Нобелова награда за икономика
Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
Награда за икономика в памет на Алфред Нобел | |
Обявяване на мемориалната награда за икономика за 2008 г. | |
Присъждана за | значими приноси в икономиката. |
---|---|
От | Кралска шведска академия на науките |
Държава | Швеция |
Първо връчване | 1969 |
Уебсайт | nobelprize.org |
Награда за икономика в памет на Алфред Нобел в Общомедия |
Наградата за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел (на шведски: Sveriges Riksbanks pris i ekonomisk vetenskap till Alfred Nobels minne), често наричана „Нобелова награда за икономика“, е награда, която се присъжда всяка година за забележителни интелектуални приноси в областта на икономиката и е смятана за една от най-престижните награди за икономически изследвания. Наградата е учредена през 1968 г. от Шведската банка, най-старата централна банка в света (основана 1668) [1] в деня на нейната 300-годишнина. Тя не присъства в завещанието на Алфред Нобел, макар получателите ѝ да се обявяват като Нобелови лауреати на съответната церемония. На сайта на фондацията, носеща името на Алфред Нобел, изрично е отбелязано за нея, че „не е Нобелова награда“.[2] Лауреатите по икономика получават своята диплома и златен медал от Кралство Швеция на 10 декември, на същия ден се провежда и церемонията в Стокхолм по награждаване на Нобеловите лауреати по физика, химия, физиология или медицина, литература и мир. Паричната награда е еквивалентна с тази на другите награди.[3]
Лауреатите се избират от Шведската академия на науките, също както и наградите за химия и физика от Наградна комисия, подобна на Нобеловите комисии. [4]
След като в 1994 г. между наградените е и спорната личност Джон Наш, на следващата година регламентът се преразглежда, като наградата ще се отнася и до обществени науки, което разширява нейното присъждане в области като държавно право, психология и социология, което е коментирано в неговата биография[5]. Също така комисията бива променена, за да включва и двама не-икономисти, докато преди това нейният състав е бил от петима икономисти. Все пак членовете на комисията към 2007 г. включват 4 икономиста от 5, и секретар на комисията неикономист. Хърбърт Саймън например е първият неикономист, спечелил наградата през 1978 (той има докторат по политология), но все пак неговото влияние в икономиката е известно.
Процес на награждаване
[редактиране | редактиране на кода]Лауреатите по икономика, както и лауреатите на Нобелова награда за химия и физика, се избират от Кралската шведска академия на науките. Всяка година се номинират около 100 живи личности и след това комисия от петима до осмина души избират победителите. Този избор се одобрява официално. По правило най-много трима души могат да си поделят наградата всяка година. Наградата се дава на официална церемония в Стокхолм заедно с парична сума от 10 милиона шведски крони (около 2 милиона лева).
Противоречия и критика
[редактиране | редактиране на кода]Съществува полемика по няколко въпроса:
- Може ли да бъде оправдано наричането ѝ с името на Нобел, въпреки че тя не е част от неговото завещание, въз основа на приликите в процедурата по награждаването?
- Съществуват ли някакви политически пристрастия?
- Съществува ли някакво пристрастие към мейнстрийм икономиката и по-конкретно към представители на Чикагския университет, който е с 9 награди, най-много от всеки друг университет?
- По-трудно ли е обективно да се номинира в обществени науки като икономика, отколкото във физика, химия, медицина, литература и мир?
Номинирането на Милтън Фридман през 1976 например е съпроводено от протести, четирима нобелови лауреати пишат протестни писма до Ню Йорк Таймс през октомври 1976.
Историкът Филип Мироуски, като проследява учредяването и присъждането на наградата, счита че критичното отношение към нея и всичко свързано с нея е напълно обосновано. Той се спира обстоятелствено на факта, че тази „ерзац-Нобелова награда“ паразитира върху престижа на автентичната и публиката умишлено бива заблуждавана.[6]
Нобелова награда за икономика през 2011
[редактиране | редактиране на кода]Томас Джей Сарджънт и Кристофър Симс са удостоени с наградата за икономика за 2011 г. за техните емпирични изследвания на причините и последиците в макроикономката. Американските икономисти са отличени за работата си по взаимодействието между различни прилагани мерки и начина, по който те могат да се отразят на икономиката. Приносът на Симс е свързан с т.нар. VAR модели и тяхната употреба в иконометрията.
