Никос Диму

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никос Диму
Νίκος Δήμου
Nikos Dimou.jpg
Роден 1935 г. (82 г.)
Професия писател, колумнист, преводач
Националност Флаг на Гърция Гърция
Жанр автобиография

Никос Диму (на гръцки: Νίκος Δήμου) е гръцки колумнист, преводач и писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никос Диму е роден през 1935 г. в Атина, Гърция. Завършва колежът в Атина и изучава френска литература. От 1954 до 1960 година учи философия в университетът Лудвиг Максимилиан в Германия. Издава първата си книга през 1953 година.

През 1962 г. започва да работи в сферата на рекламата. През 1965 основава своя собствена компания. Освен търговията с реклами, фирмата създава благотворителни и публични инициативи (напр. Не съм забравил за Кипър). През 1983 година се оттегля от всички бизнес начинания, за да се посвети изцяло на писането. През 1979 година Диму започва да пише колонки в списания, включителни Epikaira (Актуални въпроси), 4 Trochoi (4 Колела), Tetarto (Четвъртина) и Photographos (Фотограф), както и във вестници като To Vima, Kathimerini и неделните издания на Eleftherotypia and Ethnos.

Диму започва да води първото си токшоу в гръцка телевизия през 1979 г., Μία Ταινία – Μία Συζήτηση (Един филм – една дискусия), а през 1987 се завръща с друго предаване, наречено Διάλογοι (Диалози). Води също и Περιπέτειες Ιδεών (Приключения с идеи) през 1991 иΜεγάλες Παρεξηγήσεις (Големи недоразумения) през 1999 г. Той е един от основателите на радио Атина 98.4 FM. Печелил е две журналистически награди (награда Abdi İpekçi и награда Botsis). През 1997 г. става почетен гражданин на Ермуполи, родния град на майка си. Диму е награден с наградата Dimitris Mitropoulos през 2000 година.

Диму е публикувал над 60 книги, повечето от които нехудожествена литература, между които и „Нещастието да си грък“ (Η δυστυχία του να είσαι Έλληνας) (издадена на български език от изд. Orange Books, 2015), „Новите гърци“ (Οι Νέοι Έλληνες), „Последната социална класа“ (Η Χαμένη Τάξη), „Извинението на Анти-Елена“ (Απολογία ενός Ανθέλληνα). Занимава се и с любителска фотография, като публикува два албума със свои творби и прави три изложби. В продължение на седем години е колумнист в гръцкото списание LIFO, което в момента се публикува на сайта protagon.gr.

Книгата му „Нещастието да си грък“ има повече от 32 издания в Гърция и е преведена на много езици, включително немски (издателство Kunstmann), френски (Payot), английски (John Hunt – zero Books), италиански (Castelvecchi) и испански (Anagramma). На български език е издадена през 1997 г. от издателство „Отворено общество“ и преиздадена през 2015 г. от „Orange Books“. Поеми на Диму са преведени на италиански, португалски и испански. През 2014 г. издава нова книга в Германия – „За всичко трябва да виним германците“ (Die Deutschen sind an allem Schuld" (Kunstmann).

През 2009 г. не успява да бъде избран за политик в Европейски парламент от гръцката партия „Драси“.

През март 2014 г. става член на новата гръцка партия „Реката“ („Το Ποτάμι“). Подава оставка месец по-късно, поради различия на възгледите относно отношенията на държавата с църквата.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Par' ola Afta (Παρ' όλα αυτά, Nevertheless)
  • Mikra Vimata (Μικρά Βήματα, Short Steps)
  • Imerologio tou Kafsona (Ημερολόγιο του καύσωνα, Diary of the Heat Wave)
  • Tolmires Istories (Τολμηρές Ιστορίες, Bold Stories).
Популярна философия
  • To Apolyto kai to Tavli (Το απόλυτο και το τάβλι, Backgammon and the Absolute)
  • Triptyque: Communication, Love, Freedom (Τρίπτυχο: επικοινωνία, αγάπη, ελευθερία, Triptycho: Epikoinonia, Agapi, Eleftheria)
Поезия
  • To Vivlio ton Gaton (Το βιβλίο των γάτων, The Book of Cats)
  • Poiimata 1950-1990 (Ποιήματα 1950-1990, Poems 1950-1990)
  • Listes (Λίστες, Lists)
Есета и афоризми
  • I Dystihia tou na Eisai Ellinas (Η δυστυχία του να είσαι Έλληνας, The Unhappiness of being Greek)
    Нещастието да си грък, изд. „Orange Books“ (2015), прев. Калина Гарелова
  • Apologia enos Anthellina (Απολογία ενός Ανθέλληνα = Apology of an Anti-Greek)
  • Prosengiseis (Προσεγγίσεις, Approaches)
  • Dokimia I: Odysseas Elytis (Δοκίμια Ι: Οδυσσέας Ελύτης = Essays I: Odysseus Elytis)
  • Dokimia II: Ta Prosopa tis Poiesis (Δοκίμια ΙΙ: Τα πρόσωπα της Ποίησης, Essays II: The Faces of Poetry)
  • I Teleia Diadromi (Η τέλεια διαδρομή, The Perfect Drive / Route)
  • Psifiaki Zoi (Ψηφιακή Ζωή, Digital Life)
Автобиографии
  • Apo tin Michail Voda stin Syrou (Από την Μιχαήλ Βόδα στην Σύρου, From Michail Voda [Street] to Syros [Street])
  • Apo tin Odo Rinou stin Hess Strasse (Από την οδό Ρήνου στην Ες Στράσε, From Rhine Street to Hess Strasse)
  • Odos Galinis (Οδός Γαλήνης, Calm Street)
  • Oi dromoi mou (Οι δρόμοι μου, My streets)

Никос Диму превежда поезия от английски, немски и латински, а също така е преводач на „Гласовете на Маракеш“ от Елиас Канети.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Nikos Dimou“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.