Никудин
Тази статия е за селото в България. За селото във Велешко, Република Северна Македония вижте Никодин.
| Никудин | |
 Изглед от Никудин | |
  Никудин  Никудин | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 57 души[1] (31 декември 2024 г.) 3,47 души/km² |
| Землище | 16,429 km² |
| Надм. височина | 712 m |
| Пощ. код | 2839 |
| Тел. код | 074345 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 51737 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Струмяни Емил Илиев (Обединени земеделци; 2011) |
Нику̀дин е село в Югозападна България. То се намира в община Струмяни, област Благоевград.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | |
| Общо | 106 |
| Българи | 106 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
География
[редактиране | редактиране на кода]Никудин се намира в историко-географската област Каршияка, на 37 километра югозападно от Струмяни и на 25 километра северозападно от Сандански. Селото е разположено живописно на около 700 метра надморска височина на двата бряга на река Лебница, границата между планините Огражден и Малешевска планина.[3]
Климатът е преходносредиземноморски с планинско влияние. Средногодишната валежна сума е около 800 mm, а валежите имат зимен максимум и летен минимум. Почвите на землището са алувиално-ливадни и кафяви горски.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Според предания в миналото в землището на сегашното село е имало манастир „Свети Никола“, от който идва името на селото.[3] Първоначално Никудин е бил разположен на един хребет на 2 километра в южна посока, в местността Стар Никудин. По време на османската власт, поради съображения за сигурност и вероятно, за да имат жителите му по-добър достъп до вода, селото се е преместило в долината.
През XIX век Никудин е неголямо селище с чисто българско население, числящо се първоначално към Мелнишката каза, а след 1878 към Петричката каза на Серския санджак. Населението се занимава предимо със земеделие – отглежда царевица, ръж, ечемик, животновъдство – овце и кози и овощарство.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Никудин (Nikoudine) е посочено като село с 30 домакинства със 100 жители българи.[4] Населението на селото участва активно в Кресненско-Разложкото въстание в 1878 – 1879 година. През декември 1878 година Димитър Попгеоргиев образува в Никодин старейшински съвет. След разгрома на въстанието част от никудинци се изселват в новообразуваното Княжество България и подписват петицията на бежанци от Македония до генералния консул на Великобритания в София с молба да бъдат освободени от османско владичество (5 декември 1878 г.).[3]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Никодин е чисто българско село. В него живеят 252 българи-християни.[5] В 1901 година Христо Куслев основава в селото е основан комитет на ВМОРО. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото (Nikodim) се състои от 328 българи екзархисти.[6]
В 1912 година селото е освободено от части на Българската армия по време на Балканската война. В 1942 година е учредена земеделската кредитна кооперация „Лебница“, а в 1954 година отваря врати Основното училище „Кирил и Методий“.[3]
| Година | 1920 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 1997 |
| Брой | 336 | 392 | 476 | 585 | 737 | 642 | 413 | 293 | 224 | 200 |
След 1957 година започва постепенно намаляване на населението, резултат от изселвания предимно към Сандански.
В 1951 година е основано читалище „Димо Хаджидимов“ с библиотека, отворена е детска градина, фелдшерски здравен пункт и пощенска станция. В 1958 година в Никудин е основано ТКЗС, от 1968 година – към Горското стопанство в Цапарево. Селото е елетрифицирано, водоснабдено и канализирано (60%), а 80% от уличната мрежа е с трайна настилка. В 1990 година поради обезлюдяването на селото училището е закрито. В 1992 година земята е върната на собствениците им.[3]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Никудин
Стоимен войвода (1804 – 1860), български хайдушки войвода- Серафим Дуев (1913 – 2008), български свещеник и просветител, служил над 50 години в църква „Свети Илия“ в селото. Служил е и във Валовище по време на Българското управление в Македония (1941 – 1944)
- Христо, български революционер, деец на ВМРО[7]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 52.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 144 – 145.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 188.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 937.
| |||||||||||
