Нисим Меворах

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нисим Меворах
български юрист и дипломат
Роден
Починал
14 юни 1968 г. (76 г.)
София, България
Семейство
ДецаВалери Петров

Нисим Меворах е български юрист, професор, обществен деятел и дипломат от еврейски произход. Баща на поета Валери Петров.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 октомври 1895 година.[1]

Преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет [2] и негов декан. Автор на голям брой публикации в областта на гражданското право. Сред най-известните му произведения са коментар на Закона за задълженията и договорите (1924, в съавторство с Фахри и Лиджи), актуален и ползван и днес, който прави на младини, учебник по семейно право (1962 г.), коментар на Закона за наследството. Работил е дълги години като адвокат и е бил един от най-изтъкнатите представители на тази професия за времето си. Занимава се и с политическа и обществена дейност.

След Деветосептемврийския преврат, по време на т. нар. „Народен съд“ Нисим Меворах отказва да бъде защитник на Димитър Пешев, изиграл голяма роля за спасяването на българските евреи.[3][4]

Работи като дипломат: пълномощен министър е в посолството на България във Вашингтон (1945 – 1947 [5], първи с този ранг от България [6]) и представител на България в Организацията на обединените нации, работил по проектите на някои от Хагските конвенции, участвал в процедурата по приемането на България в ООН.

Проф. Нисим Меворах е женен за Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии.[7] Техен син е поетът Валери Петров, чието рождено име е Валери Нисим Меворах, но след приемането на протестанството от Нисим Меворах и жена му Мария Петрова в Евангелската църква на ул. „Солунска“, София, синът им получава името Валери Нисим Петров по името на майка си.

Умира на 14 юни 1968 година.[1]

Бояна Петрова – внучка на проф. Нисим Меворах и дъщеря на Валери Петров, създава на името на дядо си книжарница „Нисим“[8]. Другата внучка на проф. Меворах е доц. Анна Станева – преподавател по семейно и наследствено право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Румяна Тодорова, „Проф. д-р Нисим Меворах – първият български пълномощен министър в САЩ след Втората световна война“. „Историята – професия и съдба. Сборник в чест на чл.-кор. д.ист.н. Георги Марков“. С., 2008, 517-529.
  • За продажбата и цесията. Коментар на чл. чл. 217-326 от Закона за задълженията и договорите. Доктрина и практика. С., 1920.
  • Коментар на Закона за задълженията и договорите. Ч. I-III (в съавторство с Давид Лиджи и Леон Фахри). С., 1926, 1928.
  • За продажбата на наследство. Същност и форма (Критика на учението за съвкупностите). С., 1930.
  • За недействителния брак. Критика на един анахронизъм. С., 1967.
  • Семейно право. С., 3 изд., 1962.

Източници[редактиране | редактиране на кода]