Нобутаке Кондо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нобутаке Кондо
近藤 信竹
Кондо като вицеадмирал.
Кондо като вицеадмирал.

Роден
Починал
Военна служба
Звание Адмирал
Години на служба 1907 – 1945
Служил на Япония Япония
Род войски Naval ensign of the Empire of Japan.svg Императорски военноморски флот на Япония
Войни Втора китайско-японска война
Втора световна война
Нобутаке Кондо в Общомедия

Нобутаке Кондо (на японски: 近藤 信竹) е японски адмирал от Императорския военноморски флот на Япония, участвал във Втората световна война. Като командир на 2-ри флот, той се счита за втори по важност в Императорския флот след адмирал Исороку Ямамото.

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Кондо е роден на 25 септември 1886 г. в Осака. Завършва Императорската военноморска академия през 1907 г. Като курсант служи на крайцера „Ицукушима“ и на броненосеца „Микаса“. След като е произведен в мичман втори ранг, е назначен на крайцера „Асо“, разрушителя „Кисараги“ и линейния кораб „Конго“. В периода 1912 – 1913 г. е военно аташе във Великобритания. След като се завръща в Япония, служи за кратко на борда на линейния кораб „Фусо“, а след това на няколко административни позиции през Първата световна война. В периода 1916 – 1917 г. е началник оръжеен офицер на борда на крайцера „Акицушима“.

След края на войната, Кондо завършва Военноморския военен колеж и е произведен в капитан трети ранг на 1 декември 1919 г. През 1920 – 1923 г. служи в Германия като част от японска делегация, съблюдаваща спазването на Версайския договор. На връщане към Япония, той е стациониран за шест месеца на линейния кораб „Муцу“ и е повишен на командир на 1 декември 1923 г. В периода 1924 – 1925 г. е адютант на Хирохито. След това става началник на Императорската военноморска академия и е повишен на капитан. Впоследствие служи на редица административни позиции и като капитан на крайцера „Како“ (1929 – 1930) и линейния кораб „Конго“ (1932 – 1933).

На 15 ноември 1933 г. Кондо е повишен на контраадмирал, а от 1935 г. е началник-щаб на Обединения флот. На 15 ноември 1937 г. е повишен на вицеадмирал.

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

С избухването на Втората китайско-японска война, Кондо е назначен за главнокомандващ на 5-и флот, който оперира южно от Китай.

По време на нападението над Пърл Харбър, той командва 2-ри флот, а след това участва в нахлуванията в Малая, Филипините и Нидерландска Индия.[1] Ръководи нападението в Индийския океан.[1] По време на битката при Мидуей, командва „Мидуейската окупационна сила“ и „Прикриващата група“.[1][2] Впоследствие, силите му играят важна роля в хода на Гуадалканалската кампания, сражавайки се в битката при източните Соломонови острови (23 – 25 август 1942 г.) и битката при островите Санта Крус (26 – 27 октомври 1942 г.).

След първата морска битка при Гуадалканал (15 ноември 1942 г.), Кондо лично предвожда линейния крайцер „Киришима“ и крайцерите „Атаго“, „Нагара“, „Сендай“ и „Такао“ в нощна атака срещу летището Хендерсън, но е пресрещнат от американско оперативно съединение с линейните кораби „Уошингтън“ и „Саут Дакота“, загубвайки битката и „Киришима“. Загубата му се оказва повратна точка в цялата Гуадалканалска кампания.[1]

Репутацията на Кондо е опетнена след провала му в Гуадалканалската кампания и скоро е премахнат от военноморското висше командване. Все пак, той не е официално порицан или преназначен, а вместо това е оставен да командва един от големите флотове, намиращи се при Трук. Поведението му в битка по това време е определяно като пасивно и недостатъчно агресивно. Все пак, той е харесван от подчинените си.[3]

През октомври 1942 г. е назначен за заместник-командир на Обединения флот, а на 29 април 1943 г. е повишен на адмирал. Назначен е за главнокомандващ на флота в района на Китай от декември 1943 г. до май 1945 г., когато е избран за член на Върховния военен съвет.[3]

Следвоенни години[редактиране | редактиране на кода]

Пенсионира се след края на войната, на 5 септември 1945 г. След това става успешен бизнесмен. Умира на 19 февруари 1953 г.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г L, Klemen. Vice-Admiral Nobutake Kondo. // Forgotten Campaign: The Dutch East Indies Campaign 1941 – 1942. 1999 – 2000.
  2. Battle of Midway: Japanese Personnel
  3. а б в The Pacific War Online Encyclopedia: Kondo Nobutake