Нина Ковачева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нина Ковачева
българска художничка
NINA-Kovacheva.jpg
Родена
1960 г. (61 г.)

Етнос българи
Образование Национална художествена академия
Семейство
Съпруг Валентин Стефанов

Уебсайт ninavale.com
Нина Ковачева в Общомедия

Нина Ковачева (Nina Kovacheva) е съвременна българска художничка.[1] Работи предимно в областта на видеоарта.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е през 1960 г. в София. Завършва ВИИИ „Николай Павлович“ в София (1985).[1]

Заедно с Валентин Стефанов осъществява много от проектите си като част от артгрупата „ninavale“.[1]

За видео инсталацията „In the Out“ (съвместно с Валентин Стефанов), показана на 4-тото Биенале в Цетине – 2002, получава годишната награда за изкуство на ЮНЕСКО.[1]

Живее и работи в Париж.[1]

Изложби[редактиране | редактиране на кода]

Obscured by the Mind. Неон и стъкло 200 x 130 x 130cm, 2012
„The Marriage of Heaven and Hell“. Музей за модерно и съвременно изкуство, Сент Етиен, 2015.
  • 2018 – „Intriguing Uncertainties“, Parkview Museum, Сингапур, Южна Корея
  • 2018 – „Изкушенията на ninavale“, САМСИ, София (самостоятелна ninavale)
  • 2018 – „0 за Черно 1 за Бяло“, Софийска градска художествена галерия, София (самостоятелна ninavale)
  • 2017 – „Aging Pride“, Belvedere Museum, Виена, Австрия
  • 2017 – „Distinction“, Guo Zhong Art Museum, Пекин, Китай
  • 2017 – „Изкушенията на ninavale“, Национална галерия на Македония, Скопие, Македония (самостоятелна ninavale)
  • 2017 – „Форми на съвместно съществуване“, Галерия Структура, София
  • 2016 – „Gold and Niles“, Galerie Heike Curtze, Виена, Австрия (самостоятелна)
  • 2016 – „Intrigantes Incertitudes“, Musée d'Art Moderne et Contemporain de St. Étienne, Франция[2]
  • 2015 – „The Marriage of Heaven and Hell“, MAMC, Musee d'Art Modern et Contemporain, Сент Етиен, Франция (самостоятелна)[3]
  • 2012 – „Изкуство за Промените“, СГХГ, София / The Naked Man, Lentos Kunstmuseum, Линц, Австрия
  • 2012 – „Защо Дюшам – от обекта към музея и обратно“, САМСИ, София
  • 2012 – „The Crying Game“, Galerie Heike Curtze, Виена, Австрия (самостоятелна)
  • 2011 – „Drawing in the Age of Fragility“, Cabinet de Dessin, Solaris – Fondatione delle Arti, Парма, Италия
  • 2010 – „Close Encounter“, Jeju Museum of Art, Южна Корея
  • 2010 – „Involvement“, Galerie Heike Curtze, Берлин, Германия
  • 2010 – „Central Europe Re-visited Nr.3“, Esterhazy Foundation, Австрия
  • 2010 – „Surplus Enjoyment“, Museum of Contemporary Art Taipei, Тайпе, Тайван, 2010 (самостоятелна)
  • 2008 – „Au-delà de ce qui est visible“, MNAC National Museum of Contemorary Art, Букурещ, Румъния, 2008 (самостоятелна ninavale)
  • 2008 – „Micro-narratives“, Musée d’Art Modern et Contemporin St. Etienne, Франция, 2008
  • 2008 – „European Attitude“, Zendai Museum for Modern Art, Шанхай, Китай
  • 2007 – „Portraits, Wet Contact, Face“, ZONE: Chelsea Center for the Arts, Ню Йорк, САЩ
  • 2007 – „Micro-narratives“, October Salon, The Museum of Modern Art, Белград, Сърбия
  • 2007 – „ASIA – EUROPE Mediations“, National Museum, Познан, Полша
  • 2006 – „Фази на Натрупване и Отнемане в Ограничено Пространство“, Musée d’Art Modern et Contemporain, Страсбург, Франция
  • 2005 – „Фази на Натрупване и Отнемане в Ограничено Пространство“, НХГ, София 2005 (самостоятелна ninavale)
  • 2004 – „Cosmopolis“, Macedonian Museum of Contemporary Art, Солун, Гърция

Bibliography[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Нина Ковачева, Openartfiles.bg.
  2. ((fr)) ((en)) „Nina Kovacheva: Musée d'Art Moderne et Contemporain de St. Étienne“, Art Press, 430, Fevrier 2016.
  3. Лоран Хеги, „Невъзможността на невинността. Необичайни сцени“, в-к „Култура“, 44 (2836), 18 декември 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта