Нобелова награда за мир

Нобелова награда за мир
Златен медал от Нобелова награда за мир 1902 г. с профил на Алфред Нобел – модели на Густав Вигеланд
Присъждана за	За значими приноси към мира
От	Норвежки нобелов комитет
Държава	Норвегия
Първо връчване	1901
Уебсайт	nobelprize.org
Нобелова награда за мир в Общомедия

Нòбеловата награда за мир е една от петте Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на шведския индустриалец и изобретател Алфред Нобел. От 1901 г. наградата се връчва ежегодно в деня на смъртта на Нобел – 10 декември. За разлика от Нобеловите награди за физика, химия, медицина и литература, които се дават всяка година в Стокхолм, наградата за мир се връчва в Осло.

Към 2009, паричната стойност на наградата е 10 милиона шведски крони (около US$ 1,4 млн.)

Алфред Нобел

Лауреати

Списък: Носители на Нобелова награда за мир

Година	Личност или организация	Страна	Основание
1901	Жан Анри Дюнан	Швейцария	основател на Червения кръст и инициатор на Женевската конвенция
	Фредерик Паси	Франция	основател и председател на Дружеството за арбитраж между нациите
1902	Ели Дюкомен Шарл Албер Гоба	Швейцария	почетни секретари на Постоянното международно бюро за мир в Берн
1903	Сър Уилям Рандъл Кримър	Великобритания	секретар на Международната арбитражна лига
1904	Институт по международно право	Белгия
1905	Берта Софи Фелицитас, баронеса фон Зутнер	Австро-Унгария	писателка, почетен председател на Постоянното международно бюро за мир
1906	Теодор Рузвелт	САЩ	Президент на САЩ, за участието му в мирния договор, сложил край на Руско-японска война.
1907	Ернесто Теодоро Монета	Италия	председател на Ломбардската мирна лига
	Луи Рено	Франция	преподавател по международно право
1908	Клас Понтус Арнолдсон	Швеция	основател на Шведската асоциация за мир и арбитраж
	Фредрик Байер	Дания	почетен председател на Постоянното международно бюро за мир
1909	Огюст Бернарт	Белгия	член на Международния арбитражен съд
	Пол Анри Бенжамен д'Естурнел дьо Констан	Франция	основател и председател на Френската парламентарна група за международен арбитраж. Основател на Комитет за защита на националните интереси и за международно примирие
1910	Международно бюро за мир	Швейцария
1911	Тобиас Михаел Карел Асер	Холандия	основоположник на Международни конференции по частно право в Хага
	Алфред Херман Фрид	Австро-Унгария	основател на Долу оръжията
1912	Илайхю Рут	САЩ	за инициирането на многобройни арбитражни споразумения
1913	Анри Лафонтен	Белгия	председател на Международното бюро за мир
1914	неприсъдена		Първа световна война
1915	неприсъдена		Първа световна война
1916	неприсъдена		Първа световна война
1917	Международен Червен кръст	Швейцария	Първа световна война
1918	неприсъдена		Първа световна война
1919	Удроу Уилсън	САЩ	президент на САЩ, за дейното му участие в учредяването на Обществото на народите
1920	Леон Виктор Огюст Буржоа	Франция	председател на Съвета на Обществото на народите
1921	Ялмар Брантинг	Швеция	министър-председател, шведски делегат в Съвета на Обществото на народите
	Кристиан Лоус Ланге	Норвегия	генерален секретар на Интерпарламентарния съюз
1922	Фритьоф Нансен	Норвегия	норвежки делегат в Обществото на народите, дал идеята за т. нар. Нансенов паспорт за бежанци
1923	неприсъдена
1924	неприсъдена
1925	Сър Остин Чембърлейн	Великобритания	за Локарнските споразумения
	Чарлс Гейтс Дос	САЩ	председател на Съюзническа репарационна комисия и инициатор на Плана Дауес
1926	Аристид Бриан	Франция	за Локарнските споразумения
	Густав Щреземан	Германия	за Локарнските споразумения
1927	Фердинан Бюисон	Франция	основоположник и президент на Лигата за човешки права
	Лудвиг Квиде	Германия	делегат на многобройни мирни конференции
1928	неприсъдена
