Нобелова награда за икономика
Наградата за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел (на шведски: Sveriges Riksbanks pris i ekonomisk vetenskap till Alfred Nobels minne), съкратено Нобелова награда за икономика, е награда, която се присъжда всяка година за забележителни интелектуални приноси в областта на икономиката и е смятана за една от най-престижните награди за икономически изследвания [1].
Наградата е учредена през 1968 г. от Шведската банка, най-старата централна банка в света (основана 1668) [2] в деня на нейната 300 годишнина. Въпреки че наградата не присъства в завещанието на Алфред Нобел, тя се отъждествява с Нобеловите награди и получателите ѝ се обявяват като Нобелови лауреати на съответната церемония.[1] Лауреатите по икономика получават своята диплома и златен медал от Кралство Швеция на 10 декември, на същия ден се провежда и церемонията в Стокхолм по награждаване на Нобеловите лауреати по физика, химия, физиология или медицина, литература и мир. Паричната награда е еквивалентна с тази на другите награди.
Лауреатите се избират от Шведската академия на науките, също както и наградите за химия и физика и Наградна комисия, подобна на Нобеловите комисии е използвана. [3]
| Нобелова награда за икономика | |
|---|---|
| Присъждана за | Шведската банка връчва награда за икономика на името на Алфред Нобел, наричана Нобелова награда за икономика и присъждана за значими приноси в икономиката. |
| От | Кралска шведска академия на науките |
| Държава | Швеция |
| Връчена за първи път | 1969 |
| Официален уебсайт |
nobelprize.org |
| Нобелова награда за икономика в Общомедия | |
Разпространеното название на наградата е Нобелова награда за икономически науки или, по-точно, Паметна Нобелова награда за икономически науки.
Според Силвия Назар, автор на книгата Красив ум, през февруари 1995 г. се взима решение наградата по икономика да се отнася за обществени науки, което разширява нейното присъждане в области като държавно право, психология и социология. Според нея също така, Комисията по награда за икономика се променя така, че да включва и двама не-икономисти, докато преди това нейният състав е бил от петима икономисти. Все пак членовете на комисията към 2007 г. включват 4 икономиста от 5, и секретар на комисията неикономист. Хърбърт Саймън например е първият неикономист, спечелил наградата през 1978 (той има докторат по политология), но все пак неговото влияние в икономиката е известно.
Съдържание
Процес на награждаване[редактиране | редактиране на кода]
Лауреатите по икономика, както и лауреатите на Нобелова награда за химия и физика, се избират от Кралската шведска академия на науките. Всяка година се номинират около 100 живи човека и след това комисия от петима до осмина души избират победителите. Този избор се одобрява официално. По правило най-много трима души могат да си поделят наградата всяка година. Наградата се дава на официална церемония в Стокхолм заедно с парична сума от 10 милиона шведски крони (около 2 милиона лева).
Противоречия и критика[редактиране | редактиране на кода]
Съществува полемика по няколко въпроса:
- Може ли да бъде оправдано наричането ѝ с името на Нобел, въпреки че тя не е част от неговото завещание, въз основа на приликите в процедурата по награждаването?
- Съществуват ли някакви политически пристрастия?
- Съществува ли някакво пристрастие към мейнстрийм икономиката и по-конкретно към представители на Чикагския университет, който е с 9 награди, най-много от всеки друг университет?
- По-трудно ли е обективно да се номинира в обществени науки като икономика, отколкото във физика, химия, медицина, литература и мир?
Номинирането на Милтън Фридман през 1976 например е съпроводено от протести, четирима нобелови лауреати пишат протестни писма до Ню Йорк Таймс през октомври 1976.
Нобелова награда за икономика през 2011[редактиране | редактиране на кода]
Томас Джей Сарджънт и Кристофър Симс са удостоени с Нобеловата награда за икономика за 2011 г. за техните емпирични изследвания на причините и последиците в макроикономката. Американските икономисти са отличени за работата си по взаимодействието между различни прилагани мерки и начина, по който те могат да се отразят на икономиката. Приносът на Симс е свързан с т.нар. VAR модели и тяхната употреба в иконометрията.