Томас Сарджънт има множество други приноси. Той твърди, че не може да има добра парична политика, ако няма добра фискална политика (изключително актуално към 2012 в контекста на ЕЦБ и еврото). Има изследвания на европейския пазар на труда, в които показва как щедрите помощи за безработица и регулирането на пазара на труда водят до дълготрайно високи нива на безработица. Изказва се критично за розовите прогнози, съпътстващи стимулиращия план на Обама от 2009 (розовите прогнози така и не се сбъднаха).
Лауреати
[редактиране | редактиране на кода]1969
[редактиране | редактиране на кода]Година | Име | Националност | Тема |
---|---|---|---|
1969 | Рагнар Фриш Ян Тинберген |
Норвегия Нидерландия |
за развитието и прилагането на динамични модели в анализа на икономическите процеси |
1970 – 1979
[редактиране | редактиране на кода]Година | Име | Националност | Тема |
---|---|---|---|
1970 | Пол Самюелсън | САЩ | за изследователската му дейност, допринесла за развитието на статичната и динамичната икономическа теория и за активния му принос в повишаване на равнището на анализа в икономическата наука |
1971 | Саймън Кузнец | САЩ | за емпирично обоснованата интерпретация на икономическия растеж, даваща ново и по-задълбочено разбиране на икономическата и социалната структура и на процеса на развитието |
1972 | Джон Хикс Кенет Ароу |
Великобритания САЩ |
за пионерския си принос в теорията на общото икономическо равновесие и в теорията за благосъстоянието |
1973 | Василий Леонтиев | САЩ | за развитието на метода „разходи – готова продукция“ и приложението му в изследванията на важни икономически проблеми |
1974 | Гунар Мирдал Фридрих Хайек |
Швеция Австрия |
за техния пионерен труд в областта на теорията за парите и икономическите колебания и за задълбочения анализ на взаимните връзки между икономическите, социалните и институционалните явления |
1975 | Леонид Канторович Тялинг Коопманс |
СССР САЩ |
за техния принос в теорията за оптималното разпределение на ресурсите |
1976 | Милтън Фридман | САЩ | за постижения в областта на анализа на потреблението, историята на паричното обращение, и за разработки на монетарната теория, а така също за демонстриране на сложността на политиката на икономическа стабилизация |
1977 | Бертил Олин Джеймс Мийд |
Швеция Великобритания |
за оригинален принос в теорията за международната търговия и теорията за движението на международния капитал |
1978 | Хърбърт Саймън | САЩ | за пионерни изследвания на процеса на вземане на решения в икономическите организации |
1979 | Теодор Шулц Артър Люйс |
САЩ Великобритания |
за пионерни изследвания на проблемите на икономическото развитие, особено на проблемите на развиващите се страни |
1980 – 1989
[редактиране | редактиране на кода]Година | Име | Националност | Тема |
---|---|---|---|
1980 | Лоурънс Клайн | САЩ | за създаването на иконометрични модели и приложение на икономическите колебания и политики |
1981 | Джеймс Тобин | САЩ | за неговия анализ на финансовите пазари и взаимовръзката им от разходните решения, употреба, продукция и цени. |
1982 | Джордж Щиглер | САЩ | за неговите творчески изследвания върху индустриалните структури, функционирането на пазарите и причините и ефектите на публичното регулиране. |
1983 | Джерард Дебрю | САЩ | за прилагането на нови аналитични методи в икономическите теории и за стриктното ремормулиране на теорията за общото равновесие |
1984 | Ричард Стоун | Великобритания | за фундаменталния му принос към развитието на системите на държавните сметки и с това към подобряването на основите за емпирични икономически изследвания |
