Нина Дзили

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нина Дзили
Nina Zilli
Нина Дзили на представянето на първия си албум Sempre lontano през 2010 г.
Нина Дзили на представянето на първия си албум Sempre lontano през 2010 г.
Информация
ПсевдонимНина Дзили
Родена
Мария Киара Фраскета
2 февруари 1980 г. (1980-02-02) (42 г.)
ОтFlag of Italy.svg Италия
СтилРеге
Соул
Съвременен ритъм енд блус
Професиипевица, авторка на песни, телевизионна и радио водеща
Инструментиглас, укулеле, пиано
Глассопран
Активностот 2000 година
ЛейбълUniversal Music Group
Уебсайтwww.ninazilli.com
Нина Дзили в Общомедия

Нина Дзѝли (на италиански: Nina Zilli), псевдоним на Мария Киàра Фраскèта (на италиански: Maria Chiara Fraschetta; * 2 февруари 1980 в Пиаченца, Италия), е италианска певица, авторка на песни, телевизионна и радио водеща.[1][2]

След известен опит като виджей и участничка в няколко музикални групи, през 2009 г. тя подписва договор със звукозаписната компания Юнивърсъл Мюзик Груп, с която издава своя първи EP Nina Zilli. От него е взет сингълът 50mila, с който става известна и който е включен в саундтрака на филма Mine vaganti от 2010 г. Този и следващият ѝ сингъл L'inferno са включени във видеоиграта Pro Evolution Soccer 2011.

Участва четири пъти в Фестивала на италианската песен в „Санремо“, като за първи път се качва на сцената на театър „Аристон“ през 2010 г. в категорията Нова генерация“ с песента L'uomo che amava le donne („Мъжът, който обичаше жените“), с която се класира на 3-то място и е удостоена с Наградата на критиката „Мия Мартини“, Наградата на пресцентъра радио и телевизия и Наградата „Асомузика“.[3] Второто ѝ участие на фестивала е през 2012 г. с песента Per sempre („Завинаги“), с която се класира на 7-мо място, третото – през 2015 г. с песента Sola („Сама“), което ѝ носи на 9-то място и четвъртото - през 2018 г. с песента Senza appartenere („Без да принадлежиш“) - 17-то място.

През 2012 г. представя Италия на Песенния конкурс „Евровизия“ с песента L'amore è femmina (Out of Love), с която се класира на 9-то място.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Начални години[редактиране | редактиране на кода]

Псевдонимът ѝ идва от името на любимата ѝ певица - Нина Симон и фамилното име на майка ѝ - Дзили.[4]

Родена е в град Пиаченца, Северна Италия от баща от Бобио и майка от Пиаченца,[5] Дзили прекарва детството си в градчето Госоленго[6] и започва да се изявява на 13-годишна възраст с някои музикални групи.[7] Учи е в Консерваторията оперно пеене и пиано. Между 10 и 15-годишна възраст живее в село Килала в Графство Мейо, Ирландия при семейство, за да учи английски език в международно училище, което ѝ дава перфектно познание по езика.[7][8] Тя е силно повлияна от рока и пънка на 1970-те години. Първите ѝ певчески изяви са на 13-годишна възраст.[4] През 1997 г. основава групата The Jerks,[7] а през 2000 г. - групата Киара & Ли Скури.[4]

След завършване на природо-научната гимназия „Лоренцо Респиги“ в Пиаченца тя живее две години в САЩ - в Чикаго и Ню Йорк,[7] което кара да съзреят музикалните ѝ изживявания, които повлияват на сегашния ѝ репертоар, като ритъм енд блус, реге и цялата музика на Мотаун Рекърдс; сред другите източници на вдъхновение са италианската музика на Мина и Адриано Челентано.[4]

След завръщането си в Италия завършва Връзки с обществеността, специализирайки се в реклама и потребление в Университета IULM в Милано. На 15 февруари 2012 г. в свое интервю за сп. Венити Феър Дзили използва обиден епитет за следването си, поради което тя е дадена на съд от университета за уронване на престижа му.[9][10]

Дебютира по телевизията като виджей с рожденото си име по канал Ем Ти Ви Италия. След това е съ-водеща редом до Ред Рони на последното издание на музикалната програма Roxy Bar по канал TMC2.

През 2001 г. с групата си Киара & Ли Скури пуска сингъла Tutti al mare („Всички на море“)[7] за Сони. Това е последвано от сътрудничество с изпълнители и групи от рокстеди / реге сцената като групите Африка Юнайт (Bomboclaat Crazy) и Франциска, с които Дзили тръгва на европейско турне.[11]

Дебютно EP: Nina Zilli[редактиране | редактиране на кода]

През 2009 г. със сценичното си име тя подписва договор с Юнивърсъл Мюзик.

На 31 юли 2009 г. издава дебютния си сингъл 50mila („50 хиляди“), изпълнен в тандем с Джулиано Палма; това е пионерският сингъл от първия ѝ едноименен EP Nina Zilli.[7] Сингълът е включен в саундтрака на филма Mine vaganti на Ферзан Йозпетек[7][12] и във видеоиграта Pro Evolution Soccer 2011, в който има и друго нейно парче - L'inferno („Адът“). В Nina Zilli, сред написаните от Дзили парчета със соул и ритъм енд блус звучене, има и препратка към 1960-те години в L'amore verrà („Любовта ще дойде“) - италианска кавър версия (с текст на Пино Касия) на успешната песен на Сюпримс от 1966 г. You Can't Hurry Love.

Участие във Фестивала в Санремо 2010 и първи албум[редактиране | редактиране на кода]

Състезавайки се в категорията на „Санремо Нова генерация“ на 60-ия Фестивал на италианската песен в Санремо през 2010 г. с песента L'uomo che amava le donne („Мъжът, който обичаше жените“), Нина Дзили достига до финалната четворка, където се класира на трето място, и заедно с Малика Аян печели наградата на критиката „Миа Мартини“ в категория „Млади изпълнители“,[13] Наградата на радио и телевизионния пресцентър“[14] и наградата „Асомузика 2010“,[15] последната от които за най-добро изпълнение на живо. Песента е сертифицирана като златна с над 15 хил. цифрови изтегляния.[16]

Нина Дзили в Торино през 2010 г.

На 19 февруари 2010 г. излиза албумът ѝ Sempre lontano („Винаги далеч“), който достига петата позиция в Класацията на FIMI[17] и е сертифициран като платинен с над 60 хил. продадени копия.[18] През 2010 г. певицата участва в Първомайския концерт на площад Сан Джовани в Рим. Същия месец Дзили е на Музикалните награди Уинд на Арена ди Верона и е наградена като „Нов изпълнител“. На 5 ноември излиза новият ѝ сингъл Bacio d'a (d) dio („Целувка за сбогом“) - първият извлечен от Sempre lontano Special Edition: нова версия на първия ѝ албум. Новата версия на албума съдържа DVD с целия концерт от Блу Ноут в Милано.

На 18 февруари 2011 г. Дзили гостува на 61-ия фестивал в Санремо с песента Io confesso („Аз признавам“), в която пее в дует с рок групата Ла Крус.[19] През февруари 2011 г. тя е номинирана на два пъти за Наградите на Ем Ти Ви TRL 2011 в категориите „Най-добър външен вид“ и „Италианците го правят по-добре“, и заедно с Фабрицио Биджо и Франческо Мандели води церемонията във Флоренция на 20 април. От 6 май до 22 юли 2011 г. Дзили е водеща на програмата Stay Soul по Радио 2 всеки петък следобед.

2012: Санремо, Евровизия и сътрудничество с Ем Ти Ви Италия[редактиране | редактиране на кода]

Нина Дзили на репетиция на Евровизия в Баку през 2012 г.

На 15 януари 2012 г. е обявено участието на Дзили в 62-рото издание на Фестивала в Санремо[20] с песента Per sempre („Завинаги“), предшестваща издаването на втория ѝ албум L'amore è femmina („Любовта е жена“). Сред парчетата в албума е и песента Un'altra estate („Друго лято“), написана в сътрудничество с Кармен Консоли. Песента Per sempre е сертифицирана като платинена за над 30 хил. изтегляния в цифров формат.[16] Същата година Дзили участва в Първомайския концерт в Рим. Освен това от 5 до 26 март 2012 г. тя се присъединява към Джорджо Панариело като водеща на вариететното телевизионно предаване Panariello non esiste, излъчвано в праймтайма на Canale 5. На 18 февруари 2012 г., по време на последната вечер на Фестивала в Санремо, Ел и Ники обявяват, че певицата е избрана да представлява Италия на Евровизия 2012 в Баку. Дзили, която първоначално избира песен от Санремо, впоследствие изпълнява двуезичната версия на L'amore è femmina (Out of Love), класирайки се на девето място.[21] През ноември 2012 албумът ѝ е сертифициран като златен за 30 хил. продадени копия.

