Нова Англия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за историческата област. За колонията вижте Нова Англия (доминион).

Нова Англия
New England
— географски регион —
Знаме
      
Неофициални:
Nunquam libertas gratior extat
An appeal to Heaven
Connecticut River Valley (8575464880).jpg Presidential Range 51.JPG
Burlington vermont skyline.jpg
Gay Head or Aquinah.jpg Portland, Maine Lighthouse.jpg
Providence, RI skyline .jpg

От ляво надясно: Панорама на Бостън, долината на р. Кънектикът, Президентския хребет, панорама на Бърлингтън, Акуина, фенер в Портланд, панорама на Провидънс

Нова Англия върху картата на САЩ (в червено)
Usa edcp relief location map.png
44.2056° с. ш. -70.3064° и. д.
Нова Англия
Страна Flag of the United States.svg Съединени американски щати
Площ 186 458 km²
Население 14 810 001 души (2018)
79,4 души/km²
Съставен от Flag of Vermont.svg Върмонт
Кънектикът Кънектикът
Масачузетс Масачузетс
Мейн Мейн
Ню Хампшър Ню Хампшър
Род Айлънд Роуд Айлънд
Най-голям град Бостън
Нова Англия в Общомедия

Нова Англия (на английски: New England) е географски регион в североизточната част на САЩ, състоящ се от щатите Мейн, Масачузетс, Ню Хампшир, Върмонт, Роуд Айлънд и Кънектикът.[1] Граничи с щата Ню Йорк на запад и с канадските провинции Ню Брънзуик и Квебек на североизток и север респективно. Атлантическият океан се намира на изток и югоизток, а Лонгайлъндският проток е на юг. Бостън е най-големият град в Нова Англия, както и столицата на щата Масачузетс. Най-големият метрополен регион е Голям Бостън с близо една трета от цялото население на региона, който също включва и Устър, Масачузетс (вторият най-голям град в Нова Англия), Манчестър, Ню Хампшър (най-големият град в Ню Хампшър) и Провидънс, Роуд Айлънд (столицата и най-големият град на Роуд Айлънд).

Физическата география на Нова Англия е разнообразна за такава малка област. Югоизточна Нова Англия е покрита от тясна крайбрежна равнина, докато в западните и северните райони преобладават хълмовете и износените върхове на северния край на Апалачите.

Нова Англия е първото място на американския континент, където се заражда американската литература и философия, и първият район, който се преобразява по време на Индустриалната революция. Районът е известен със строгата си индивидуалност от останалата част на Америка, доколкото могат да съжителстват пуританство наравно с либерализъм, аграрен и индустриален имидж, изолация и имиграция.

Цялото население на Нова Англия е 14 853 290 (2018).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Заглавната страница на Описание на Нова Англия (1616 г.) от Джон Смит.

На 10 април 1606 г. крал Джеймс I издава харта за Вирджинската компания, която включва Лондонската компания и Плимътската компания. Тези две частно финансирани предприятия имат за цел да изиксват земя за Англия, да извършват търговия и да получават печалба. През 1620 г. заселниците пристигат на Мейфлауър и основават Плимътската колония в Масачузетс, започвайки историята на постоянно европейско селище в Нова Англия. Десет години по-късно друга група пуритани се заселват на север (днешен Бостън) и формират колонията от Масачузетския залив.[3]

През 1616 г. английският изследовател Джон Смит нарича района „Нова Англия“[4]. Името е официално санкционирано на 3 ноември 1620 г.[5], когато хартата на Вирджинската компания в Плимът е заменена с кралска харта за Плимътския съвет на Нова Англия, акционерно дружество, създадено да колонизира и управлява региона. Заселниците написват и подписват „Мейфлауърската спогодба“ преди да напуснат кораба и това става първият им управляващ документ.[6] Колонията на Масачузетския залив доминира в района и е основана от кралска харта през 1629 г. с основен град и пристанище на Бостън, създаден през 1630 г.

През 1691 г. Плимътската колония е обединена с Колонията на Масачузетския залив и провинция Мейн (на английски: Province of Maine) в провинция Масачузетс Бей, впоследствие разделена на щати Масачузетс и Мейн.

През следващите 130 години Нова Англия участва в четири войни, докато накрая във Френската и индианска война побеждава дългогодишните си съперници – французите.

През 18 век колониите от Нова Англия оказват съпротива на усилията на британския парламент да им наложи нови данъци. Така нареченото Бостънско чаено парти предизвиква гнева на Великобритания, която приема закон (Intolerable Act, 1774 г.), с който премахва самоуправлението на колониите. Този акт добавя допълнително напрежение към вече зараждащата се Американска революция (1775 – 1783) и допринася за приемането на Декларацията на независимостта (1776 г.)

География[редактиране | редактиране на кода]

Политическа и географска карта

Щатите от Нова Англия имат обща площ от 186 458 км2, което прави региона малко по-голям от щата Вашингтон и по-голям от Англия. Мейн сам по себе си представлява почти половината от общата площ на Нова Англия, но е само 39-ят по големина щат, малко по-малък от Индиана. Останалитещати са сред най-малките в САЩ, включително най-малкият щат – Роуд Айлънд.

Дългите хълмове, планините и назъбеното крайбрежие на Нова Англия са ледникови релефни форми, причинени от отстъплението на ледени плочи преди около 18 000 години през последния ледников период.

Нова Англия геологически е част от провинция Нова Англия, екзотична терен, състоящ се от планините Апалачи, планините Нова Англия и низините на крайбрежието. Апалачите следват границата между Нова Англия и Ню Йорк. Беркширите в Масачузетс и Кънектикът, Зелените планини във Върмонт, както и планината Таконик образуват гръбнкат на докмабрийски скали.[7]

Щати[редактиране | редактиране на кода]

Нова Англия се състои от следните щати:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.britannica.com
  2. "Resident Population in the New England Census Division". US Census Bureau. Посетен на 16 март 2019 г.
  3. "What are the oldest cities in America?". Glo-con.com. Архивирано от оригинала на 28 септември 2007. Посетен на 16 март 2019.
  4. Cressy, David (1987). Coming Over: Migration and Communication Between England and New England in the Seventeenth Century. стр. 4. Cambridge University Press.
  5. Swindler, William F., ed; Sources and Documents of United States Constitutions 10 Volumes; Dobbs Ferry, New York; Oceana Publications, 1973 – 1979. Volume 5: pp. 16 – 26.
  6. Haxtun, Anne Arnoux (1896). Signers of the Mayflower Compact, vol. 1. New York: The Mail and Express Publishing Company.
  7. "Topography of the Appalachian/Piedmont Region 2". The Teacher-Friendly Guide to the Earth Science of the Northeastern US. Paleontological Research Institution. Посетен на 16 март 2019.