Нова Испания

Нова Испания
— владение на Испания —
1519 – 1821
Знаме        Герб
Континент	Северна Америка Централна Америка
Столица	Мексико
Официален език	Испански, нахуатъл, маянски
Религия	Католицизъм, традиционни индиански вярвания
Форма на управление	Вицекралство
Площ
	7 000 000 km2
Население
По оценка от 1519	20 000 000
Валута	испански колониален реал
Предшественик Губернаторство Куба Ацтекска империя Тараско цараство Маи Френска Луизиана Индианци Тондо Тлашкала Себу Мадяас Наследник Нова Гранада Испански Западни Индии Испански Източни Индии Френска Луизиана Територия Флорида Орегонска страна Първа мексиканска империя Испанска Формоза
Днес част от	Бахамски острови Белиз Венецуела Гватемала Доминиканска република Кайманови острови Канада Коста Рика Куба Маршалови острови Мексико Микронезия Никарагуа САЩ Салвадор Тайван Тринидад и Тобаго Филипини Хаити Хондурас Ямайка
Нова Испания в Общомедия

Вицекралство Нова Испания (на испански: Virreinato de Nueva España) е колония на кралство Испания в Северна Америка, съществувала от 1535 до 1821 година.

Състои се от съвременните територии на Мексико, югозападните части на Съединените американски щати (също и Флорида), Гватемала, Белиз, Никарагуа, Салвадор, Коста Рика и Куба. Освен тях на подчинение на вицекралството били и Филипините и други острови в Тихия океан и Карибско море.

Нова Испания се управлява от вицекрал, назначаван пряко от краля на Испания. Първият вицекрал е Диего Колумб – първородният син на Христофор Колумб, който през 1509 г. избира Санто Доминго за своя резиденция. Двадесет и шест години по-късно административният център на вицекралството се мести в град Мексико.

Вицекралят трябва да е безкрайно предан на испанския монарх и действа като официален негов представител в колониите. В колониите той има следните власти: командва войската, избира кандидати за заемане на висши църковни постове, осъществява контрол над колониалната хазна. Вицекралят обаче няма право да въвежда нови закони, има ограничен мандат и дейността му е следена от т.нар. резиденсия и от т.нар. визита. Тези две служби имат задължението да следят дейността на вицекраля.

През 1821 г., в резултат от поражението във Войната за независимост на Мексико, Испания губи всички северноамерикански територии, които непосредствено преди това съставляват вицекралството. Куба и Филипините остават под управлението на Испания до 1898 г.