Томас Сарджънт има множество други приноси. Той твърди, че не може да има добра парична политика, ако няма добра фискална политика (изключително актуално към 2012 в контекста на ЕЦБ и еврото). Има изследвания на европейския пазар на труда, в които показва как щедрите помощи за безработица и регулирането на пазара на труда водят до дълготрайно високи нива на безработица. Изказва се критично за розовите прогнози, съпътстващи стимулиращия план на Обама от 2009 (розовите прогнози така и не се сбъднаха).
Лауреати[редактиране | редактиране на кода]
1969[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Име | Националност | Тема |
|---|---|---|---|
| 1969 | Рагнар Фриш Ян Тинберген |
за развитието и прилагането на динамични модели в анализа на икономическите процеси |
1970-1979[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Име | Националност | Тема |
|---|---|---|---|
| 1970 | Пол Самюелсън | за изследователската му дейност, допринесла за развитието на статичната и динамичната икономическа теория и за активния му принос в повишаване на равнището на анализа в икономическата наука | |
| 1971 | Саймън Кузнец | за емпирично обоснованата интерпретация на икономическия растеж, даваща ново и по-задълбочено разбиране на икономическата и социалната структура и на процеса на развитието | |
| 1972 | Джон Хикс Кенет Ароу |
за пионерския си принос в теорията на общото икономическо равновесие и в теорията за благосъстоянието | |
| 1973 | Василий Леонтиев | за развитието на метода "разходи - готова продукция" и приложението му в изследванията на важни икономически проблеми | |
| 1974 | Гунар Мирдал Фридрих Хайек |
за техния пионерен труд в областта на теорията за парите и икономическите колебания и за задълбочения анализ на взаимните връзки между икономическите, социалните и институционалните явления | |
| 1975 | Леонид Канторович Тялинг Коопманс |
за техния принос в теорията за оптималното разпределение на ресурсите | |
| 1976 | Милтън Фридман | за постижения в областта на анализа на потреблението, историята на паричното обращение, и за разработки на монетарната теория, а така също за демонстриране на сложността на политиката на икономическа стабилизация | |
| 1977 | Бертил Олин Джеймс Мийд |
за оригинален принос в теорията за международната търговия и теорията за движението на международния капитал | |
| 1978 | Хърбърт Саймън | за пионерни изследвания на процеса на вземане на решения в икономическите организации | |
| 1979 | Теодор Шулц Артър Люйс |
за пионерни изследвания на проблемите на икономическото развитие, особено на проблемите на развиващите се страни |
1980-1989[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Име | Националност | Тема |
|---|---|---|---|
| 1980 | Лоурънс Клайн | за създаването на иконометрични модели и приложение на икономическите колебания и политики | |
| 1981 | Джеймс Тобин | за неговия анализ на финансовите пазари и взаимовръзката им от разходните решения,употреба,продукция и цени. | |
| 1982 | Джордж Щиглер | за неговите творчески изследвания върху индустриалните структури,функционирането на пазарите и причините и ефектите на публичното регулиране. | |
| 1983 | Джерард Дебрю | за прилагането на нови аналитични методи в икономическите теории и за стриктното ремормулиране на теорията за общото равновесие | |
| 1984 | Ричард Стоун | за фундаменталния му принос към развитието на системите на държавните сметки и с това към подобряването на основите за емпирични икономически изследвания | |
| 1985 | Франко Модиляни | за основополагащите изследвания в сферите на спестяването и на финансовите пазари | |
| 1986 | Джеймс Бюканън | за развитието на договорните и конституционните основи в теорията за взимане на решения в икономиката и политиката | |
| 1987 | Робърт Солоу | за приноса към теорията на икономическия растеж. | |
| 1988 | Морис Але | за неговите пионерски приноси към теорията на пазарите и и ефикасното използване на ресурсите. | |
| 1989 | Тригве Хаавелмо | за изясняването на теорията на вероятностите като основа на иконометриката и за анализите му на едновременните икономически структури |
1990-1999[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Име | Националност | Тема |
|---|---|---|---|
| 1990 | Хари Марковиц Мертън Милър Уилям Форсайт Шарп |
за основополагащия им труд в теорията на икономиката на финансите | |
