Нино Манфреди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нино Манфреди
Nino Manfredi
италиански актьор
Nino Manfredi, 1990.jpg
Роден
Сатурнино Манфреди
Починал
Погребан Кампо Верано

Националност Флаг на Италия Италия
Религия атеизъм
Образование Римски университет „Ла Сапиенца“
Актьорска кариера
Активност 1949–2003
Семейство
Съпруга Ерминия Ферари
Деца Лука Манфреди
Джована Манфреди
Роберта Манфреди
Тонина Манфреди

Уебсайт
Нино Манфреди в Общомедия

Нино Манфреди (на италиански: Nino Manfredi, псевдоним на Сатурнино Манфреди (21 март 1921 – 4 юни 2004) е италиански актьор, режисьор, сценарист, писател и певец. Заедно с Алберто Сорди, Виторио Гасман, Уго Тоняци и Марчело Мастрояни, той е един от най-големите италиански трагикомици. [5]

Избрана Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Телевизионни филми[редактиране | редактиране на кода]

  • Приключенията на Пинокио (Le avventure di Pinocchio), режисьор Луиджи Коменчини (1971)
  • По-добре късно, отколкото никога (Meglio tardi che mai), режисьор Лука Манфреди (1998)
  • Линда и комисарят (Linda e il brigadiere), режисьор Джанфранко Лацоти и Алберто Симоне (1997-2000)
  • Една обикновена история (Una storia qualunque), режисьор Алберто Симоне (2000)
  • Семеен недостатък (Un difetto di famiglia), режисьор Алберто Симоне (2001)
  • Едно спокойно място (Un posto tranquillo), режисьор Лука Манфреди (2003)

Режисьор и сценарист[редактиране | редактиране на кода]

  • L'amore difficile (1962)
  • Per grazia ricevuta (1970)
  • Nudo di donna (1981)

Като актьор[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1955 Влюбените Gli innamorati Мауро Болонини
1955 Ергенът Lo scapolo Пепино Антонио Пиетранджели
1958 Венеция, луната и ти Venezia, la luna e tu Тони Дино Ризи
1959 Служителят L'impiegato Джани Пучини
1961 Страшният съд Il giudizio universale Сервитьор Виторио Де Сика
1963 Палачът La ballata del boia
1964 Възвишена изневяра (Скандалът) Alta infedeltà (Scandaloso) Франческо Франко Роси
1964 Куклите (Телефонният разговор) Le bambole (La telefonata) Джорджо Дино Ризи
1965 Познавах я добре Io la conoscevo bene Антонио Пиетранджели
1966 Операция „Сан Дженаро“ Operazione San Gennaro Дуду Дино Ризи
1968 Измъчвай ме, но ме обичай Straziami, ma di baci saziami Балестрини Марино Дино Ризи
1968 Ще успеят ли нашите герои да открият своя загадъчно изчезнал приятел в Африка? Riusciranno i nostri eroi a ritrovare l'amico
misteriosamente scomparso in Africa?
Оресте Сабатини (Титино) Еторе Скола
1970 За получена благословия Per grazia ricevuta Нино Манфреди
1971 Рим на аристократите Roma bene Комисар Куинтилио Тртамела Карло Лидзани
1972 Ще го кръстим Андреа Lo chiameremo Andrea Паоло Антонаци Виторио Де Сика
1973 Хляб и шоколад Pane e cioccolata Джовани 'Нино' Гарофоли Франко Брузати
1973 Обичахме се толкова много C'eravamo tanto amati Антонио Еторе Скола
1976 Грозни, мръсни и зли Brutti, sporchi e cattivi Джачинто Мацатела Еторе Скола
1976 Няколко странни случая (Шведското конче) Quelle strane occasioni) (Il cavalluccio svedese) Антонио Пекораро Луиджи Коменчини
1978 Пачка банкноти La mazzetta Заза Йовине Серджо Корбучи
1979 Играчката Il giocattolo Виторио Барлета Серджо Корбучи
1980 Кафе експрес Café Express Микеле Абаняно Нани Лой
1982 Ресторант за спагети Spaghetti House Доменико Чекачи Джулио Парадизи
1995 Летящият холандец De Vliegende Hollander Кампанели Йос Стелинг
1999 Благодаря за всичко Grazie di tutto Пиетро Лука Манфреди

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Кадър от филма Служителят (1959)
  1. а б Internet Movie Database, Посетен на 13 октомври 2015 г., IMDb идентификатор: nm0542063.
  2. а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015 г..
  3. Discogs, Посетен на 9 октомври 2017 г., Указан като: Nino Manfredi.
  4. www.sfgate.com, Архив на оригинала.
  5. www.imdb.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]