Нова демокрация

Нова демокрация Νέα Δημοκρατία
Абревиатура	НД
Ръководител(и)	Кириакос Мицотакис
Основател(и)	Константинос Караманлис
Основана	4 октомври 1974 г.
Предшествана от	Национален радикален съюз
Седалище	Калитеа, Гърция
Младежка организация	Младежка организация на Нова демокрация
Член на	Центристки демократичен интернационал; Международен демократичен съюз
Идеология	консерватизъм; християндемокрация; икономически либерализъм
Полит. позиция	център-дясно до дясно
Група в ЕП	Европейска народна партия
Цветове	Син
Парламент	157 / 300
Европарламент	8 / 21
Области	12 / 13
Региони	332 / 703
Кметове	35 / 332
Сайт	www.nd.gr
Знаме на партията
	Нова демокрация в Общомедия

Нова демокрация (НД) е голяма дясноцентристка либералноконсервативна политическа партия в Гърция. Настоящ председател на НД е министър-председателят Кириакос Мицотакис.

История[редактиране | редактиране на кода]

Партията е основана на 4 октомври 1974 г. от Константинос Г. Караманлис. Той определя с учредителен манифест идеологическата ориентация на партията като „радикален либерализъм, основаващ се на свободата на пазара при умерена намеса на държавата“.

На изборите през ноември 1974 г. Нова демокрация печели изборна победа с 54,37% (220 депутатски места). Лидерът на партията Караманлис съставя правителство и става министър-председател. На следващата година (1974) е гласувана новата Конституция на страната.

През 1977 г. Нова демокрация отново печели изборите с 42% (172 депутатски места). За министър-председател отново е избран К. Караманлис.

През 1979 г. в Халкидики се провежда Първият конгрес на партията. Отново е потвърдена либералната ориентация на провежданата политика. Приет е устав и устройствен правилник. За първи път в политическия живот на Гърция участниците в конгреса са избрани на вътрешнопартийни избори. През май 1979 г. Гърция е приета за член на ЕИО.

На президентските избори през 1980 г. кандидатът на партията К. Караманлис е избран за първи президент на Гърция. През май същата година за председател на Нова демокрация е избран Георгиос Ралис. Във връзка с предстоящите парламентарни избори през юни 1981 г. се провежда извънреден конгрес на партията. На изборите през октомври същата година Н. Демокрация печели 36% и преминава в опозиция, а председателят - Г. Ралис подава оставка. Непосредствено след това, декември 1981 г., за нов председател е избран Евангелос Авероф.

На изборите за Европейски парламент през юни 1984 г. Нова демокрация печели 38%. През август същата година Е. Авероф подава оставка, за нов председател на партията е избран (септември 1984) Константинос Мицотакис.

На парламентарните избори през юни 1985 г. Нова демокрация печели 41% и отново остава в опозиция. През септември същата година Константинос Стефанопулос и още девет депутати напускат партията и създават нова дясно-центристка партия „Демократично обновление“.

През септември 1986 г. се провежда Вторият конгрес на партията. На него е взето решение да се даде по-голяма публичност на либералната същност на партията, направени са промени в устава и устройствения правилник. На общинските избори през октомври 1986 г. печели надпреварата в големите градове. За кмет на Атина е избран Милитиадис Еверт, на Пирея - Андреас Андрианопулос, а на Солун – Сотирис Кувелас.

След неуспешните опити да спечели властта и участието и в две коалиционни правителства – на Дзанис Дзанетакис и Ксенофонт Золотас на парламентарните избори, проведени на 8 април 1990 г., Нова демокрация печели 47%. За министър-председател е избран лидерът на партията Константинос Мицотакис.

След вътрешни противоречия през юни 1993 г. депутатът Андонис Самарас напуска партията и основава нова партия - „Политическа пролет“. През септември същата година приближените до А. Самарас депутати напускат Нова демокрация, крехкото мнозинство е нарушено и са обявени нови парламентарни избори.

На 10 октомври 1993 г. се провеждат парламентарни избори, Нова демокрация печели 39,3% и преминава в опозиция. Председателят на партията Константинос Мицотакис подава оставка. През ноември за нов председател е избран Милтиадис Еверт.

