Нобелова награда за икономика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Обявяване на Нобеловата награда за икономика за 2008

Наградата за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел (на шведски: Sveriges Riksbanks pris i ekonomisk vetenskap till Alfred Nobels minne), съкратено Нобелова награда за икономика, е награда, която се присъжда всяка година за забележителни интелектуални приноси в областта на икономиката и е смятана за една от най-престижните награди за икономически изследвания [1].

Наградата е учредена през 1968 г. от Шведската банка, най-старата централна банка в света (основана 1668) [2] в деня на нейната 300 годишнина. Въпреки че наградата не присъства в завещанието на Алфред Нобел, тя се отъждествява с Нобеловите награди и получателите ѝ се обявяват като Нобелови лауреати на съответната церемония.[1] Лауреатите по икономика получават своята диплома и златен медал от Кралство Швеция на 10 декември, на същия ден се провежда и церемонията в Стокхолм по награждаване на Нобеловите лауреати по физика, химия, физиология или медицина, литература и мир. Паричната награда е еквивалентна с тази на другите награди.

Лауреатите се избират от Шведската академия на науките, също както и наградите за химия и физика и Наградна комисия, подобна на Нобеловите комисии е използвана. [3]

Нобелова награда за икономика
Присъждана за Шведската банка връчва награда за икономика на името на Алфред Нобел, наричана Нобелова награда за икономика и присъждана за значими приноси в икономиката.
От Кралска шведска академия на науките
Държава Швеция
Връчена за първи път 1969
Официален
уебсайт
nobelprize.org
Нобелова награда за икономика в Общомедия

Разпространеното название на наградата е Нобелова награда за икономически науки или, по-точно, Паметна Нобелова награда за икономически науки.

Според Силвия Назар, автор на книгата Красив ум, през февруари 1995 г. се взима решение наградата по икономика да се отнася за обществени науки, което разширява нейното присъждане в области като държавно право, психология и социология. Според нея също така, Комисията по награда за икономика се променя така, че да включва и двама не-икономисти, докато преди това нейният състав е бил от петима икономисти. Все пак членовете на комисията към 2007 г. включват 4 икономиста от 5, и секретар на комисията неикономист. Хърбърт Саймън например е първият неикономист, спечелил наградата през 1978 (той има докторат по политология), но все пак неговото влияние в икономиката е известно.

Процес на награждаване[редактиране | edit source]

Лауреатите по икономика, както и лауреатите на Нобелова награда за химия и физика, се избират от Кралската шведска академия на науките. Всяка година се номинират около 100 живи човека и след това комисия от петима до осмина души избират победителите. Този избор се одобрява официално. По правило най-много трима души могат да си поделят наградата всяка година. Наградата се дава на официална церемония в Стокхолм заедно с парична сума от 10 милиона шведски крони (около 2 милиона лева).

Противоречия и критика[редактиране | edit source]

Съществува полемика по няколко въпроса:

  1. Може ли да бъде оправдано наричането ѝ с името на Нобел, въпреки че тя не е част от неговото завещание, въз основа на приликите в процедурата по награждаването?
  2. Съществуват ли някакви политически пристрастия?
  3. Съществува ли някакво пристрастие към мейнстрийм икономиката и по-конкретно към представители на Чикагския университет, който е с 9 награди, най-много от всеки друг университет?
  4. По-трудно ли е обективно да се номинира в обществени науки като икономика, отколкото във физика, химия, медицина, литература и мир?

Номинирането на Милтън Фридман през 1976 например е съпроводено от протести, четирима нобелови лауреати пишат протестни писма до Ню Йорк Таймс през октомври 1976.

Нобелова награда за икономика през 2011[редактиране | edit source]

Томас Джей Сарджънт и Кристофър Симс са удостоени с Нобеловата награда за икономика за 2011 г. за техните емпирични изследвания на причините и последиците в макроикономката. Американските икономисти са отличени за работата си по взаимодействието между различни прилагани мерки и начина, по който те могат да се отразят на икономиката. Приносът на Симс е свързан с т.нар. VAR модели и тяхната употреба в иконометрията.

Томас Сарджънт има множество други приноси. Той твърди, че не може да има добра парична политика, ако няма добра фискална политика (изключително актуално към 2012 в контекста на ЕЦБ и еврото). Има изследвания на европейския пазар на труда, в които показва как щедрите помощи за безработица и регулирането на пазара на труда водят до дълготрайно високи нива на безработица. Изказва се критично за розовите прогнози, съпътстващи стимулиращия план на Обама от 2009 (розовите прогнози така и не се сбъднаха).


Лауреати[редактиране | edit source]

1969[редактиране | edit source]

1970-1979[редактиране | edit source]

1980-1989[редактиране | edit source]

1990-1999[редактиране | edit source]

2000-2009[редактиране | edit source]

2010-2019[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б ((en)) "Нобелова награда", Енциклопедия Британика 2007, линк от 14 ноември 2007
  2. ((en)) The Riksbank. // Sveriges Riksbank. Посетен на 15 март 2013.
  3. ((en)) "Номиниране и награждаване", в "Награда за икономически науки", Кралска шведска академия на науките, линк от 17 ноември 2007

Външни препратки[редактиране | edit source]