Също през 2012 г. тя участва в Дните на Ем Ти Ви. През юли излиза новият ѝ сингъл Per le strade („По улиците“). На 12 декември Дзили води първото издание на Наградите на Ем Ти Ви за Хип-хоп на живо по Ем Ти Ви Италия и Ем Ти Ви Мюзик от дискотека Алкатрас в Милано.

На 8 октомври 2013 г. певицата участва в Джани Моранди Live in Arena - телевизионно музикално събитие, излъчвано в праймтайма по Canale 5, в което пее в дует с Джани Моранди песента Parla più piano („Говори по-тихо“).

Завръщане на Фестивала в Санремо, трети албум Frasi & fumo и участие Италия търси талант[редактиране | редактиране на кода]

През 2014 г. певицата пише Così lontano („Така далеч“) заедно с Марко Чапели и Алесандра Флора за Джулиано Палма по повод участието му във Фестивала в Санремо. През същата година канал Sky Italia я избира за член на журито в шестото издание на The Voice of Italy, излъчено през 2015 г.

На 4 декември 2014 г. излиза новият сингъл на Джей Акс, озаглавен Uno di quei giorni („Един от онези дни“) в сътрудничество с Нина Дзили.

На 14 декември 2014 г. Карло Конти обявява участието ѝ в на Фестивала в Санремо през 2015 г. От 10 до 14 февруари 2015 г. Нина Дзили се състезава във фестивала с песента Sola („Сама“), с която се нарежда на девета позиция. Паралелно с участието си във фестивала, на 12 февруари 2015 г. излиза третият ѝ студиен албум Frasi & fumo („Фрази и пушек“), написан почти изцяло с певеца Нефа и продуциран от Мауро Пагани. Той съдържа песента Sola и кавъра на Se bruciasse la città („Ако градът изгореше“) на Масимо Раниери, изпълнена на третата вечер на фестивала. На 2 април 2015 г. излиза вторият сингъл от албума#RLL (Riprenditi Le Lacrime) („#ВСС (Вземи си сълзите)“).[22]

От 12 март до 14 май 2015 г. Дзили участва в журито на шестото издание на The Voice of Italy с водеща Ванеса Инконтрада.

След предишния опит с Панариело през 2012 г., от 16 януари до 6 февруари 2016 г. тя се завръща към вариетето заедно с Mорган и Масимо Раниери като водеща на третото издание на телевизионното музикално предаване Sogno e sono desto („Сънувам и съм буден“) в съботния праймтайм по Rai 1.

На 1 април 2016 г. излиза албумът на Лоредана Берте Amici non ne ho... ma amiche sì!, в който тя пее в дует с Дзили в песента La goccia („Капката“).

Албум Modern Art, Санремо 2018 и гостенка на Санремо 2020[редактиране | редактиране на кода]

Предшестван от сингъла Mi hai fatto fare tardi („Накара ме да закъснея“), издаден на 26 май, на 1 септември 2017 г. излиза четвъртият албум на певицата Modern Art, продуциран от Микеле Канова Йорфида, който се завръща при Дзили след паузата с предишния ѝ албум. Звученето е модерно и градско-тропическo, отразяващo писателската работа, извършена между Милано и Ямайка.[23]

През 2018 г. Нина Дзили участва във Фестивала в Санремо с песента Senza appartenere („Без da принадлежиш“), заемайки 17-то място. След това е преиздаден албумът ѝ Modern Art. От него са извадени още два два сингъла: 1xUnattimo и Ti amo mi uccidi („Обичам те, убиваш ме“), издадени съответно на 16 март и на 22 юни.

През 2019 г., в сътрудничество с Данти и Джей Акс Дзили издава сингъла Tu e D'io („Ти и аз/Бог)“).

На 6 февруари 2020 г. тя гостува на 70-ия фестивал в Санремо, акомпанирайки бъдещия победител Диодато в песента 24 000 baci на вечерта на дуетите.

