Никта (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никта
Никс
Спътникът на Плутон, Никта, заснет от космическия апарат Нови хоризонти на 14 юли 2015
Откриване
Открит от Телескоп Хъбъл
Екип за търсене на спътници на Плутон
Дата 15 май 2005 г.
Орбитални параметри (епоха J2000)[1]
Голяма полуос 48 675 ± 120 km
Ексцентрицитет 0,002 ± 0,002
Орбитален период 24,856 ± 0,001 дни
Инклинация 0,04° ± 0,22°
Естествен спътник на Плутон
Физически характеристики
Среден диаметър 46-137 km [2]
Маса < 5×1018 kg[3]
Средна плътност < 1,9 g/cm3
Повърхностна гравитация ~ 0,02 m/s2
Албедо 0,04–0,37
Повръхностна температура ~45–40 K
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане няма

Никта е естествен спътник на Плутон. Открит е през юни 2005 г. заедно с Хидра от екип астрономи, включващ Хал Уийвър, Алан Стерн, Макс Мъчлър, Андрю Стефл, Марк Буйе, Уилям Мерлин, Джон Спенсър, Елиът Йънг и Лесли Йонг на снимки от телескопа Хъбъл от 15 и 18 май 2005 г. На спътника е дадено предварителното означение S/2005 P 2.[4] Спътникът е наречен на древногръцката богиня на нощта Никта.

Спътниците са забелязани за пръв път от Макс Мъчлър на 15 юни 2005 г. и откритието е оповестено на 31 октомври 2005 г.

Снимка, на която Никта е открит

От снимките е установено, че спътниците са на приблизително кръгова орбита около Плутон, в орбиталната равнина на Харон, с орбитален радиус от около 50 000 km. До момента не са установени точни размери на обекта, но се предполага, че диаметърът му е между 32 и 145 km. [5] [6]. Никта е около 25% по-блед от Хидра и вероятно е по-малък.

Обектът ще бъде посетен от мисията Нови хоризонти през 2015 г.

Официалното име „Никта“ е дадено на 21 юни 2006 и е взето от богинята на нощта в гръцката митология, която е и майка на Харон. Иползва се също и обозначението Плутон 2.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Buie, M. W. и др. Orbits and Photometry of Pluto's satellites: Charon, S/2005 P1, and S/2005 P2 [sic]. // Astronomical Journal 132. 2006. с. 290.(Final preprint)
  2. H. A. Weaver и др. Discovery of two new satellites of Pluto. // Nature 439 (7079). 23 February 2006. DOI:10.1038/nature04547. с. 943–945.
  3. Based on the range of diameters from Buie et al. (2006), and densities ranging from 1 g/cm³ (ice) to 2 g/cm³ (Pluto).
  4. IAU Circular No. 8625 описание на откритието
  5. www.boulder.swri.edu/plutonews
  6. www.astrobio.net/news
  7. IAU Circular No. 8723 наименоване на спътниците

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]