Нисим Меворах

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нисим Меворах
български юрист и дипломат
Роден
Починал
14 юни 1968 г. (76 г.)

Проф. д-р Нисим Меворах (роден през 1895 г.[1]) е виден български юрист, обществен деятел и дипломат от еврейски произход.

Преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет [2] и негов декан. Автор на голям брой публикации в областта на гражданското право. Сред най-известните му произведения са коментар на Закона за задълженията и договорите (1924, в съавторство с Фахри и Лиджи), актуален и ползван и днес, който прави на младини, учебник по семейно право (1962 г.), коментар на Закона за наследството. Работил е дълги години като адвокат и е бил един от най-изтъкнатите представители на тази професия за времето си. Занимава се и с политическа и обществена дейност.

Нисим Меворах е участник в т.н. Народен съд след 9 септември 1944 г. Работи като дипломат - пълномощен министър е в Посолството на България във Вашингтон (1945-1947 [3], първи с този ранг от България [4]) и представител на България в Организацията на обединените нации, работил по проектите на някои от Хагските конвенции, участвал в процедурата по приемането на България в ООН.

Проф. Нисим Меворах е бил женен за Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии. Техен син е поетът Валери Петров, чието рождено име е Валери Нисим Меворах, но след приемането на протестанството от Нисим Меворах и жена му Мария Петрова в Евангелската църква на ул. "Солунска", София, синът им получава името Валери Нисим Петров по името на майка си.

Бояна Петрова - внучка на проф. Нисим Меворах и дъщеря на Валери Петров, създава на името на дядо си книжарница „Нисим“[5]. Другата внучка на проф. Меворах е доц. Анна Станева - преподавател по семейно и наследствено право в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Румяна Тодорова, „Проф. д-р Нисим Меворах – първият български пълномощен министър в САЩ след Втората световна война“. „Историята – професия и съдба. Сборник в чест на чл.-кор. д.ист.н. Георги Марков”. С., 2008, 517-529.
  • За продажбата и цесията. Коментар на чл. чл. 217-326 от Закона за задълженията и договорите. Доктрина и практика. С., 1920.
  • Коментар на Закона за задълженията и договорите. Ч. I-III (в съавторство с Давид Лиджи и Леон Фахри). С., 1926, 1928.
  • За продажбата на наследство. Същност и форма (Критика на учението за съвкупностите). С., 1930.
  • За недействителния брак. Критика на един анахронизъм. С., 1967.
  • Семейно право.С., 3 изд., 1962.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Паметна вечер за Нисим Меворах, в. „Сега“, 09-11-2005
  2. История, Юридически факултет, СУ
  3. Посолство на Република България, Вашингтон, САЩ, История на мисията, Посланици на България в САЩ
  4. Доц. д-р Искра Баева, Отношенията България - САЩ в годините на Студената война, Международни отношения, № 4, 2003, 83 – 95
  5. Книжарница „Нисим” - принадлежност към една дълга история, Public Republic, 13-01-2009