1985 | Франко Модиляни | САЩ | за основополагащите изследвания в сферите на спестяването и на финансовите пазари |
1986 | Джеймс Бюканън | САЩ | за развитието на договорните и конституционните основи в теорията за взимане на решения в икономиката и политиката |
1987 | Робърт Солоу | САЩ | за приноса към теорията на икономическия растеж. |
1988 | Морис Але | Франция | за неговите пионерски приноси към теорията на пазарите и ефикасното използване на ресурсите. |
1989 | Тригве Хаавелмо | Норвегия | за изясняването на теорията на вероятностите като основа на иконометриката и за анализите му на едновременните икономически структури |
1990 – 1999
[редактиране | редактиране на кода]Година | Име | Националност | Тема |
---|---|---|---|
1990 | Хари Марковиц Мертън Милър Уилям Форсайт Шарп |
САЩ | за основополагащия им труд в теорията на икономиката на финансите |
1991 | Роналд Коуз | Великобритания | за откриването и изясняването на важността на разходите за трансакции и на правата върху имотите за институционалната структура и функционирането на икономиката |
1992 | Гари Бекър | САЩ | за разширяването на приложението на микроикономическия анализ върху редица проблеми на поведението на индивида и отношенията между хората, включително извън рамките на пазарните структури |
1993 | Робърт Фогел Дъглас Норт |
САЩ | За възобновяване на изследванията по икономическа история като прилага икономическа теория и количествени методи, за да обясни икономически и институционални промени. |
1994 | Джон Харшани Джон Наш Райнхард Зелтен |
САЩ САЩ Германия |
За техния новаторски анализ за равновесията в теорията на не-кооперативните игри. |
1995 | Робърт Лукас | САЩ | Разработил и приложил хипотезата за рационалните очаквания и по този начин трансформирал макроикономическия анализ и задълбочил разбирането за икономическа политика. |
1996 | Джеймс Мирлийс Уилям Викри |
Великобритания | за фундаменталния им принос към икономическата теория на стимулите при информационна асиметрия |
1997 | Робърт Мъртън Майрън Шолс |
САЩ Канада |
за новия метод за определяне на стойността на дериватите |
1998 | Амартя Сен | Индия | за неговия принос към социалната икономика |
1999 | Робърт Мъндел | Канада | за неговия анализ на монетарната и фискална политика при различни режими на обмяна на валути и неговия анализ на оптималните валутни зони |
2000 – 2009
[редактиране | редактиране на кода]Година | Име | Националност | Тема |
---|---|---|---|
2000 | Джеймс Хекман Даниел Макфадън |
САЩ | за развитието на теория и методи за анализиране на избрани тестови групи за развитието на теория и методи за анализиране на дискретни решения за избор |
2001 | Джордж Акерлоф Майкъл Спенс Джоузеф Стиглиц |
САЩ | за техния анализ на пазари с информационна асиметрия |
2002 | Даниел Канеман Вернън Смит |
Израел САЩ |
за интегрирането на изводи от психологически проучвания в икономическата наука, особено що се отнася до човешките процеси за взимане на решения при неяснота за очакваните резултати за изобретяването на лабораторни експерименти като инструмент в емпиричния икономически анализ, особено в изучаването на алтернативни пазарни механизми |
2003 | Робърт Енгъл Клайв Грейнджър |
САЩ Великобритания |
за разработка на методи за анализ на икономически времеви редове с променлива по време волатилност (АРХС) или с общи тенденции (коинтеграция) |
2004 | Фин Ерланд Кюдланд Едуард Прескът |
Норвегия САЩ |
за приноса им в динамичната макроикономика: постоянство на икономическата политика във времето и движещите сили зад бизнес-циклите |
2005 | Робърт Ауман Томас Шелинг |
Израел САЩ |
за приноса им в развитието на нашето разбиране за конфликтите и сътрудничеството чрез теорията на игрите |
