Нова журналистика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Портрет на Труман Капоти от Роджър Хигинс, 1959 г.

Под името нова журналистика (на английски: new journalism) е известен стилът на журналистическо писане чрез похвати на художествената литература (диалог, аз-форма и др.), който се налага през 60-те и 70-те години на 20. век в някои средства за масова информация в Щатите (например „The New Yorker“ или „Rolling Stone“) и в творбите на определени публицисти (като Том Улф, Норман Мейлър, Труман Капоти, Хънтър С. Томпсън и други). Названието се установява трайно след издаването през 1973 г. на сборника с репортажи New Journalism, съставен от Том Улф[1].

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Литература на български език
  • „Граматика на журналистиката. Избрани четива за световния опит в журналистиката“. Съст. Тодор Абазов. София, 1996

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Wolfe, T. and Johnson, E. W. (1973). The New Journalism, Harper & Row, ISBN 0-06-014707-5.