Нова Испания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нова Испания
—  владение на Испания  —
1519 — 1821
Знаме Герб

Местоположение на Нова Испания

Столица Мексико
Официален език Испански, нахуатъл, маянски
Религия Католицизъм, традиционни индиански вярвания
Форма на управление Вицекралство
Площ
7 000 000 km²
Население  
 - По оценка от 1519 20 000 000
Валута испански колониален реал
Предшественик
Наследник
Губернаторство Куба
Ацтекска империя
Тараско цараство
Маи
Френска Луизиана
Индианци
Тондо
Тлашкала
Себу
Мадяас
Нова Гранада
Испански Западни Индии
Испански Източни Индии
Френска Луизиана
Територия Флорида
Орегонска страна
Първа мексиканска империя
Испанска Формоза
Днес част от Flag of the Bahamas.svg Бахамски острови
Flag of Belize.svg Белиз
Flag of Venezuela.svg Венецуела
Flag of Guatemala.svg Гватемала
Flag of the Dominican Republic.svg Доминиканска република
Flag of the Cayman Islands.svg Кайманови острови
Flag of Canada.svg Канада
Flag of Costa Rica (state).svg Коста Рика
Flag of Cuba.svg Куба
Flag of the Marshall Islands.svg Маршалови острови
Flag of Mexico.svg Мексико
Flag of the Federated States of Micronesia.svg Микронезия
Flag of Nicaragua.svg Никарагуа
Flag of the United States.svg САЩ
Flag of El Salvador.svg Салвадор
Flag of the Republic of China.svg Тайван
Flag of Trinidad and Tobago.svg Тринидад и Тобаго
Flag of the Philippines.svg Филипини
Flag of Haiti.svg Хаити
Flag of Honduras.svg Хондурас
Flag of Jamaica.svg Ямайка
редактиране

Вицекралство Нова Испания (на испански: Virreinato de Nueva España) е колония на кралство Испания в Северна Америка, съществувала от 1535 до 1821 година.

Състои се от съвременните територии на Мексико, югозападните части на Съединените американски щати (също и Флорида), Гватемала, Белиз, Никарагуа, Салвадор, Коста Рика и Куба. Освен тях на подчинение на вицекралството били и Филипините и други острови в Тихия океан и Карибско море.

Нова Испания се управлява от вицекрал, назначаван пряко от краля на Испания. Първият вицекрал е Диего Колумб – първородният син на Христофор Колумб, който през 1509 г. избира Санто Доминго за своя резиденция. Двадесет и шест години по-късно административният център на вицекралството се мести в град Мексико.

Вицекралят трябва да е безкрайно предан на испанския монарх и действа като официален негов представител в колониите. В колониите той има следните власти: командва войската, избира кандидати за заемане на висши църковни постове, осъществява контрол над колониалната хазна. Вицекралят обаче няма право да въвежда нови закони, има ограничен мандат и дейността му е следена от т.нар. резиденсия и от т.нар. визита. Тези две служби имат задължението да следят дейността на вицекраля.

През 1821 г., в резултат от поражението във Войната за независимост на Мексико, Испания губи всички северноамерикански територии, които непосредствено преди това съставляват вицекралството. Куба и Филипините остават под управлението на Испания до 1898 г.