Нико Жупанич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нико Жупанич
словенски антрополог и политик

Роден
Починал
Научна дейност
Област Антропология
Нико Жупанич в Общомедия

Нико Жупанич (на словенски: Niko Županič), известен и като К. Герсин (на немски: K. Gersin), е словенски антрополог и политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Нико Жупанич е роден на 1 декември 1876 година в Грибле, тогава в Австро-унгарската империя.

Основното си образование получава през 1884 и 1887 година в Подземльо, а между 1887 и 1897 година учи в гимназията в Ново место. След дипломирането си отбива военната служба и учи във философския факултет на Виенския университет, а после и други специалности, сред които и антропология.

През 1901 година Нико Жупанич във Виена издава културно-историческия вестник „Юг“, а през 1903 година получава докторска степен. През 1907 година Нико Жупанич се мести в Белград по покана на Йован Цвиич, където през 1914 година завежда Етнографския музей.

По време на балканските войни е разгръща политическа и журналистическа дейност, а в периода 1915-1919 година участва в Югославския комитет, имащ за цел федерация на южните славяни в една държава.

През 1919 година като член на делегацията на новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци, участва на мирна конференция в Париж. Става член на Националната радикална партия и е министър без портфейл, в правителството на Никола Пашич, през 1922-1923 година.

Нико Жупанич е основава Етнографския музей (тогава Етнографски институт) в Любляна през 1921, и е негов пръв директор от 1923 до 1940 година. През 1926 година издава първия словенски етнографски вестник „Етнолог“, а през 1940 става ръководител на катедра „Етнология“ в университета в Любляна.[1]

Умира на 11 септември 1961 година в Любляна, тогава в Югославия.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Macedonien und das türkische Problem (Македония и турският проблем), 1903
  • Žumberčani i Marindolci (Жумберчани и Мариндолци), 1912
  • Pontijski Bugari (Понтийските българи), 1913
  • Hrvati kod Atine (Хърватите в Атина), 1914
  • O Slovencima, 1915 (в съавторство с Ivan Mestrovic)
  • Les premiers habitants des pays Yougoslaves, 1919
  • Etnogeneza Jugoslovena (Етногенезис на югославяните), In: Rad 222, 1920
  • Tragom za Pelazgima, 1922
  • Srbi Ptolomeja i Plinija, 1924
  • Prvobitni Hrvati (Първобитните хървати), 1925
  • Altserbien und die albanische Frage (Стара Сърбия и албанският въпрос), 1912
  • The strategical significance of Serbia (Стратегическото значение на Сърбия), 1915

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Александър Бошкович: Между етнология и антрополгия: няколко бивши югославски виждания, сп. "Българска етнология", 2007, бр. 4