Нишко споразумение (2002)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Нишко споразумение.

Нишко споразумение
Информация
Подписване 17 май 2002 г.
Място Ниш, Сърбия
Влизане в сила 17 май 2002 г.
Страни
по споразумението
Сръбска православна църква,
Епископат в Република Македония
Подписали митрополит Петър Австралийски,
митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски,
митрополит Наум Струмишки,
митрополит Амфилохий Черногорско-Приморски,
епископ Ириней Нишки,
епископ Ириней Бачки,
епископ Пахомий Врански
Език сръбски

Нишкото споразумение с пълно име Начертание на споразумение за възстановяване на църковното единство (на сръбски: Нишки споразум, Нацрт споразума о васпостављању црквеног јединства, на македонска литературна норма: Нишка согласност, Нишки договор, Нишка спогодба) е договор между Сръбската православна църква и разколническия епископат в Република Македония, подписан на 17 май 2002 година с цел преодоляване на разкола. Въпреки, че е подписан от трима митрополити на разколническата Македонска православна църква, по-късно под натиск от властите в Скопие те се отказват от подписите си. Верен на договора остава единствено митрополит Йоан Велешки, който оглавява създадената по-късно в резултат на договора Православна охридска архиепископия под името Йоан VI Охридски.[1]

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

След разпада на Югославия, падането на комунистическия режим и идването на патриарх Павел начело на Сръбската православна църква, опитите за намиране на решение на възникналия в 1967 година разкол с едностранното обявяване на автокефалност на Македонската православна църква, се засилват. В резултат на 17 май 2002 година членове на комисиите за диалог между църквите, трима разколнически владици - митрополитите Петър Австралийски, Тимотей Дебърско-Кичевски, Наум Струмишки, и трима владици на Сръбската църква - митрополит Амфилохий Черногорско-Приморски и епископите Ириней Нишки, Ириней Бачки и Пахомий Врански, подписват в Ниш споразумение, според което Сръбската църква признава „най-широка църковна автономия“ на съществуващите епархии в Република Македония. Допуснато е във вътрешните църковни отношения в Република Македония да се използва досегашното име Македонска православна църква, но официално името да се смени на Охридска архиепископия. Запазени са само следните белези на автономията: изборът на главата на Македонската православна църква да се утвърждава от сръбския патриарх и главата на Македонската православна църква при литургията първо да споменава името на сръбския патриарх.[1][2]

Реакции[редактиране | редактиране на кода]

Договорът е приет от петима от общо седмина владици в Република Македония. Обаче в резултат на силна медийна кампания против договора и натиск от държавната власт за отхвърлянето му, тримата подписали митрополити оттеглят подписите си. На 28 май 2002 година на пресконференция те заявяват, че в Ниш е подписан само работен документ, според който Македонската православна църква придобива автономен статус с възможна промяна на името в Охридска архиепископия, но крайното решение ще се обяви от главите на двете църкви с подписи на поправената версия на споразумението.[1]

Нишкото споразумение е прието единствено от Йоан Велешки, който в септември 2002 година става глава на новообразуваната на територията на Република Македония автономна църковна организация Православна охридска архиепископия и вследствие на това е многократно арестуван, съден и лежи дълги години в затвора.[1]

Сръбската църква продължава да настоява преговорите за влизане в канонично единство да се водят на основата на Нишкото споразумение, докато Македонската православна църква го отхвърля.[1] Така например в 2012 година единият от подписалите Нишкото споразумение, Петър, вече митрополит преспанско-пелагонийски и председател на комисията за разговори със сръбската и други църкви, казва по отношение на условието в споразумението интронизирането на главата на МПЦ да става след съгласието на сръбския патриарх: „Могат само да сънуват за такова нещо! Това не е било никога, нито пък ще бъде“. Според него „В никой случай няма да приемем разговори със СМЦ според така нареченото Нишко споразумение, което е излязло от коловоза, по който искаме да се движим. Няма връщане назад.“[3]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Јањић, Јован. Договор прекршен, мастило остало. // Недељне информативне новине, бр. 2850, 11 август 2005. Посетен на 17 октомври 2017.
  2. Кратка историја на Охридската Архиепископија. // Православна Охридска Архиепископија. Посетен на 18 октомври 2017.
  3. Г. Петар: нема враќање назад, Нишката спогодба е излезена од колосек!. // МКД, 30 октомври 2012. Посетен на 17 октомври 2017.
     Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия          Портал „Македония“         Портал „Македония