Нова махала (дем Сяр)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Нова махала.

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в дем Сяр. За селото в Солунско вижте Ени махала (дем Даутбал). За други села на име Нова махала вижте Нова махала.

Нова махала
Πεπονιά
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Сяр
Географска област Серско поле
Надм. височина 10 m
Население (2001) 551 души

Нова махала или Ени махала (на гръцки: Πεπονιά, Пепония, до 1927 Γενή Μαχαλάς, Йени Махалас[1]) е село в Гърция, дем Сяр, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Серското поле на 12 километра южно от град Сяр (Серес) и на 3 километра южно от Къспикеси (Скутари).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Нова махала възниква като чифлигарско селище към средата на XIX век в Серска каза на Османската империя.[2] По-късно българското население откупува земята от гъркинята собственичка на чифлика.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, отразяваща статистика от 1873 година, Новата махала (Novata-mahala) е представена като село в Серска каза с 8 домакинства и 30 жители българи.[4] В 1886 година в селото има 120 християни.[5]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:

Ени махала, чифлик на ЮИ от горното село, на разстояние около 4 часа от града. Това село е до сама Струма, та във време на наводнение плава над водата като остров. Нивята му са твърде плодовити. Къщи 45 със 180 души българе. В църквата се чете по гръцки.[6]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Ени махала има 70 жители, всички българи християни.[7]

В първото десетилетие на XX век населението на Нова махала е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото (Yeni-Mahala) е представено веднъж с 480 българи патриаршисти гъркомани и втори път с 200 българи патриаршисти гъркомани.[8] По-късно селото минава под върховенството на Българската екзархия и в него има българско училище. В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Нова махала има 45 къщи и чифлик на един грък. В селото се строи нова църква, защото старата е в лошо състояние, а учител е Н. Стоянов, който обучава 35 деца (23 момчета и 13 момичета).[9] В 1908 година по гръцки данни в селото има „270 православни гърци под български терор“.[10]

Селяните от Нова махала се оплакват до европейските консули и властите осъждат кмета на селото.[11]

Селото е освободено от османско владичество от Седма рилска дивизия по време на Балканската война през октомври 1912 година. При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ени махала е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12] През юни 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето от гръцката армия и по силата на Букурещкия договор е включено в рамките на Гърция.

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1918 година селото има 30 къщи, които се изселват в България. В 1923 година в Нова махала се заселват гръцки колонисти като землището на селото е разширено със закупуването на чифлика на изселил се в Турция бей, с отчуждени имоти на манастира „Свети Йоан Предтеча“ и със земя от пресушеното езеро Тахино.[2]

На 4 ноември 1927 година селото е прекръстено на Пепония, в превод пъпеш.[13] Според преброяването от 1928 година Нова махала е смесено местно-бежанско село с 34 бежански семейства със 151 души.[14]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 376 души
  • 1920 – 186 души
  • 1928 – 421 души
  • 1940 – 768 души
  • 1951 – 759 души
  • 1961 – 835 души
  • 1971 – 717 души
  • 1981 – 661 души
  • 1991 – 602 души
  • 2001 – 551 души[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Нова махала
  • Flag of Bulgaria.svg Дине Арабаджиев (Арабаджията), деец на ВМОРО, войвода на чета от 1903 година, загинал в сражение с османски войски при село Сякавец през април 1908 година[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Янчев, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Каракаменов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[16]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γενή Μαχαλάς -- Πεπονιά
  2. а б Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.23.
  3. Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.165.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 118 - 119.
  5. а б Демография на селата в Дем Копеки
  6. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 840.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.198-199.
  9. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 144.
  10. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημοτικό Σχολείο Σκουτάρεως Σερρών
  11. Одрински глас, брой 18, 11 май 1908, стр. 4.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 337 и 846.
  13. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  15. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 49
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 337.
     Портал „Македония“         Портал „Македония