1929	Франк Б. Келог	САЩ	за Пакта Келог-Бриан
1930	Натан Сьодерблум	Швеция	водач на икуменическото движение
1931	Джейн Адамс	САЩ	международен председател на Международната женска лига за мир и свобода
	Никълъс Мъри Бътлър	САЩ	за прокарването на Пакта Келог-Бриан
1932	неприсъдена
1933	Сър Норман Ейнджъл	Великобритания	писател, член на Изпълнителния комитет на Обществото на народите и на Националния мирен съвет
1934	Артър Хендерсън	Великобритания	председател на Конференцията по разоръжаването към Обществото на народите
1935	Карл фон Осиецки	Германия	журналист пацифист.
1936	Карлос Сааведра Ламас	Аржентина	председател на Обществото на народите и мирен посредник в конфликта между Парагвай и Боливия
1937	Робърт Сесил	Великобритания	основател и председател на Международната мирна кампания.
1938	Нансеновата служба за бежанците	Швейцария
1939	неприсъдена		Втора световна война
1940	неприсъдена		Втора световна война
1941	неприсъдена		Втора световна война
1942	неприсъдена		Втора световна война
1943	неприсъдена		Втора световна война
1944	Международен комитет на Червения кръст	Швейцария	Втора световна война присъдена със задна дата през 1945 г.
1945	Кордел Хъл	САЩ	за съоснователството на ООН.
1946	Емили Грийн Болч	САЩ	почетен международен председател на Международната женска лига за мир и свобода
	Джон Мот	САЩ	председател на Международния мисионерски съвет и на международния съюз на Младежките християнски организации YMCA
1947	Квакерите	Обединеното кралство САЩ	представени от Квакерски страж на мира и обществото (Лондон) и Американски благотворителен комитет на приятелите (Вашингтон)
1948	неприсъдена		По всяка вероятност същата година убийството на Махатма Ганди (Индия) осуетява присъждането на Нобел за мир на него: [1]
1949	Джон Бойд Ор	Великобритания	главен директор на Организацията за земеделие и храни, председател на Националния съвет за мир и на Световния съюз на мирните организации
1950	Ралф Бънч	САЩ	за мирното посредничество в Палестина (1948)
1951	Леон Жуо	Франция	председател на Международния комитет на Европейския съвет, заместник-председател на Международната конфедерация на свободните синдикати, зам. председател на Световната федерация на свободните синдикати, член на ILO Council, делегат в ООН
1952	Алберт Швайцер	Германия	за основаването на болницата Ламбарен в Габон
1953	Джордж Катлет Маршал	САЩ	за Плана Маршал
1954	Върховен комисариат на ООН за бежанците	ООН
1955	неприсъдена
1956	неприсъдена
1957	Лестър Боулс Пиърсън	Канада	председател на VII сесия на Общото събрание на Обединените нации за включването на миротворци в решаването на Суецката криза
1958	Жорж Пир	Белгия	водач на Европа на сърцето в услуга на света, организация за облекчаване на положението на бежанците
1959	Филип Ноел-Бейкър	Великобритания	за дългогодишната му предана работа за международния мир и сътрудничество
1960	Албърт Лутули	Южна Африка	президент на Африканския национален конгрес
1961	Даг Хамаршелд	Швеция	генерален секретар на ООН (награден посмъртно)
1962	Лайнъс Полинг	САЩ	за кампанията му против опитите с ядрено оръжие.
1963	Червеният кръст и червеният полумесец	Швейцария
1964	Мартин Лутър Кинг	САЩ	ръководител на Конференцията на южните християнски лидери, борец за граждански права
1965	УНИЦЕФ
1966	неприсъдена
1967	неприсъдена
1968	Рене Касен	Франция	президент на Европейски съд по правата на човека
1969	Международна организация на труда	Женева
1970	Норман Борлауг	САЩ	за изследвания в Международен център за подобряване на царевицата и пшеницата
1971	Вили Брант	ФРГ	за Източната политика на ФРГ, представляваща ново отношение към Източна Европа и ГДР
1972	неприсъдена
1973	Хенри Кисинджър Ле Дък Тхо (отказана)	САЩ Виетнам	за „Виетнамските мирни споразумения“ от Париж