През юни 2020 г., по време на Световния ден на околната среда и в сътрудничество с рапъра Нитро, Дзили публикува сингъла Schiacciacuore („Разбивач на сърца“).

На 21 май 2021 г. заедно с рапъра Клементино певицата публикува сингъла Señorita.

На 3 август певицата участва в 4-тата вечер на концерта Battiti Live в Арагонския замък в Отранто.[24]

В 4.45 часа на 5 август 2021 г. певицата се изявява на финала на 16-тото издание на Locomotive Jazz Festival в Археологическата зона на Крепостта и Пещерата на поезията в Соляно Кавур (Пулия).[25]

Вокални и музикални влияния[редактиране | редактиране на кода]

Нина Дзили има вокален регистър на сопран[7] и притежава мощен глас с влияния на 1940-те години.[26] Нейните музикални отправни точки са Нина Симон (от която взима част от сценичното си име), Отис Рединг, Ета Джеймс и Ейми Уайнхаус.

За да накара да съзрее нейната музикална идентичност, след гимназията Нина Дзили се мести в САЩ за две години, където задълбочава познанията си за жанрове като ритъм енд блус, реге, соул и италианска музика от 60-те години. Певицата също така е повлияна от рок и пънк звученето от 1970-те години.[27]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Като ученичка Дзили често е тормозена от съучениците ѝ заради външния ѝ вид: носи зъбно апаратче и е леко закръглена. Нещата се променят, когато Дзили е 16-годишна и печели второ място на конкурса Мис Лицей. Тя не крие, че винаги се е чувствала мъжкарана и едва на 20 г. се научава как да се чувства женствена.[28]

След двугодишна връзка с първия си приятел в гимназията тя е свързана в продължение на седем години с музиканта Рикардо Джибертини, с когото споделя сцената и реалния живот. След последвалите ѝ връзки се нареждат тези с певеца Нефа в продължение на около година, Стефано Манчинели - баскетболист и капитан на отбора Фортитудо Болоня, с когото певицата има дълготрайна връзка, Омар Хасан - художник и бивш боксьор, връзката с когото приключва през 2018 г.[29] Към 2021 г. тя има връзка с певеца, автор на песни и музикален продуцент Данти (Даниеле Ладзарин) от електрорап групата Ту фингърз.[30]

Нина Дзили е активна и на политическо и социално ниво и често се бори с музиката си за важни каузи като помощта за бежанците и подкрепата на организациите за хуманитарна помощ като Emergency и Лекари без граници. През 2021 г. подкрепя НПО Open Arms - хуманитарна организация в помощ на най-уязвимите при спешни ситуации.[31][32]

Живее в Милано.[28] Обича баскетбола, както и да рисува.[5]

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Турнета[редактиране | редактиране на кода]

  • 2011 - Sempre lontano tour
  • 2012 - L'amore è femmina Tour
  • 2013 - We love you - Il tour estivo
  • 2015 - Frasi & fumo Tour
  • 2017 - Modern art Tour
  • 2018 - Ti amo mi uccidi Tour

Телевизия[редактиране | редактиране на кода]

  • Roxy Bar (TMC2, 2000-2001)
  • TRL Awards (MTV, 2011)
  • Panariello non esiste (Canale 5, 2012)
  • MTV Hip Hop Awards (MTV, 2012)
  • Italia's Got Talent (Sky Uno, 2015-2017; TV8, 2016-2017) giudice
  • Sogno e son desto (Rai 1, 2016)

Реклама[редактиране | редактиране на кода]

  • Nespresso (2016-)

Радио[редактиране | редактиране на кода]

  • Stay soul (Rai Radio 2, dal 2011)
  • Hit Parade (Rai Radio 2, 2015)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 2010 - Награда на критиката „Миа Мартини“ на Фестивала на италианската песен в Санремо
  • 2010 - Награда „Асомузика“ на Фестивала на италианската песен в Санремо
  • 2010 - Награда на телевизионния и радио прес център на Фестивала на италианската песен в Санремо
  • 2011 - Платинена награда на Wind Music Awards за песента Sempre lontano

