Новград

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Гърция вижте Нов град.

Новград
България
Red pog.png
Новград
Област Русе
Red pog.png
Новград
Общи данни
Население 907 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 27,955 km²
Надм. височина 48 m
Пощ. код 7133
Тел. код 08124
МПС код Р (Р)
ЕКАТТЕ 51977
Администрация
Държава България
Област Русе
Община
   - кмет
Ценово
Петър Петров
(НДСВ)
Кметство
   - кмет
Новград
Тодор Асенов
(БСП)

Новград е село в Северна България. То се намира в община Ценово, област Русе.

География[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

Районът на с. Новград с благоприятния си климат, плодородна почва и близостта на реките Янтра и Дунав е привлякъл заселници от най-дълбока древност. Най-старите познати материали са от каменно-медната епоха (5-4 хил. години пр. Хр.). През бронзовата (2750-1200 г пр. Хр.) и желязната (12-1 в. пр Хр.) епохи районът бил заселен от траките. Тяхното присъствие е засвидетелствано от множество тракийски надгробни могили, глинени съдове, железни сечива и инструменти. През 1937 година, при изграждане на дигата на река Студена, при мелницата са открити 10 броя бронзови брадвички, които се намират в Националния археологически музей.

Село Новград е основано след 1388 г. от оцелелите местни българи след разрушаването от османците на съществувалата в близост крепост Неокастро (Новакесри). Крепостта е построена от византийците по време на византийското владичество, а по-късно с възобновяването на българската държава е преименувана на Новград. Крепостта се е намирала на 4 km североизточно от днешното село на върха Калебаир, на левия бряг на река Янтра. Издигната е била на високо и непристъпно място над реката и единствената ѝ достъпна страна е била откъм изток, където е имало изградена крепостна стена и ров. Новградската крепост е превзета от турците през 1388 г. при похода на 30-хилядната армия на Али паша северно от Стара планина. Вбесени от оказаната съпротива от защитниците на крепостта, османците избили по-голямата част от населението и практически сринали крепостта до основи. Малцината спасили се българи изградили край развалините ѝ новото селище, носещо името на унищожената крепост - Новград.

Паметник на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа[редактиране | edit source]

През лятото на 1868 г. войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа застават начело на чета от близо 130 човека. Предварителният план предвижда, след прехвърлянето на българска земя, да бъде обявено въстание и четата да послужи за катализатор на всеобщо освободително движение.

След като приключва предварителната подготовка, четниците се събират в румънското село Петрушан, прехвърлят се на малък остров на р. Дунав и от там на 18 юли със закрита гемия достигат до българския бряг. Мястото на преминаването е западно от устието на р. Янтра при “Бостанската кория”, в близост до местността “Янково гърло”. Тогава околният терен е представлявал блатиста низина, обрасла с тръстика, която на юг се слива с долината на р. Студена. Тъй като още при дебаркирането са забелязани от турците, войводите провеждат военен съвет, на който е решено да не се обявява въстание, а да се прекъсне телеграфа между Русе и Свищов, и възможно най-бързо да се достигне Балкана. Оттук започва саможертвеният им боен път, преминал през сражения при Караисен, Карапанова кория, Вишовград, Канлъдере, Бузлуджа.

Послучай 100-годишнината от тези величави събития, през 1968 г. на мястото, където четата е стъпила на българския бряг, е открит голям паметник обелиск.

Скални обители[редактиране | edit source]

Скалните манастири в границите на днешна България се появяват още преди създаването на Първото българско царство, подновяват съществуването си след приемането на християнството за официална религия на България през 864 г. и достигат до най-голямото си разпространение през периода на Втората българска държава(XІІ-ХІV в.)

Скални монашески обители по най-долното течение на р. Янтра могат да се наблюдават тук, край входа на пещерата “Пенината дупка” и в северните покрайнини на с. Беляново. Използвани са естествените ниши в скалния венец, които допълнително са дообработени, за да се създаде молитвен храм или монашеска килия. В Беляновската скална църква се виждат вдлъбнатини, към които е бил прикрепен иконостасът, покрай стените на наоса има издялани пейки, а до преди няколко десетилетия на тавана е имало частично запазени участъци от стенописната украса.

Трудно е да се посочи времето на тяхното възникване. То може да бъде търсено в нуждите на новопокръстените християни от собствен храм (ІХ-Х в.), но може и да са от времето на Второто царство. Възможно е появата им да е свързана с разпространението на исихазма през ХІV в.- тогава той е допуснат като религиозна доктрина от българската православна църква. Монасите-исихасти, като последователи на идеите от времето на ранното християнство, се стремят към единение между човек и Бог чрез безмълвие, смирение, пост и молитва. Скалните пещери и ниши край р. Янтра дават възможност за уединение на търсещите духовно израстване аскети.

Паметник на Ленин[редактиране | edit source]

В центъра на селото се намира единственият запазен паметник на Ленин в цял ръст в България. Той е издигнат с пари на селяните, много от които и до ден днешен почитат комунистическия вожд.