1974	Шон Макбрайд	Ирландия	Президент на Международно бюро за мир и на Комисията на ООН за Намибия.
	Ейсаку Сато	Япония	премиер-министър.
1975	Андрей Сахаров	СССР	за кампания му за човешки права
1976	Бети Уилямс Марийд Кориган		Основателки на северно ирландската организация „Общност на хората, радетели за мир“ (Community of Peace People).
1977	Амнести интернешънъл	Обединеното кралство	за проведената кампания срещу прилагането на мъчения.
1978	Мохамед Ануар Садат Менахем Бегин	Египет Израел	за договаряне на мирни отношения между Египет и Израел.
1979	Майка Тереза	Индия	„за подетата работа в борбата за превъзмогване на бедността и страданията, които също представляват заплаха за мира“
1980	Адолфо Перес Ескивел	Аржентина	в борбата му за човешки и граждански права
1981	Върховен комисариат на ООН за бежанците
1982	Алва Мюрдал Алфонсо Гарсия Роблес	Швеция Мексико	делегати на Общото събрание на ООН по въпросите на разоръжаването.
1983	Лех Валенса	Полша	основател на Солидарност и защитник на човешките права. По-късно е избран за първия президент на Полша след разпадането на комунистическата система.
1984	Дезмънд Туту	Южна Африка	за борбата му срещу апартейда
1985	Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война	САЩ	за разпространяването на авторитетна информация и за изграждането на всеобща осъзнатост за опасностите на ядреното оръжие.
1986	Ели Визел	САЩ	писател, преживял Холокоста
1987	Оскар Ариас Санчес	Коста Рика	за инициирането на мирни преговори в Централна Америка.
1988	Международни сили на ООН за поддържане на мира		За участието си в многобройни конфликти след 1956 г. До 1988 г. 736 души са загинали по време на мироопазващи мисии.
1989	Тензин Гяцо, 14-и Далай Лама	Тибет	за постоянното му противопоставяне срещу употребата на сила по време на борбата на народа му за свобода.
1990	Михаил Горбачов	СССР	„за своето участие в развитието на мира което днес се характеризира като важна част в международните отношения“
1991	Аун Сан Су Чи	Мианмар	за нейната ненасилствена борба за демокрация и човешки права.
1992	Ригоберта Менчу	Гватемала	като признание на нейните усилия за социална справедливост и етническо-културно помирение, основаващо се на правата на местните народи.
1993	Нелсън Мандела Фредерик де Клерк	Южна Африка	за техните усилия за мирно преустановяване на режима на апартейда и поставянето на основите на нова демократична Южна Африка.
1994	Ясер Арафат Шимон Перес Ицхак Рабин	Палестина Израел Израел	за техните усилия да изградят мира в Близкия изток.
1995	Юзеф Ротблат Пъгуошки конференции за наука и световни проблеми	Обединеното кралство Канада	за техните услия да намалят ролята на ядрените оръжия в международната политка и в дългосрочен план – да се постигне пълно ядрено разоръжаване.
1996	Карлош Фелипе Шименеш Бело Жозе Рамош Орта	Източен Тимор	за техните усилия да се постигне справедливо и мирно разрешение на конфликта в Източен Тимор.
1997	Международна кампания за забрана на противопехотните мини Джоди Уилямс	САЩ	„за работата им за забрана и отстраняване на противопехотните мини“
1998	Джон Хюм Дейвид Тримбъл	Северна Ирландия	за техните усилия да се постигне мирно разрешение на конфликта в Северна Ирландия.
1999	Лекари без граници	Франция	като признателност за хуманитарните операции, извършени на няколко континента.
2000	Ким Те Чжун	Южна Корея	за неговите усилия за демокрацията и човешките права в Южна Корея и Източна Азия, както и за помирението със Северна Корея.
2001	Организация на обединените нации Кофи Анан	ООН Гана	за усилията за по-добре организиран и по-мирен свят.
