Нипа

Нипа

Класификация

царство: Orthornavirae тип: Negarnaviricota клас: Monjiviricetes разред: Mononegavirales семейство: Парамиксовируси (Paramyxoviridae) род: Хенипавируси (Henipavirus) вид: Нипа (N. virus)

Научно наименование

Nipah virus

Синоними

Nipah henipavirus

Нипа в Общомедия

[ редактиране ]

Нипа (на английски: Nipah disease, (NiV)) е остропротичащо респираторно и неврологично заболяване по свинете и човека.

Заболяването е зооноза. Характеризира се с висока телесна температура, сърдечни и респираторни нарушения, които с напредване на заболяването се задълбочават. Преобладават нервните признаци, болните изпадат в кома и често изхода от заболяването е смърт. Причина за заболяването е вирус от род Henipavirus включен в семейство Paramyxoviridae.

Исторически сведения за заболяването

Заболяването е установено за първи път през 1999 г. в Малайзия в свинеферма в селцето Бару Сунгай Нипа. Заболяването започва през октомври 1998 г. и продължава до април 1999 г. Първоначално се е смята, че възникналото огнище е на японски енцефалит. Правителството предприема спешни мерки за борба с комарите (вектор на японския енцефалит) и ограмотяване на населението. Въпреки това обаче случаите на заболяването не намаляват. Прави впечатление, че случаите на заболели хора са сред тези, които отглеждат свине и са имали директен контакт с тях. Процентът на случаите на енцефалит е много по-висок отколкото при японски енцефалит. През 1999 г. e изолиран причинителят – нов вид вирус, който много наподобява на също открития по това време вирус, причиняващ заболяването Хендра. Скоро след това двата вируса биват отделени в нов род Хенипавирус.

Огнището в Малайзия нанася сериозни икономически щети на свиневъдството в страната. В страната се отглеждат около 2,4 млн. свине. Около 1,1 млн. от тях биват унищожени с цел ликвидиране на заболяването. Заболяват 257 души, предимно фермери, от които 105 умират. По-късно умират и двама души в Индонезия, работили в заразени ферми. В Сингапур заболяват 11 работници работещи в кланица, в която са клани свине от Малайзия. Един от тях умира.

Разпространение

Огнища на Нипа са регистрирани в Малайзия, Бангладеш и Индия (в близост до границата с Бангладеш). Антитела на вируса обаче са открити в прилепи преносители в Мадагаскар, Тайланд, Индонезия и Камбоджа.

Етиология

Причинител на заболяването е РНК вирус от род Henipavirus включен в семейство Paramyxoviridae. След откриването му вирусът заедно с този, причиняващ заболяването Хендра в Австралия биват отделени от род Morbillivirus в настоящия Henipavirus.

Епизоотология

Възприемчивост

Възприемчиви към вируса са хора и свине. При експериментално заразяване заболяват и морски свинчета и котки (Middleton et al. 2001). Открити са антитела при кучета, обитаващи района на огнището в Малайзия (Chua et al. 2000), а също и при коне, кози, и овце. Хората се заразяват при контакт с урина и телесни течности от свине. Заразяването е възможно и при въздушно-капков път. За разлика от хендра, вирусът може да се предава от човек на човек. В Багладеш половината от случаите на заразени хора в периода 2001 – 2008 г. се дължат на този начин на заразяване. Друг възможен начин на заразяване в Индия и Бангладеш е при консумация на плодове и сок от тях, които преди това са замърсени с урина и слюнка от плодоядните прилепи.

Сезонност

С изключение на първия случай всички останали регистрирани огнища на заболяване избухват през първите пет месеца на годината.

Заразяване

Естествен резервоар на вируса са различни видове плодоядни прилепи от род Летящи лисици (Pteropus). В Африка резервоар на вируса са и прилепи от род Eidolon. Проучвания установяват, че вирусът се отделя в големи количества с урината на прилепите.

Клинични признаци

Инкубационният период при хората е с продължителност от 4 до 45 дни. При свинете е в рамките на 4 до 14 дни.

Клинични признаци при свинете

Много от прасетата не демонстрират клинични симптоми. Други обаче развиват треска, тежко дишане и имат неврологични симптоми като треперене, мускулни потрепвания и спазми. Като цяло процентът на смъртност е нисък. Той е по-висок при малките прасенца.

Клинични признаци при човека

При хората признаците на заболяването варират от асимптоматично протичане на инфекцията с летален изход вследствие на енцефалит. Заразените хора първоначално развиват грипоподобни симптоми – треска, главоболие, миалгия (мускулна болка), повръщане и болки в гърлото. По-късно се появяват по-тежки признаци – виене на свят, сънливост, промяна на съзнанието и неврологични симптоми, в резултат на остър енцефалит. Някои хора може да развият атипична пневмония с тежки дихателни проблеми. При развитието на тежък енцефалит хората изпадат в кома и за 24 до 48 часа заболяването завършва със смърт.

Повечето хора, които оцеляват остър енцефалит се възстановяват напълно, но при около 20% от тях са с остатъчни неврологични последици като постоянни гърчове и личностни промени.

Процентът на смъртност варира от 85% до 100%.

Диагноза

Патологоанатомични изменения

Наблюдава се едем на белите дробове, увеличени белодробни лимфни възли, менингит и енцефалит.

Лабораторна диагноза

За диагностика на заболяването се използват следните методи:

• Серумна неутрализация.
• ELISA.
• PCR.
• Имунофлуоресценция.
• Вирус изолация в клетъчна култура.

Профилактика и контрол

Няма разработена ваксина за превенция от заболяването. Необходимо е извършване на редовни дезинфекции в свинефермите, контрол при придвижването на свине между отделни ферми и към кланица. При възникване на огнище с цел ограничаване на разпространението е необходимо налагането на карантина, налагането на зони с различна степен на ограничения около огнището и серологичен надзор. Болните и контактни свине се евтаназират и унищожават в екарисаж или загробват.

За предпазване на хората е необходимо да използват предпазни средства при работа със свине. Особено важно е извършването на просветна и обучителна дейност сред жителите в застрашените райони.