лейтенант Николай Криденер. Планът предвижда основният удар да бъде насочен от запад и югозапад, където отбраната е най-слаба. Освен това Криденер ще може да разчита на съдействието на 63 обсадни и полеви руски оръдия, разположени на отсрещния бряг на Дунав.

Битка на 3 юли[редактиране | редактиране на кода]

Карта на битката при Никопол на 3 юли 1877 г.

Битката започва сутринта на 3 (15) юли около 4:00 часа с артилерийска стрелба от 40 оръдия в центъра. Турците отговарят с пушечен огън срещу русите в с.Въбел. Намесват се и две турски батареи, но скоро са заставени да замлъкнат. Париран е и опит на турската пехота да настъпи към Свищов.

Лявата колона на Шилдер-Шулднер излиза от с.Дебово в 4:00 часа, предвижва се скрито по левия бряг на Осъм и като се разделя на три части, атакува предмостовото укрепление при с.Муселиево. Укреплението е отбранявано от 3 табура (батальона) с 3 оръдия, но към обяд е превзето от 18 Вологодски полк. Това улеснява действията на левия фланг на дясната колона, където 123 Козловски полк заема последователно с.Муселиево, с.Джорно (днес с.Жернов), мелницата и двата моста над р.Осъм (единият на пътя Никопол-Градещи, а другият на пътя Никопол-Плевен). С това пътят за отстъпление на гарнизона е отрязан. Към 14 часа двата полка превземат двете батареи вляво и вдясно от пътя Никопол-Градещи (днес с.Милковица), а към 16 часа е предприета атака срещу редута вляво от пътя и е отбита последвалата контраатака. Падането на нощта прекратява атаките срещу редута и съседния люнет. Полковете остават да лагеруват край Муселиево.

Северно от този лагер се намират части от Кавказката казашка бригада на генерал-майор Иван Тутолмин с 6 оръдия (от състава на лявата колона). Задача им е да наблюдават пътя към Гулянци и да прекъсват съобщенията с външния свят. Около 14 часа Тутолмин заема с.Сомовит и се разполага вечерта на лагер южно от селото.

Когато научава за успеха на лявата колона, Криденер заповядва настъпление и на дясната колона. 20 Галицки полк, въпреки силния пушечен огън, преодолява откритото пространство и овладява окопите и батареята северно от с.Въбел. Оръдията в центъра улесняват с точния си огън тяхната задача и дават възможност на полка да продължи настъплението си. Превзет е редута на десния бряг на Никополския овраг, но атаката срещу този на левия бряг е неуспешен. В боя е вкаран и 122 Тамбовски полк, но атаката е отново неуспешна. Редутът е овладян в 19 часа едва когато турците се оттеглят в крепостта.

Настъплението от югоизток на генерал-лейтенант Николай Веляминов е спряно от двата редута северно от пътя Никопол-Свищов.

Настъпването на нощта прекратява боевете когато руските войски плътно са обградили града. Те са превзели първата отбранителна линия и два от редутите на втората, които имат командно положение над Никопол. Руският успех е постигнат при крайно тежки условия, тъй като през деня горещината надхвърля 35 градуса, а в околността няма питейна вода.

Капитулация на 4 юли[редактиране | редактиране на кода]

Българки от с. Въбел носят вода на руските войници.

През нощта Западният отряд се подготвя да атакува крепостта на сутринта, чиято стена е частично разрушена от артилерията. До такава обаче не се стига. Поставеният в критично положение и деморализиран турски гарнизон, заплашва Хасан паша с бунт в случай, че не предаде крепостта на русите. Над крепостта е развят бял флаг. Подполковник Мациевски с двама войници си покачват на стената и скачат вътре в крепостта. Вратата е отключена и вътре влизат руски войски. На генерал Криденер са предадени ключовете на крепостта. Над врата е поставено знамето на 123 Козловски полк. След като предават оръжието си, предалите се войници започват да излизат от крепостта. Шествието трае няколко часа. Пленени са около 7 000 войника, 113 оръдия, 10 000 пушки, боеприпаси и 6 знамена. В пристанището се намират два монитора, които дори не правят опит да избягат и са пленени с екипажите си. По заповед на главнокомандващия, Хасан паша е отведен в главният щаб, а пленените войници в Букурещ под разпореждане на генерал Каталей. Наредено е иззетото оръжие да остане в Никопол и с него да се въоръжи българското население. На Криденер е наредено да се отправи с наличните войски незабавно към Плевен и да го заеме, а градът Никопол да бъде предаден на румънските войски.

Загуби[редактиране | редактиране на кода]

Битката при Никопол струва на турците около 1 300 убити и ранени, а на русите 1 311 убити и ранени

Предаването на Никополския гарнизон на 4 юли 1877 г.
Руски загуби при Никопол [1]
подразделение убити изчезнали ранени и контузени общо
офицери войници войници офицери войници офицери войници
Pekh 17 Arhangelogorod.jpg 17 Архангелогородски полк 0 1 6 0 5 0 12
Pekh 18 Vologda.jpg 18 Вологодски полк 0 35 45 6 176 6 256
Pekh 20 Galitsky.jpg 20 Галицки полк 1 109 0 7 289 8 398
RAF A emb-Artillery1924.gif 5 артилерийска бригада 0 2 0 3 10 3 12
Pekh 122 Tambovski.jpg 122 Тамбовски полк 2 72 24 7 229 9 325
Pekh 123 Kozlov.jpg 123 Козловски полк 0 54 9 5 212 5 275
RAF A emb-Artillery1924.gif 31 артилерийска бригада 0 0 0 0 1 0 1
Кавказка казашка бригада 0 3 0 0 5 0 8
ОБЩО 3 276 84 28 927 31 1287
Паметникът на победата при Никопол
СПИСЪК С ИМЕНАТА НА ЗАГИНАЛИТЕ ОФИЦЕРИ
чин имена убит/починал допълнителни данни препратка
18 Вологодски полк
1 щабс капитан Александр Чут убит ком.5 рота [2] [3]
2 прапорщик Виктор Андреевский починал от раните мл.оф. [4]
20 Галицки полк
3 майор Василий Николаевич Волчанецкий убит ком.1 бат. [5] [6]
122 Тамбовски полк
4 подпоручик Кременецкий убит мл.оф. [7]
5 подпоручик Ширяев убит мл.оф.
123 Козловски полк
6 щабс капитан Озеров починал от раните [8]

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Битката при Никопол завършва с победа на руското оръжие и води до освобождението на града. Руският плацдарм при Свищов е разширен и подсигурен от запад. Унищожен е голям турски гарнизон, а турската армия е деморализирана. Победата повдига неимоверно духът и самочувствието на руския войник и укрепва вярата му в крайната победа. Откриват се благоприятни възможности за настъпление към Централна Северна България.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Генов Цонко, Освободителната война 1877-1878, Изд. "Наука и изкуство", София,1978, с. 100-102
  • Георгиев Георги, Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон", София,1986, с.52, 112-113
  • Сборник материалов по русско-турецкой войне 1877-1878 гг. на Балканском полуострове. Выпуск 3. Журнал военных действий IX армейского корпуса, Санкт Петербург, 1898 г.
  • Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877-78 гг. на Балканском полуострове, Выпуск 20: Журналы, дневники и очерки военных действий частей IX арм. корпуса. - 1901 г.
  • Бачевский, Константин Иванович, Воспоминания о походе 18-го Пехотного Вологодского полка в Турцию, в 1877-78 годах. - Санкт-Петербург, 1886 г.
  • Г. Георгиев, В. Топалов, Кратка история на Освободителната война 1877 - 1878, София, 1958 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]