Нова Испания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нова Испания
—  владение на Испания  —
1519 — 1821
Знаме Герб

Местоположение на Нова Испания

Столица Мексико
Официален език Испански, нахуатъл, маянски
Религия Католицизъм, традиционни индиански вярвания
Форма на управление Вицекралство
Площ
7 000 000 km²
Население  
 - По оценка от 1519 20 000 000
Валута испански колониален реал
Предшественик
Наследник
Губернаторство Куба
Ацтекска империя
Тараско цараство
Маи
Френска Луизиана
Индианци
Тондо
Тлашкала
Себу
Мадяас
Нова Гранада
Испански Западни Индии
Испански Източни Индии
Френска Луизиана
Територия Флорида
Орегонска страна
Първа мексиканска империя
Испанска Формоза
Днес част от Бахамски острови Бахамски острови
Белиз Белиз
Венецуела Венецуела
Гватемала Гватемала
Доминиканска република Доминиканска република
Кайманови острови Кайманови острови
Канада Канада
Коста Рика Коста Рика
Куба Куба
Маршалови острови Маршалови острови
Мексико Мексико
Микронезия Микронезия
Никарагуа Никарагуа
САЩ САЩ
Салвадор Салвадор
Тайван Тайван
Тринидад и Тобаго Тринидад и Тобаго
Филипини Филипини
Хаити Хаити
Хондурас Хондурас
Ямайка Ямайка
редактиране

Вицекралство Нова Испания (на испански: Virreinato de Nueva España) е колония на кралство Испания в Северна Америка, съществувала от 1535 до 1821 година.

Състои се от съвременните територии на Мексико, югозападните части на Съединените американски щати (също и Флорида), Гватемала, Белиз, Никарагуа, Салвадор, Коста Рика и Куба. Освен тях на подчинение на вицекралството били и Филипините и други острови в Тихия океан и Карибско море.

Нова Испания се управлява от вицекрал, назначаван пряко от краля на Испания. Първият вицекрал е Диего Колумб – първородният син на Христофор Колумб, който през 1509 г. избира Санто Доминго за своя резиденция. Двадесет и шест години по-късно административният център на вицекралството се мести в град Мексико.

Вицекралят трябва да е безкрайно предан на испанския монарх и действа като официален негов представител в колониите. В колониите той има следните власти: командва войската, избира кандидати за заемане на висши църковни постове, осъществява контрол над колониалната хазна. Вицекралят обаче няма право да въвежда нови закони, има ограничен мандат и дейността му е следена от т.нар. резиденсия и от т.нар. визита. Тези две служби имат задължението да следят дейността на вицекраля.

През 1821 г., в резултат от поражението във Войната за независимост на Мексико, Испания губи всички северноамерикански територии, които непосредствено преди това съставляват вицекралството. Куба и Филипините остават под управлението на Испания до 1898 г.