Никулден
Тази статия е за празника през декември. За празника през май вижте Летен Никулден.
| Никулден | |
| Вид | църковен и народен |
|---|---|
| Дата | 6 декември |
| Никулден в Общомедия | |
Никулден е християнски празник в памет на свети Николай Чудотворец, ликийски духовник от III век, който се отбелязва на 6 декември (на 19 декември от църквите, използващи юлианския календар), по време на Рождественския пост.[1]
Празникът се свързва с ролята на свети Никола като избавител на пленниците и покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите. В много страни са се развили и различни местни традиции за празника. В България Никулден е един от най-важните празници в годишния календар и се чества и в семействата, в които няма именик, а традицията е на празничната маса се сервират рибни ястия, най-често – пълнен шаран с орехи. В много страни – Белгия, Нидерландия, Полша, Украйна – на този ден децата очакват да получат подаръци от свети Николай.[2]
Свети Никола
[редактиране | редактиране на кода]Св. Никола е роден в гр. Патара. Според преданията той е човекът, който незабелязано подхвърля кесии със злато в дома на обеднял баща и той омъжва трите си дъщери. На него се приписват и много чудеса, избавящи моряците и пътуващите по море от водните стихии. Умира през 342 г. в гр. Мира, Ликия, в югозападна Мала Азия. През 1087 г. мощите на св. Никола̀ са пренесени в Бари, Италия, където се намират и сега, съхранявани в построена за целта базилика, наречена на името на светеца.
Традиции
[редактиране | редактиране на кода]В българската православна традиция светецът Николай, чието име означава „Побеждаващ“, се почита и като патрон на рибарите. Според народно-християнския мит за подялбата на света, нему се паднали моретата, реките, езерата. Той е господар на целия подводен свят – рибите и водните демони. На този ден се украсяват коледните елхи, а на трапезата се поднася риба, чието тяло е покрито с люспи (най-често това е пълнен шаран).
В католическите страни на този ден вечерта на децата се правят малки подаръци, които се скриват в обувки или чорапи, за да ги намерят на сутринта. Този обичай води началото си от славата на светеца като дарител на бедните.
В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са производни или близки до името Николай – Никола, Нейчо, Николина, Николета, Нина, Кольо, Ница и др. На празника, за да уважат именника в дома му, идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени предварително.[3] Около 200 000 души са именниците в страната през 2020 г. Най-често срещаните имена са Николай (95 123 души), Никола (39 613 души) и Николина (15 305 души).[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Johnston, Ruth A. (2011). All Things Medieval: An Encyclopedia of the Medieval World. ABC-CLIO. p. 342. ISBN 978-0-313-36462-4.
- ↑ Peoples of Europe: Lithuania-Netherlands. Marshall Cavendish. 2002. p. 343. ISBN 9780761473848.
- ↑ 6 декември – Никулден // bulgarianhistory.org. Посетен на 6 декември 2020.
- ↑ „Почти 200 000 българи са именици днес“ // chernomore.bg, 5 декември 2020. Посетен на 6 декември 2020.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Никулден- ((bg)) „Какво повелява традицията на Никулден“, 5 декември 2020, osata.eu
|