2002	Джими Картър	САЩ	за всички десетилетия неуморна работа в търсене на мирни разрешения на международните конфликти, за разпространението на демокрацията и човешките права и приносите му за икономическото и социално развитие.
2003	Ширин Ебади	Иран	за усилията в полза на демокрацията и човешките права, най-вече правата на жените и децата.
2004	Вангари Маатаи	Кения	за нейния принос за непрекъснато развитие, демокрация и мир.
2005	Международна агенция за атомна енергия Мохамед ел Барадей	Австрия Египет	за техните усилия да предотвратят използването на атомната енергия за военни цели и да съблюдават използването на атомната енергия да става чрез възможно най-безопасния начин.
2006	Мухамад Юнус Грамин Банк	Бангладеш	за развитието на икономическите и социални възможности за бедните хора, най-вече жени
2007	Ал Гор Междуправителствен панел за климатични промени	САЩ ООН	на Ал Гор и на отдела на ООН по въпросите на климата за усилията им за повишаване на информацията за климатичните проблеми (IPCC)
2008	Марти Ахтисаари	Финландия	за неговите „важни приноси на различни континенти, в продължения на три десетилетия за потушаването на международни конфликти“
2009	Барак Обама	САЩ	за неговите „изключителни усилия за укрепването на международната дипломация и сътрудничеството между народите.“
2010	Лиу Сяобо	Китай	„за продължителната му и ненасилствена борба за основни човешки права в Китайската народна република“.
2011	Елен Джонсън Сърлиф Лейма Гбоуи Тауакул Карман	Либерия Либерия Йемен	за ненасилствената им борба за сигурност на жените и за пълноправното им участие в изграждането на мира.
2012	Европейски съюз		за продължаващия над шест десетилетия принос за напредъка на мира и съгласието, демокрацията и човешките права в Европа.
2013	Организация за забрана на химическите оръжия		„за усилията за премахване на химическите оръжия“
2014	Кайлаш Сатяртхи Малала Юсафзай	Индия Пакистан	„за тяхната борба срещу потискането на деца и младежи и за правото на децата на образование.“
2015	Тунизийски квартет за национален диалог	Тунис	„заради неговия решителен принос за изграждане на плуралистична демокрация в Тунис след Жасминовата революция през 2011 г.“
2016	Хуан Мануел Сантос	Колумбия	„за решителните му усилия да сложи край на продължилата над 50 години гражданска война в страната“
2017	Международна кампания за забрана на ядреното оръжие	Швейцария	„за нейната дейност за привличане на вниманието към катастрофалните хуманитарни последствия от всяко използване на ядрени оръжия и за нейните решаващи усилия за постигане на договорна забрана на тези оръжия“
2018	Денис Муквеге	Демократична република Конго	„за техните усилия за прекратяване на употребата на сексуално насилие като оръжие във войни и въоръжени конфликти“
	Надия Мурад	Ирак
2019	Абий Ахмед	Етиопия	„за усилията си да постигне мир и международно сътрудничество и за решаващата си инициатива за уреждане на граничния конфликт между Етиопия и съседна Еритрея“
2020	Световна продоволствена програма		„за усилията на служителите на организацията в борбата срещу глада в световен мащаб, за приноса им към подобряването на условията за живот на милиони хора по света“
2021	Мария Реса	Филипини	„за смелостта да отстояват свободата на словото“
	Дмитрий Муратов	Русия
2022	Алес Бяляцки	Беларус	„за борбата за правото да се критикува властта и да се защитават основни права на гражданите и за изключителното усилие за документиране на военни престъпления, нарушения на човешките права и злоупотребата с власт“
	„Мемориал“	Русия
	Център за граждански свободи	Украйна
2023	Наргиз Мохамади	Иран	„за борбата ѝ срещу потисничеството на жените в Иран и борбата ѝ за разпространение на правата на човека и свободата за всички хора“

Външни препратки

• Официалната страница, посветена на Нобелова награда за мир