Нишавски окръг
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
| Нишавски окръг Нишавски управни округ | |
Общини | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Страна | |
| Регион | Централна Сърбия |
| Исторически области | Нишко Поморавие, Пиротска котловина |
| Площ | 2729 km² |
| Население | 376 319 (2011) души |
| Гъстота на населението | 136.8 души/km² |
| Общини | 7 |
| Алексинац, Свърлиг, Мерошина, Ражан, Долевац, Гаджин хан, Град Ниш с градски общини: Медияна, Нишка баня, Палилула, Цървени кръст, Пантелей | |
| Градове | 8 |
| Села | 277 |
| Окръжен управител | Милан Лапчевич |
| Други данни | |
| Часова зона | CET (UTC+1) |
| Телефонни кодове | +381 (0)18 |
| Пощенски код | 18000 |
| Регистрационни кодове | НИ (NI), АЛ (AL) |
| Официална страница на общината | |
| Нишавски окръг в Общомедия | |
Нишавският окръг (на сръбски: Нишавски округ или Nišavski okrug) е разположен в Централна Сърбия, в югоизточната част на Сърбия, с площ от 2729 км2. Населението му през 2011 година е 376 319 души. Негов административен център е град Ниш.
География
[редактиране | редактиране на кода]Нишавският окръг е разположен в долината на река Нишава, откъдето идва и името му. Окръгът е част от областта Поморавие (по името на друга голяма река, преминаваща през окръга, а именно река Българска Морава или наричана още Южна Морава), която до края на 19 век има предимно български характер. Поради географското си и стратегическо местоположение през територията на Нишавския окръг преминават 2 важни магистрали — за Солун и София.
Климатът е умереноконтинентален със средна годишна температура от 11,2 °C. Зимата е студена, а лятото — горещо.
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]Нишавският окръг се състои от 7 общини:
История
[редактиране | редактиране на кода]През продължителни периоди от Средновековието областта около Ниш е в границите на българската държава. През 14 век е включен в състава на Сърбия, а по-късно — в Османската империя. След идването на османците Ниш е център на пашалък, а по-късно — и център на епархия на Българската екзархия.
До средата на 19 век населението на Ниш и околността е предимно българско. Институциите, създадени от българите в града, са училище, читалище и българска община. Със Санстефанския договор Ниш е присъединен към Кралство Сърбия. През следващите десетилетия голям брой българи напускат града, други са асимилирани, а с урбанизацията през 20 век Ниш и околността придобива предимно сръбски характер.
Население
[редактиране | редактиране на кода]В окръга живеят 382 461 души според последното преброяване в Сърбия от 2002 година. Според етническата си принадлежност населението има следния състав:
- сърби – 360 941 д.
- черногорци – 1018 д.
- македонци – 897 д.
- югославяни – 868 д.
- българи – 866 д.
- мюсюлмани по националност – 155 д.
- албанци – 134 д.
- горани – 90 д.
- други – 102 д.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Преобладаващите отрасли в икономиката на Нишавския окръг са електрониката, тютюневата промишленост, машиностроенето и текстилната промишленост.
Култура
[редактиране | редактиране на кода]В административния център на окръга град Ниш се намира главната културна забележителност на региона. В старата част на Ниш е разположена Нишката крепост - най-добре запазената крепост на Балканите, датираща от 17 век. Край града се намира Челе кула, построена от турците, в която са взидани черепите на въстаниците, загинали край Чегър през 1809 г.
| ||||||||

