Нистрово
|
Нистрово Нистрово |
|
|---|---|
| — село — | |
 Панорама на Нистрово |
|
  Нистрово |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Положки |
| Община | Маврово и Ростуша |
| Географска област | Горна река |
| Надм. височина | 1318 m |
| Население | 121 души (2002) |
| Нистрово в Общомедия | |
Нистрово (на македонска литературна норма: Нистрово; на албански: Nistrova, Нистрова) е село в Северна Македония, в Община Маврово и Ростуша.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Нистрово разположено в областта Горна река в долината на Дълбока река в подножието на Кораб.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Нистрово е разделено в конфесионално отношение албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Нистрово е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 41 албанци мюсюлмани и 69 албанци православни.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Нистрово има 150 жители арнаути християни и 230 арнаути мохамедани.[2]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Нистрово има 20 сръбски къщи.[3] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Нистрово се състои от 120 албанци и в селото има българско училище.[4] Вестник „Дебърски глас“ в 1909 година нарича Нистрово „чисто християнско арнаутско село“.[5]
Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда и според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Нистрово има 46 албански патриаршистки и 105 албански мюсюлмански къщи.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 121 жители албанци.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Нистрово
Глигор Йовановски (1945 -), химик от Северна Македония
Йосиф Багери (1870 – 1916), албански поет и общественик
Марко Лазаров, български опълченец, изпратен от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила на 27 май 1877 година, зачислен във II рота на I дружина, на 12 юни 1877 година е преведен в IV рота[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр.174-175.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900. стр.264.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 184-185.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 1, 5 април 1909, стр.2.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 120.
| Населени места в Община Маврово и Ростуша | 
| |
|---|---|---|
| Ростуша | Аджиевци | Беличица | Бибане (Бибай) | Битуше | Богдево | Болетин | Велебърдо | Видуша | Вълковия | Върбен | Върбяни | Галичник | Грекане (Грекай) | Дуф | Жировница | Жужне | Кичиница | Кракорница | Леуново | Лазарополе | Маврови ханове | Маврово | Нивище | Никифорово | Нистрово | Ничпур | Ново село | Оркюше | Присойница | Росоки | Рибница | Селце | Сенце | Скудрине | Средково | Сушица | Тануше | Требище | Тресонче | Церово | Янче
Исторически села: Търница | ||
Портал „