| 1991 | Роналд Коуз | за откриването и изясняването на важността на разходите за транзакции и на правата върху имотите за институционалната структура и функционирането на икономиката | |
| 1992 | Гари Бекър | за разширяването на приложението на микроикономическия анализ върху редица проблеми на поведението на индивида и отношенията между хората, включително извън рамките на пазарните структури | |
| 1993 | Робърт Фогел Дъглас Норт |
За възобновяване на изследванията по икономическа история като прилага икономическа теория и количествени методи, за да обясни икономически и институционални промени. | |
| 1994 | Джон Харшани Джон Наш Райнхард Зелтен |
За техния новаторски анализ за равновесията в теорията на не-кооперативните игри. | |
| 1995 | Робърт Лукас | Разработил и приложил хипотезата за рационалните очаквания и по този начин трансформирал макроикономическия анализ и задълбочил разбирането за икономическа политика. | |
| 1996 | Джеймс Мирлийс Уилям Викри |
за фундаменталния им принос към икономическата теория на стимулите при информационна асиметрия | |
| 1997 | Робърт Мъртън Майрън Шолс |
за новия метод за определяне на стойността на дериватите | |
| 1998 | Амартя Сен | за неговия принос към социалната икономика | |
| 1999 | Робърт Мъндел | за неговия анализ на монетарната и фискална политика при различни режими на обмяна на валути и неговия анализ на оптималните валутни зони |
2000-2009[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Име | Националност | Тема |
|---|---|---|---|
| 2000 | Джеймс Хекман Даниел Макфадън |
за развитието на теория и методи за анализиране на избрани тестови групи за развитието на теория и методи за анализиране на дискретни решения за избор |
|
| 2001 | Джордж Акерлоф Майкъл Спенс Джоузеф Стиглиц |
за техния анализ на пазари с информационна асиметрия | |
| 2002 | Даниел Канеман Вернън Смит |
за интегрирането на изводи от психологически проучвания в икономическата наука, особено що се отнася до човешките процеси за взимане на решения при неяснота за очакваните резултати за изобретяването на лабораторни експерименти като инструмент в емпиричния икономически анализ, особено в изучаването на алтернативни пазарни механизми |
|
| 2003 | Робърт Енгъл Клайв Грейнджър |
за разработка на методи за анализ на икономически времеви редове с променлива по време волатилност (АРХС) или с общи тенденции (коинтеграция) | |
| 2004 | Фин Кидланд Едуард Прескът |
за приноса им в динамичната макроикономика: постоянство на икономическата политика във времето и движещите сили зад бизнес-циклите | |
| 2005 | Робърт Ауман Томас Шелинг |
за приноса им в развитието на нашето разбиране за конфликтите и сътрудничеството чрез теорията на игрите | |
| 2006 | Едмънд Фелпс | за изследванията си на времевите зависимости в макроикономическата политика | |
| 2007 | Леонид Хурвиц Ерик Маскин Роджър Майърсън |
за теорията за икономическите механизми | |
| 2008 | Пол Кругман | за анализите му на търговските модели и центровете на икономическа активност | |
| 2009 | Елинор Остром Оливър Уилямсън |
за изследванията им в областта на икономическото управление |
2010-2019[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Име | Националност | Тема |
|---|---|---|---|
| 2010 | Питър Дайъмънд Дейл Мортенсен Кристофър Писаридис |
за техния анализ на пазара на търсене и предлагане на пазара на труда | |
| 2011 | Томас Джей Сарджънт Кристофър Симс |
за техния принос в емпиричните изследвания за причината и последиците в макроикономиката | |
| 2012 | Алвин Рот Лойд Шапли |
за теорията за стабилното разпределение и практиката на пазарното устройство | |
| 2013 | Юджийн Фама Ларс Питър Хансен Робърт Шилър |
за техния емпиричен анализ на цените на активите | |
| 2014 | Жан Тирол | за неговия анализ на пазарната сила и регулациите | |
| 2015 | Ангъс Дийтън | за неговия анализ на потреблението, бедността и социалната защита |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б ((en)) "Нобелова награда", Енциклопедия Британика 2007, линк от 14 ноември 2007
- ↑ ((en)) The Riksbank. // Sveriges Riksbank. Посетен на 15 март 2013.
- ↑ ((en)) "Номиниране и награждаване", в "Награда за икономически науки", Кралска шведска академия на науките, линк от 17 ноември 2007
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Всички лауреати на наградата, сайт на Нобеловата награда
- ((en)) Профили на Нобеловите лауреати за икономика в IDEAS/RePEc