Нови пазар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Нови пазар.

Нови пазар
Панорамен изглед към града
Панорамен изглед към града
България
43.3481° с. ш. 27.1986° и. д.
Нови пазар
Област Шумен
43.3481° с. ш. 27.1986° и. д.
Нови пазар
Нови пазар
43.3481° с. ш. 27.1986° и. д.
Нови пазар
Общи данни
Население 13 554 (ГРАО, 2015-03-15)*
11 564 (НСИ)
Землище 35,622 km²
Надм. височина 126 m
Пощ. код 9900
Тел. код 0537
МПС код Н
ЕКАТТЕ 52009
Администрация
Държава България
Област Шумен
Община
   - кмет
Нови пазар
Ивайло Камаджиев
(ГЕРБ)
Адрес на общината
ул. „Васил Левски“ 3
Нови пазар в Общомедия

Нови пазар е град в област Шумен, Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Нови пазар. Населението на града към края на 2009 г. е 12 673 жители[1][2][3], което го прави второто по големина населено място в областта.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен в котловината между Шуменското, Лудогорското и Провадийското плато, в Дунавската равнина. Съседни на Нови пазар градове са Каспичан и Плиска, намира се на около 22 km източно от град Шумен. През града преминава Крива река, която се влива в Провадийската река, част от Черноморската отточна област.

История[редактиране | редактиране на кода]

Часовниковата кула в центъра на града

Още в дълбока древност по тези земи е кипял живот, свидетелство за това са поне 434-те експоната, представени в музейната сбирка, експонирана в сградата на художествената галерия на централната градска улица. Представена е културата на племената и народите, населявали новопазарския район от старокаменната епоха до късното средновековие. Множеството селища, крепости и некрополи, както от античната и късноантична епоха, така и от времето на Първото и Второто българско царство, свидетелстват, че земите са били винаги гъсто населени. Една от най-интересните находки са тези от трако-римската епоха, тогавашното ювелирно изкуство е представено със златни накити, открити в близо до града[4]. Открито е крайпътно римско селище, свързващо Марцианопол и Абритус, на име Динея. В околностите на града са разкрити две големи късноантични крепости (4 – 6 век), едната разположена източно от града, другата представлява град-крепост (близо до село Войвода). В северната част на града е открит старобългарски некропол.

Според А. Иширков за първи път градът се споменава във връзка с похода на Варненчик през 1444 г., когато кръстоносците са обсадили и след няколкодневна обсада са превзели и опожарили града, който тогава се е намирал в подножието на платото Стана и е бил крепост с кула (Годишник на Софийския университет 1906 – 1907 г. 141 стр.). През 16 век двама братя правят чифлици от двете страни на Крива река, създават петъчен пазар и така възниква тогавашното име на града Ени пазар („Нов пазар“). Над селището в посока на платото Стана се е намирало село Илфи (Елфи) кьой , чието землище в последствие се наследява от града– (Иван Радев във Втори годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1907 год 41 стр).

Унгарският пътешественик Георг Рагузиум през 1598 г., описвайки границите на Силистренския санджак, споменава и името на Нови Пазар като един от вътрешните градове (Българите през XVI век. По документи от наши и чужди архиви – Елена Грозданова, Стефан Андреев). В османски данъчни регистри от 1620 година[5], съставени във връзка със събирането на ежегодния данък джизие присъства и името на града. В началото на 1667 г. Евлия Челеби, минавайки през Нови Пазар, дава едно доста подробно описание, в което съобщава за 150 къщи, 20 дюкяна и 3 безистена (покрити пазари), както и две джамии, на входа на едната от която е изписано името на майстора и година 981 (1573 – 1574 г. по християнския календар), което дава приблизителната дата на сформирането на новия град (Пътуване на Евлия Челеби от Крим през Добруджа за Одрин и Цариград). По време на руско-турските войни от 1774, 1810 и 1828 г. градът се споменава нееднократно като място за сражения, биваци на войските или просто като част от походите. На 16.06.1774 г. отрядът на граф Каменарски превзема града като част от похода на руската армия към град Шумен (Петров А.Н. Война России с Турцией и польскими конфедератами с 1769 по 1774 гг. – Т.1 – 5. – СПб., 1866 – 1874.). През лятото на 1828 г. (8 юли) по време на военната кампания на поредната война генерал-майор Симански във своя дневник прави кратко описание на тогавашното градче (Симанский Л.А. Указ. соч. // ЖРВИО. 1911. Кн. 3. С. 39). По време на Кримската война през 1854 г. в града е разквартирувана английска част, която дава една случайна жертва – войник, удавил се в река Крива река.(David Murphy. Ireland and the Crimean war. Dublin, Four Courts Press, 2002, p. 3)

