Нова Каледония
| Нова Каледония | |
| — владение на Франция — | |
| Химн: Soyons unis, devenons frères | |
 Местоположение на Нова Каледония | |
| География и население | |
|---|---|
| Площ | 18 576 km² |
| Климат | тропичен |
| Столица | Нумеа |
| Най-голям град | Нумеа |
| Официален език | френски |
| Население (2017) | 278 500 (на 182-ро място) |
| Гъстота на нас. | 15 души/km² (на 200-но място) |
| Управление | |
| Форма | зависима територия |
| Президент | Еманюел Макрон |
| Министър-председател | Едуар Филип |
| Организации | ООН |
| История | |
| Анексия | 1853 |
| Икономика | |
| БВП (ном., 2011) | $9,89 млрд. |
| БВП на човек (ном.) | $38,921 |
| Валута | Тихоокеански франк (XPF) |
| Други данни | |
| Часова зона | UTC+11 |
| Автомобилно движение | дясно |
| Код по ISO | NC |
| Интернет домейн | .nc |
| Телефонен код | +687 |
| Официален сайт | gouv.nc |
| Нова Каледония в Общомедия | |
Нова Каледония е остров в Тихи океан, бивше владение на Франция. Островът, заедно с архипелазите Луайоте и Честърфийлд, образуват френската отвъдморска административна единица Нова Каледония.
Административен център е град Нумеа (100 хил. жители, в агломерацията 166 хил. жители).
Държавно устройство
Нова Каледония е „задморска територия“ на Франция. От 1984 г. островите имат вътрешно самоуправление. Законодателен орган – конгрес на териториите от 54 члена, избирани за 6 години от асамблеята на трите провинции, осъществяващи изпълнителната власт и избирани за 6 години. Във френския парламент Нова Каледония е представена от двама депутати в Националното събрание и един сенатор.
Въоръжени сили 2200 души.
История
Първият европеец, посетил острова през 1774 г., е английският мореплавател Джеймс Кук и е наречен на Шотландия, чието древно име е Каледония. През 1853 г. островът е завладян от Франция, а от 1860 г. става колония и същевременно каторга на Франция. Тук са изпратени през годините около 49 хил. затворници, като 4 хил. от тях са дейци на Парижката комуна. Още в първите години на френското владичество местното население – канаките, започва борба за своята независимост. През 1879 избухва първото голямо въстание, което е жестоко потушено от френските власти. През следващите години са вдигани още няколко бунтове и въстания, които също са жестоко потушавани. След последните кървави сблъсъци през 80-те години на 20 век е обещано на местното население референдум за независимост от Франция. На 5 юни 1998 г. е подписан договор за 20-годишен преходен период, след което ще се проведе референдум за независимост. Референдумът който се състоя на 4 ноември 2018 реши за оставането на Нова Каледония в зависимост от Франция.
География
За разлика от повечето острови в Тихия океан, които са с относително скорошен вулканичен произход, Нова Каледония е част от древния континент Гондвана. Нова Каледония и Нова Зеландия се разделили от Австралия преди 85 милиона години и една от друга преди 55 милиона години. Това изолирало Нова Каледония от останалата част на света и я е направило разновидност на Ноевия ковчег, запазвайки част от праисторическите гори на Гондвана.Тази страна все още пази изключително разнообразие на уникални ендемични, примитивни видове растения и животни с произход древния континент Гондвана.
Релефът е планински, с най-висок връх Мон Пание (1628 м). По крайбрежието на основния остров и другите по-малки се простират огромни коралови рифове. Климатът е тропичен, влажен, като средномесечните температури са 20°-27 °C, а валежите до 1000 мм. Растителността е представена от редки гори от хвойнови видове и високотревна растителност.
Население
Към 2007 г. населението наброява 252 хил. жители, като средната гъстота е 13,2 жители на км2. Естествен прираст 11. Средна продължителност на живота – мъже 71 години, жени 76 години. Етнически състав – меланезийци от Нова Каледония (канаки) 31,4%, меланезийци от о-вите Луайоте 13,5%, французи 33,6%, уолисци 8,6%, яванци 3,2%, таитяни 2,9%, виетнамци 1,5%, други 5,3%. Официален език – френски. Използват се и меланезийски езици. Азбука – латиница. Неграмотни – 12%. Религии – християни 94,6% (от тях католици 73,6%, протестанти 26,4%), мюсюлмани 3,3%, будисти 1,6%, други 0,5%. Градско население 65%. По-големи градове – Ве (11 хил. ж.), Тадин (8 хил.ж.), Пондими (5 хил.ж.), Хуалу (5 хил.ж.), Бурай (5 хил.ж.).
Административно деление
Нова Каледония е разделена на 3 провинции – Север (севената част на острова), Юг (южната част на острова) и острови (Луайоте, вкл. Лифу, Увеа, Маре), които се делят на 33 общини.
Екология
Нова Каледония е считана за едно от най-важните и най-застрашените от ботаническа гледна точка места на планетата.
Икономика
Основа е добивът на полезни изкопаеми – никел, кобалт, хром, желязна руда, манган и др. Островът е известен с огромните залежи на алумиениева руда – боксит. На о-в Нова Каледония е едно от най-големите находища на никел в света – 45 млн. т запаси (20 % от световните). Има и предприятия на металургическата промишленост, за преработване на селскостопанска продукция, дървопреработване, мебелни фабрики.
В селското стопанство са заети 70 % от трудоспособното население. Основни култури са кокосова палма, царевица, ямс, плодове и зеленчуци. Улов на риба – 4.4 хил. т годишно.
Шосета 5600 км, от тях 1000 км асфалтирани, жп линии няма.
Основно пристанище и международно летище – Нумеа.
Съотношение селско стопанство-промишленост-обслужване – 6:31:63.
Годишно се посещава от 100 хил. туристи.
Вижте също
Списък на островите в архипелага Нова Каледония
Източници
- Луканов, Ангел, Н. Божинов, С. Димитров, Страните в света 2010, София, 2010 г.
| ||||||||||||||||||||||||
| |||||