Нишава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нишава
Nishava.jpg
Река Нишава преди с. Калотина
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.1683° с. ш. 23.0642° и. д.
43.3706° с. ш. 21.7692° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Софийска област
Община Годеч
Община Драгоман
Сърбия
Пиротски окръг
Нишавски окръг
Дължина 191 km
Водосборен басейн 3 950 km²
Отток 104 m³/s
Начало
Място на 1 100 м ЮИ
от връх Ком
Координати 43°10′05.88″ с. ш. 23°03′51.12″ и. д. / 43.1683° с. ш. 23.0642° и. д.
Надм. височина 1 740 m
Устие
Място десен приток на река Южна МораваВелика МораваДунавЧерно море
Координати 43°22′14.16″ с. ш. 21°46′09.12″ и. д. / 43.3706° с. ш. 21.7692° и. д.
Надм. височина 173 m
Ширина 30 m
Нишава в Общомедия
Река Нишава в град Ниш

Нишава (на сърбо-хърватски Nišava) е река в България (Софийска областобщина Годеч и община Драгоман) и Сърбия (Пиротски окръг и Нишавски окръг), десен приток на река Южна Морава (Българска Морава). Дължината ѝ е 191 km, от които в България 40 km. Средният годишен отток при Калотина е 1,80 m³/s.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Нишава извира на около 1 100 m югоизточно от връх Ком в Берковска планина, на 1740 m н.в. под името Гинска река, поради което често (предимно в Сърбия) се смята, че Нишава води началото си едва след сливането на река Гинска с река Ерма, на сръбска територия, край село Суково. Според трета версия за изворите на реката, възприета от някои пътешественици в миналото, нейно начало е река Йежевица, която извира недалеч от Драгоман[1].

Първите около 8 km до прохода Петрохан тече в югоизточна посока, след което завива на юг в дълбока долина, разделяща Берковска планина от планината Понор. На 43°02′ с. ш. 23°07′ и. д. / 43.033333° с. ш. 23.116667° и. д. завива на запад, преминава през Годечката котловина, където вече получава името си Нишава, между селата Разбоище и Калотина образува дълбок пролом, след което навлиза в сръбска територия.

Сичевската клисура на Нишава

Останалите 151 km от течението на Нишава е в северозападна посока, като преминава през Царибродско и Пиротското полета, където в нея се влива река Темска (Височица). След района на Бела паланка тя образува внушителната Сичевска клисура (дължина 17 km, дълбочина 350 – 400 m). В Сърбия Нишава преминава през градовете Цариброд, Пирот, Бела паланка, Нишка баня и Ниш и на около 10 km след Ниш се влива отдясно в река Южна Морава.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Общият водосборен басейн на реката обхваща площ от 3 950 km2, от които в България са 1 237 km2, а в Сърбия – останалите 2 713 km2. В България водосборният басейн на Нишава обхваща северозападните части на Софийска област и северните части на Пернишка област. Границите на водосборния басейн на реката са следните: на север – с водосборния басейн на река Тимок; на североизток – река Огоста; на югоизток и юг – реките Искър и Струма; на югозапад – река Южна Морава.

Основните притоци на реката са: → ляв приток, ← десен приток

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Средният многогодишен отток на реката при с. Калотина е 1,8 m3/s, а в устието – 104 m3/s. Пълноводието на Нишава е през месеците март – юни, а маловодието юли – октомври.

Селища, стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

В България: с. Гинци, град Годеч, с. Туден, с. Беренде, с. Беренде извор, с. Калотина.

В Сърбия: градовете Цариброд (Димитровград), Пирот, Бела паланка, Нишка баня, Ниш.

По протежение на най-горното течение на реката (около 7 km) преминава път № 81 СофияБерковицаМонтанаЛом, а от българо-сръбската граница до устието на Нишава при Ниш – европейски път Е-80 (около 110 km).

На българска територия водите на реката се използват главно за напояване, а на сръбска територия и за производство на електроенергия – ВЕЦ „Сичево" и „Островица".

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иречек, Константин. Пътувания по България, София 1974, с. 546

Източници[редактиране | редактиране на кода]