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sanremo 2012 Gli artisti: Nina Zilli. // 2012. Архивиран от оригинала на 16 април 2013.
  2. Scheda dell'artista Nina Zilli. // 2011. Архивиран от оригинала на 19 февр. 2012.
  3. Sanremo 2010: Assomusica premia Nina Zilli. // 19 февр, 2010. Посетен на 7 август 2021.
  4. а б в г Nina Zilli last.fm. // Посетен на 7 август 2021.
  5. а б Nina Zilli indossa gli abiti più belli degli stilisti. // 29 септ. 2015. Посетен на 7 август 2021.
  6. Matteo Cruccu. Nina Zilli: "Amo reggae, soul e Amy Winehouse". // Corriere della Sera. Архивиран от оригинала на pre 1/1/2016. Посетен на 13 февр. 2010.
  7. а б в г д е ж з Universal Music Nina Zilli. // Архивиран от оригинала на 22 юни 2012.
  8. Nina Zilli: Dopo Sanremo il pubblico canta con me. // 30 април 2010. Посетен на 7 август 2021.
  9. "Ho studiato stronzologia": Nina Zilli querelata dallo Iulm. // 29 февр. 2012. Архивиран от оригинала на 2 април 2015.
  10. “Ha offeso l’ateneo”. La Iulm querela la cantante Nina Zilli. // 29 февр. 2012. Посетен на 7 август 2021.
  11. Alberto Parisi. Il tour di Nina Zilli. // MusicZone. Посетен на 17 февр. 2010.
  12. Mine vaganti la colonna sonora, tracklist della soundtrack, tra Nina Zilli e Patty Pravo. // 2 май 2012. Посетен на 8 август 2021.
  13. Malika Ayane e Nina Zilli vincono il Premio della critica Mia Martini assegnato dai giornalisti a Sanremo. // 21 окт. 2010. Посетен на 8 август 2021.
  14. Festival Sanremo 2010, Nina Zilli vince anche il Premio Sala Stampa Radio Tv,. // Архивиран от оригинала на 26 август 2014.
  15. Sanremo 2010: Assomusica premia Nina Zilli. // 19 февр. 2010. Посетен на 8 август 2021.
  16. а б Certificazioni FIMI singoli (. // Архивиран от оригинала на 6 март 2016.
  17. Andamento in classifica "Sempre lontano". // Посетен на 8 август 2021.
  18. CERTIFICAZIONE ALBUM fisici e digitali dalla settimana 1 del 2009 alla settimana 8 del 2012. // Архивиран от оригинала на 23 март 2012.
  19. I DUETTI DEL FESTIVAL DI SANREMO 2011. // Архивиран от оригинала на 27 ян. 2011.
  20. Le Novae- Sanremo 2012. Ecco la lista dei big. // Архивиран от [/http://www.lenovae.it/sanremo-2012-ecco-la-lista-dei-big-e-dei-duetti/ оригинала] на 4 окт. 2013.
  21. www.informazione.it
  22. Nina Zilli - #RLL (Riprenditi Le Lacrime) (Radio Date: 03-04-2015). //
  23. In arrivo "Modern Art", il nuovo album d'inediti di Nina Zilli. // Recensiamo Musica. 26 luglio 2017. Посетен на 1º agosto 2017.
  24. MUSICABattiti Live 2021: tutti i cantanti protagonisti della quarta puntata. // 3 август 2021. Посетен на 8 август 2021.
  25. Nina Zilli live all’alba per il Locomotive Jazz Festival!. // 3 август 2021. Посетен на 8 август 2021.
  26. Nina Zilli, una voce potente dal sapore vintage. // Архивиран от оригинала на 5 февруари 2013.
  27. Nina Zilli. // Посетен на 8 август 2021.
  28. а б Tutte le curiosità su Nina Zilli: dalla sua difficile adolescenza al successo!. // 19 февр, 2021. Посетен на 7 август 2021.
  29. Chi è il fidanzato di Nina Zilli? La vita privata della cantante. // 27 януари 2020. Посетен на 7 август 2021.
  30. Nina Zilli chi è: Vita privata, compagno, figli e carriera. // 26 февр. 2021. Посетен на 7 август 2021.
  31. Nina Zilli, chi è: età, altezza, carriera, vita privata e Instagram. // 6 април 2021. Посетен на 7 август 2021.
  32. Siamo Open Arms. // Посетен на 7 август 2021.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Nina Zilli“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​