Никта (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никта
Никс
Предполагаем изглед към Плутон от повърхността на Хидра. Никта е ярката точка вляво от центъра.
Откриване
Открит от Телескоп Хъбъл
Екип за търсене на спътници на Плутон
Дата 15 май 2005 г.
Орбитални параметри (епоха J2000)[1]
Голяма полуос 48 675 ± 120 km
Ексцентрицитет 0,002 ± 0,002
Орбитален период 24,856 ± 0,001 дни
Инклинация 0,04° ± 0,22°
Естествен спътник на Плутон
Физически характеристики
Среден диаметър 46-137 km [2]
Маса < 5×1018 kg[3]
Средна плътност < 1,9 g/cm3
Повърхностна гравитация ~ 0,02 m/s2
Албедо 0,04–0,37
Повръхностна температура ~45–40 K
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане няма

Никта е естествен спътник на Плутон. Открит е през юни 2005 г. заедно с Хидра от екип астрономи включващ Хал Уийвър, Алан Стерн, Макс Мъчлър, Андрю Стефл, Марк Буйе, Уилям Мерлин, Джон Спенсър, Елиът Йънг и Лесли Йонг на снимки от телескопа Хъбъл от 15 и 18 май 2005 г. На спътника е дадено предварителното означение S/2005 P 2.[4] Спътникът е наречен на древногръцката богиня на нощта Никта.

Спътниците са забелязани за пръв път от Макс Мъчлър на 15 юни 2005 г. и откритието е оповестено на 31 октомври 2005 г.

Снимка на която Никта е открит

От снимките е установено, че спътниците са на приблизително кръгова орбита около Плутон, в орбиталната равнина на Харон, с орбитален радиус от около 50 000 km. До момента не са установени точни размери на обекта, но се предполага, че диаметърът му е между 32 и 145 km. [5] [6]. Никта е около 25% по-блед от Хидра и вероятно е по-малък.

Обектът ще бъде посетен от мисията Нови хоризонти през 2015 г.

Официалното име „Никта“ е дадено на 21 юни 2006 и е взето от богинята на нощта в гръцката митология, която е и майка на Харон. Иползва се също и обозначението Плутон 2.[7]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Buie, M. W. и др. Orbits and Photometry of Pluto's satellites: Charon, S/2005 P1, and S/2005 P2 [sic]. // Astronomical Journal 132. 2006. с. 290.(Final preprint)
  2. H. A. Weaver и др. Discovery of two new satellites of Pluto. // Nature 439 (7079). 23 February 2006. DOI:10.1038/nature04547. с. 943–945.
  3. Based on the range of diameters from Buie et al. (2006), and densities ranging from 1 g/cm³ (ice) to 2 g/cm³ (Pluto).
  4. IAU Circular No. 8625 описание на откритието
  5. www.boulder.swri.edu/plutonews
  6. www.astrobio.net/news
  7. IAU Circular No. 8723 наименоване на спътниците

Външни препратки[редактиране | edit source]