През април 1994 г. се провежда Третият конгрес на Нова демокрация. Взети са решения по голям брой въпроси засягащи общественото и политическото развитие на страната, гласувани са нов устройствен правилник и нова партийна програма. Като стратегическа цел е обявен нов либерален курс. На изборите за европейски парламент през юни същата година партията печели 32,63%. На общинските избори (октомври 1994) печели надпреварата в два от големите градове в страната (Атина и Солун) и в 12 окръжни града.

На парламентарните избори, произведени на 22 септември 1996 г. Нова демокрация печели 38,12%. Във връзка с изборната загуба Милтиадис Еверт подава оставка, но на изборите за нов председател през октомври същата година отново е избран.

На 1 и 2 май 1997 г. се провежда Четвъртият конгрес на Нова демокрация. На него са разгледани кандидатурите за кандидат за президент на партията. За кандидат за президент е избран К. Караманлис. През октомври 1998 г. се провеждат общински избори и партията печели надпреварата и в трите големи града на страната (Атина, Пиря и Солун) и в 27 окръжни града.

През март 2000 г. е проведен конгрес на партийния актив. Приети са целите и задачите стоящи пред партията през новото хилядолетие. На изборите за Европейски парламент през април същата година Нова демокрация печели 42,7%. През юни 2000 г. е проведен извънреден конгрес, на който са разгледани някои идеологически и организационни проблеми, а през март 2001 и Петият редовен конгрес - по предложение на К. Караманлис в партията отнов е приет напусналият по-рано Георгиос Суфляс.

През октомври 2002 г. на общинските избори партията печели в 30 окръжни града и в трите големи града на страната.

Нова демокрация спечелва най-много места на предсрочните парламентарни избори през май 2012 година – 108 от общо 300 места в парламента, но новият парламент не успява да избере правителство. На 17 юни 2012 г. са проведени нови парламентарни избори, на които Нова демокрация получава 129 места и Андонис Самарас съставя коалиционно правителство заедно с ПАСОК и Демократичната левица.

НД в опозиция[редактиране | редактиране на кода]

Поради загуба на предсрочните изборите през януари 2015 г. партията е принудена да премине в опозиция. След загубата на проевропейските сили на референдума на 5 юли 2015 г. лидерът на Нова демокрация Андонис Самарас подава оставка, заменен като временен председател от Евангелос Меймаракис. След новите предсрочни избори през септември 2015 г. партията отново остава в опозиция. Настъпват ожесточени междуособни борби в ръководството, които водят до отмяна на насрочените за 22 ноември 2015 г. вътрешнопартийни председателски избори поради „технически причини“, създадени от обслужващата компютърна фирма. Е. Меймаракис си подава оставката, а следващ временен председател става Йоанис Плакиотакис. На 20 декември 2015 и 10 януари 2016 г. се провеждат вътрешнопартийни избори в два тура, в резултат на които Кириакос Мицотакис е избран за нов председател на партията.

След четири години през 2019 г. Нова демокрация печели първо европейските, а впоследствие и парламентарните избори и Кирякос Мицотакис съставя самостоятелно правителство на НД.

Участие в избори[редактиране | редактиране на кода]

Година	Тип избори	Гласове	%	Спечелени места от общия брой	+/-	Място в управлението
1990	парламентарни	3 088 137	46.9 (1 място)	150 / 300	2	Правителство
1993	парламентарни	2 711 737	39.3 (2 място)	111 / 300	39	опозиция
1996	парламентарни	2 586 089	38.1 (2 място)	108 / 300	3	опозиция
2000	парламентарни	2 935 196	42.7 (2 място)	125 / 300	17	опозиция
2004	парламентарни	3 360 424	45.4 (1 място)	165 / 300	40	Правителство
2007	парламентарни	2 994 979	41.9 (1 място)	152 / 300	13	Правителство
2009	парламентарни	2 295 967	33.5 (2 място)	91 / 300	61	опозиция
2012 (май)	парламентарни	1 192 103	18.9 (1 място)	108 / 300	17	служебно правителство
2012 (юни)	парламентарни	1 825 497	29.7 (1 място)	129 / 300	21	Коалиционно правителство
2014	европейски	1 298 713	22.7 (2 място)	5 / 21	3
2015 (януари)	парламентарни	1 718 694	27.9 (2 място)	76 / 300	53	опозиция
2015 (септември)	парламентарни	1 526 205	28.3 (2 място)	75 / 300	1	опозиция
2019	европейски	1 872 814	33.1 (1 място)	8 / 21	3
2019	парламентарни	2 251 411	39.9 (1 място)	158 / 300	83	Правителство