През 1840 г. в града се открива килийно училище (сега къща-музей), през 1826 г. в центъра на града е построена часовникова кула, днес обявена за паметник на културата. Читалището в Нови пазар е основано през 1872 г.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946 – 2009):

Население на Нови пазар
1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009
5 477 9 138 12 467 15 754 16 320 14 284 13 542 13 025 12 858 12 673

Национален статистически институт[6], „Citypopulation.de“, „Pop-stat.mashke.org“[7]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост Дял (в %)
Общо 12 000 100.00
Българи 8 154 67.95
Турци 1 749 14.57
Цигани 1 020 8.50
Други 46 0.38
Не се самоопределят 73 0.60
Не отговорили 958 7.98

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Населението в Нови пазар е съставено основно от българи, като има също и турци, цигани и арменци.

Православието е водещата религия. В града има един православен храм „Св. Петка“, построен през 1850 г. по инициатива на Петко Курооглу и Вълчо Станев от с. Енево. Осветен е от тогавашния гръцки варненски митрополит Порфирий през 1852 г. С това църквата става една от първите действащи на територията на сегашната Шуменска област по време на Османското владичество, след тези в гр. Шумен, с. Ивански, с. Тича, гр. Велики Преслав, кв. Дивдядово и гр. Върбица. От създаването си и досега в града винаги е имало православни свещеници.

В града функционира и джамия.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Галерия „Петър Персенгиев“

Образование[редактиране | редактиране на кода]

В града функционират 4 средни училища: СОУ „Васил Левски“, СОУ „Хан Исперих“, ПГХТД „Проф. д-р Асен Златаров“ и Професионална гимназия по селско стопанство. 1 основно училище: ОУ „Никола Й. Вапцаров“ 1 помощно училище: ПУ „Станата“

Завод Китка[редактиране | редактиране на кода]

В Нови пазар се намира и завод, който произвежда изящни изделия от стъкло, порцелан и кристал[9].

Театри[редактиране | редактиране на кода]

Дават се представления на известни артисти и трупи от цялата страна. Официалната театрална трупа на гр. Нови пазар е „Мелпоарт“ с режисьор Злати Златев. Трупата има много изяви на големи театрални конкурси. В града има любителска и детска трупа с ръководител Мехнур Галиб.

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

В града има картинна галерия, която носи името на известния художник Петър Персенгиев. В галерията редовно се провеждат изложби на художници и занаятчии от града, както и на млади таланти от местните училища. В сградата на галерията се помещава и исторически музей.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

През месец юли 2012 г. е подписан договорът за побратимяване между Нови пазар и турския град Инегьол между кметовете на двете общини Румен Панайотов и Алинур Акташ.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 14 октомври е храмов празник и ден на града. Всяка година в дните около празника се провежда традиционният панаир.
  • Пазарен ден е петък
  • От няколко години в града се провеждат и два национални музикални конкурса: „Танцуващи клавиши“ за акордеонисти, основан от Стефан Петков, и „Вълшебни ритми“ за гайдари.
  • 01 – 02 май – „Страната пее“ – събор на целия град, изнесен в местността Станата (6 km от центъра на града).

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Нови пазар

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България