Новаци
Тази статия е за битолското село. За дебърското село вижте Новак (Община Вапа). За филма от 2010 г. вижте Новаци (филм).
| Новаци Новаци | |
| — село — | |
 Сградата на общината | |
  Новаци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Новаци |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 576 m |
| Население | 1283 души (2007) |
| Пощенски код | 7211 |
| МПС код | BT |
| Новаци в Общомедия | |
Новаци (на македонска литературна норма: Новаци) е село в Северна Македония, едно от най-големите села в Битолското поле. Седалище е на едноименната община Новаци.
География
[редактиране | редактиране на кода]Отстои на 11 km от Битоля, разположено в централната част на Битолското поле. Лежи на пътя от Битоля, пресичащ Селечка планина за битолския дял на Мариово.
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата в селото „Свети Атанасий“ е изградена в 1868 година.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Ноаци живеят 450 българи-християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Новаци е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 50 къщи.[3]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ноаци има 440 българи екзархисти.[4] През същата година на Пелагонийската митрополия на Екзархията е забранено да поддържа училище в селото, тъй като османските власти смятат селото за гръцко.[5]
През ноември 1912 година край Новаци се водят част от боевете в хода на Битолската битка, като сръбските части правят неуспешен опит да форсират река Черна, отбранявана от османски войски.
По време на българското управление във Вардарска Македония през Първата световна война Новаци е център на община в Битолска селска околия на Битолски окръг и има 400 жители.[6]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Илия К. Митрев от Битоля е български кмет на Новаци от 11 септември 1941 година до 2 февруари 1942 година. След това кмет е Любен Чакръкчиев от Охрид (14 февруари 1942 - 9 септември 1944).[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 1283 жители, от които:[8]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 1281 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
В 2006 година е построен манастирът „Света Богородица“, на 1 km от Новаци, на десния бряг на Черна. Църквата е монументална, с осем купола, покрити с медни плочи.[9]
Стопанство
[редактиране | редактиране на кода]Новаци е типично земеделско селище, основно се отглеждат житни култури.
Близо до селото се намира най-голямата топлоелектоцентрала (ТЕЦ) в Северна Македония – РЕК „Битоля“, както и фабриката ФОД Новаци, една част от жителите на селото е заето в тях.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- Основно училище.
- Ветеринарна станция.
- Земеделска задруга.
- Поща.
- Амбулатория.
-
Църква „Рождество на Пресвета Богородица“ -
Църква „Свети Атанасий“ -
Селската поща
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали в Новаци
Димитър Каменски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[10]- Станчо Станчев Николов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 11. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166 – 167. (на френски)
- ↑ Лельова, Росица. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903-1912), София, Издателство на БАН, 2021, с. 97.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 5.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 18 октомври 2007
- ↑ Holy Mother of God (Св. Богородица, Sv. Bogorodica), Monastery in Novaci // Where is Macedonia. Архивиран от оригинала на 2014-05-07. Посетен на 3 март 2014 г.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 213, л. 1 а; а.е. 309, л. 31
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 16
| |||||||||||