Марков кръст[редактиране | edit source]

Марковият кръст се намира на левия бряг на р. Янтра, близо до с. Джулюница. Разположен е високо в скалите и представлява издълбан кръст в предварително заравнена основа. Някои свързват появата му с дейността на Дели Марко и реални исторически събития, повдигнали духа на поробените българи. В края на ХVІ в. започва австро-турска война, в която на страната на австрийците се включват Влашко, Молдова и Трансилвания. Южно от р. Дунав действа в унисон с влашкия владетел Михаил Храбри голям конен отряд, предвождан от Дели Марко и Баба Новак. Други обвързват Марковия кръст с подвизите на Крали Марко. С течение на времето се е получила приемственост между едноименните персонажи, като започва да доминира по-популярният епически герой - Крали Марко.

Местните хора разказват легенди, сред които и тази: „Турците отвлекли млади български девойки. Крали Марко ги освободил, но докато се борел за свободата им, разсякъл скалата и така се образувал Марковият кръст."

Oсвобождението на новградския край през 1877 година[редактиране | edit source]

Българите от селата по долното течение на река Янтра имат щастието да посрещнат свободата в самото начало на войната. На 15 (27) юни 1877 година в района на град Свищов руската войска успешно извършва главното форсиране на р. Дунав. Организират се три отряда, най-големият от които (Русчушкият) напредва на изток и предните му части заемат на 24 юни (6 юли) позиции при с . Новград.

В следващите дни са освободени околните села, изгражда се понтонен мост над р. Янтра, по който русите продължават настъплението си към укрепения от турците четириъгълник Русе – Силистра - Варна – Шумен.

Голяма част от местното население преминава в услуга на руската армия. Със своите каруци селяните превозват ранени и заболели войници до военните болници в с. Ценово и с. Джулюница, карат храна и боеприпаси.

Опълченци, родени и живяли в с. Новград[редактиране | edit source]

Началото на Българското опълчение е поставено в края на 1876 година в град Кишинев. В него участват български доброволци – емигранти. До началото на войната се създават шест дружини под командването на генерал Н.Г. Столетов. След преминаването на р. Дунав се пристъпва към сформирането на още шест дружини. За да ускори набирането на доброволци, българският офицер в Опълчението Райчо Николов предприема обиколка в освободените села около град Свищов. От този край се записват 354 младежи, които преминават подготовка и стават неразделна част от тази българска доброволческа войска.

  • Панайот Радков (Рашков)

Роден на 20.07.1841 година във Велико Търново, починал в с. Калтинец през 1903 година. През май 1876 година постъпил в четата на Панайот Хитов и взема участие в Сръбско-турската война. На 18.05.1877 година е записан в 4 дружина, 2 рота. Напуска Опълчението на 13 май 1878 година. След Освобождението живее в град Свищов и село Новград. По занятие е бакалин.

  • Петко Василев

Роден 1850 г. в гр. Свищов. Постъпил в Опълчението на 10 юли 1877 година в 11 дружина. Уволнен на 27 юли 1878 година. След това живее в село Новград и се занимава със земеделие.

  • Димитър (Митьо) Илиев Павлов

Роден в село Новград, починал в същото село на 9 декември 1905 година. Според дружинното му свидетелство служи в 5 дружина, 4 рота от 4 август 1877 година до 21 юни 1878 година. Награден със сребърен медал. След войната живее в родното си село. Занимава се със земеделие.

  • Лазар Николов ( Николаев)

Роден около 1860 година в град Разград. На 8 юли 1877 година постъпил в Българското Опълчение. Последователно служи в 12, 10 и 5 дружина. Награден със сребърен медал. След Освобождението живее в село Новград и се занимава със земеделие.

Загинали военнослужещи в Балканските войни 1912-1913 г. от с. Новград[редактиране | edit source]

  • Андрей Андреев Йончев (Момчев) - редник, с набор 1904 г., от 33 пех. полк, загинал на 13.10.1913 г. при с. Върбица
  • Върбан Върбанов Данев – редник, с набор 1902 г.,от 33 пех.полк, загинал на 07.11.1912 г. при ст. Чаталджа
  • Иван Вълев Петров – кан., с набор 1904, от 9 арт.с.с.п. 5 бат., загинал на 14.01.1913 г. при гр. Кешан
  • Никола Неделчев Николаев - редник, с набор 1900 г., от 33 пех. полк, загинал на 24.06.1913 г. в м. Модра стена, Пиротско
  • Симеон Хараланов Пенчев (Аризанов,Харизанов) - редник, с набор 1904 г., от 33 пех. п., загинал на 13.10.1912г. при с. Върбица, Плев.
  • Цветан Андреев Върбанов - редник, с набор 1911 г., от 36 пех. полк, загинал на 06.11.1912 г. при Чаталджа

Обществени институции[редактиране | edit source]

Училището е основано през 1872 година. През 1972 година се чества 100-годишен юбилей и е наградено с орден "Кирил и Методий" втора степен. Сега в училището учат децата от селата Новград, Кривина, Джулюница и Беляново. В селото има и читалище.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Съборът на селото е в първата неделя на ноември.

Външни препратки[редактиране | edit source]