2006 | Едмънд Фелпс | САЩ | за изследванията си на времевите зависимости в макроикономическата политика |
2007 | Леонид Хурвич Ерик Маскин Роджър Майърсън |
САЩ | за теорията за икономическите механизми |
2008 | Пол Кругман | САЩ | за анализите му на търговските модели и центровете на икономическа активност |
2009 | Елинор Остром Оливър Уилямсън |
САЩ | за изследванията им в областта на икономическото управление |
2010 – 2019
[редактиране | редактиране на кода]Година | Име | Националност | Тема |
---|---|---|---|
2010 | Питър Дайъмънд Дейл Мортенсен Кристофър Писаридис |
САЩ САЩ Великобритания |
за техния анализ на пазара на търсене и предлагане на пазара на труда |
2011 | Томас Джей Сарджънт Кристофър Симс |
САЩ |
за техния принос в емпиричните изследвания за причината и последиците в макроикономиката |
2012 | Алвин Рот Лойд Шапли |
САЩ |
за теорията за стабилното разпределение и практиката на пазарното устройство |
2013 | Юджийн Фама Ларс Питър Хансен Робърт Шилър |
САЩ |
за техния емпиричен анализ на цените на активите |
2014 | Жан Тирол | Франция |
за неговия анализ на пазарната сила и регулациите |
2015 | Ангъс Дийтън | Великобритания |
за неговия анализ на потреблението, бедността и социалната защита |
2016 | Оливър Харт Бенгт Холмстрьом |
Великобритания САЩ Финландия |
за техния принос в развитието на договорната теория |
2017 | Ричард Тейлър | САЩ | за неговите приноси към поведенческата икономика |
2018 | Уилям Нордхаус | САЩ | за интегрирането на измененията в климата в дългосрочния макроикономически анализ |
Пол Ромър | САЩ | за интегрирането на техническите иновации в дългосрочния макроикономически анализ | |
2019 | Абхиджит Банерджи | САЩ | за техния експериментален подход към облекчаването на световната бедност |
Естер Дюфло | Франция | ||
Майкъл Кремър | САЩ |
2020 – 2029
[редактиране | редактиране на кода]Година | Име | Националност | Тема |
---|---|---|---|
2020 | Пол Милгръм Робърт Уилсън |
САЩ САЩ |
за подобрения в теорията на аукционите и създаване на нови формати на аукциони |
2021 | Джошуа Ангрист Гуидо Имбенс Дейвид Кард |
САЩ/ Израел САЩ/ Нидерландия Канада |
за техните методологически приноси към анализа на причинните връзки |
2022 | Бен Бернанке Дъглас Даймънд Филип Дибвиг |
САЩ САЩ САЩ |
за изследвания на банките и финансовите кризи |
2023 | Клаудия Голдин | САЩ | за подобряването на разбирането ни за резултатите на пазара на труда на жените |
2024 | Дарон Аджемолу Саймън Джонсън Джеймс Робинсън |
Турция/ САЩ Великобритания/ САЩ Великобритания/ САЩ |
за изследвания на начина на образуване на институциите и влиянието им върху просперитета |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((en)) The Riksbank // Sveriges Riksbank. Архивиран от оригинала на 2013-02-18. Посетен на 15 март 2013.
- ↑ (en) Nobelprize.org: „The Prize in Economic Sciences is not a Nobel Prize“
- ↑ ((en)) "Нобелова награда", Енциклопедия Британика 2007, линк от 14 ноември 2007
- ↑ ((en)) „Номиниране и награждаване“ Архив на оригинала от 2006-10-08 в Wayback Machine., в „Награда за икономически науки“, Кралска шведска академия на науките, линк от 17 ноември 2007
- ↑ Sylvia Nasar, A Beautiful Mind, New York: Simon & Schuster, 1998; вж. Красив ум
- ↑ Mirowski P., The Neoliberal Ersatz Nobel Prize, in Plehwe D., Slobodian Q., and Mirowski P. (Eds.) (2020), Nine Lives of Neoliberalism, London, New York: Verso, open access, ISBN 978-1-78873-255-0
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Всички лауреати на наградата, сайт на Нобеловата награда
- ((en)) Профили на Нобеловите лауреати за икономика в IDEAS/RePEc