Нови пазар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Нови пазар.

Нови пазар
Novi-Pazar-Ilikeliljon.jpg
Панорамен изглед към града
Общи данни
Население 13 554 (ГРАО, 2015-03-15)*
12 000 (НСИ)
Землище 35,622 km²
Надм. височина 126 m
Пощ. код 9900
Тел. код 0537
МПС код Н
ЕКАТТЕ 52009
Администрация
Държава България
Област Шумен
Община
   - кмет
Нови пазар
Румен Христов
(ОСД, ОЗ, НДСВ)
Адрес на общината
ул. „Васил Левски“ 3
Нови пазар в Общомедия

Нови пазар е град в област Шумен, Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Нови пазар. Населението на града към края на 2009 г. е 12 673 жители[1][2][3], което го прави второто по големина населено място в областта.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен в котловината между Шуменското, Лудогорското и Провадийското плато, в Дунавската равнина. Съседни на Нови пазар градове са Каспичан и Плиска, намира се на около 22 km източно от град Шумен. През града преминава Крива река, която се влива в Провадийската река, част от Черноморската отточна област.

История[редактиране | редактиране на кода]

Часовниковата кула в центъра на града

Още в дълбока древност по тези земи е кипял живот, свидетелство за това са поне 434-те експоната, представени в музейната сбирка, експонирана в сградата на художествената галерия на централната градска улица. Представена е културата на племената и народите, населявали новопазарския район от старокаменната епоха до късното средновековие. Множеството селища, крепости и некрополи, както от античната и късноантична епоха, така и от времето на Първото и Второто българско царство, свидетелстват, че земите са били винаги гъсто населени. Една от най-интересните находки са тези от трако-римската епоха, тогавашното ювелирно изкуство е представено със златни накити, открити в близо до града[4]. Открито е крайпътно римско селище, свързващо Марцианопол и Абритус на име Динея. В околностите на града са разкрити две големи късноантични крепости (4 – 6 век), едната разположена източно от града, другата представлява град-крепост (близо до село Войвода). В северната част на града е открит старобългарски некропол.

Според А. Иширков за първи път градът се споменава във връзка с похода на Варненчик през 1444 г. когато кръстоносците са обсадили и след няколкодневна обсада са превзели и опожарили града, който тогава се е намирал в подножието на платото Стана и е бил крепост с кула (Годишник на Софийския университет 1906-1907 г. 141 стр.). През 16 век двама братя правят чифлици от двете страни на Крива река и създават петъчен пазар и така възниква тогавашното име на града Ени пазар (нов пазар) - (Иван Радев във Втори годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1907 год 41 стр).

Унгарският пътешественик Георг Рагузиум през 1598г. описвайки границите на Силистренския санджак споменава и името на Нови Пазар като един от вътрешните градове (Българите през XVI век. По документи от наши и чужди архиви - Елена Грозданова, Стефан Андреев ). В началото на 1667 г. Евлия Челеби, минавайки през Нови Пазар дава едно доста подробно описание, в което съобщава за 150 къщи, 20 дюкяна и 3 безистена (покрити пазари), както и две джамии, на входа на едната от която е изписано името на майстора и година 981 (1573-1574 год по християнския календар), което дава приблизителната дата на сформирането на новия град (Пътуване на Евлия Челеби от Крим през Добруджа за Одрин и Цариград) . По време на руско-турските воини от 1774, 1810 и 1829 г. градът се споменава нееднократно като място за сражения, биваци на войските или просто като част от походите.

Възраждане[редактиране | редактиране на кода]

През 1840 г. в града се открива килийно училище (сега къща-музей), през 1826 г. в центъра на града е построена часовникова кула, днес обявена за паметник на културата. Читалището в Нови пазар е основано през 1872 г.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946 – 2009):

Население на Нови пазар
1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009
5 477 9 138 12 467 15 754 16 320 14 284 13 542 13 025 12 858 12 673

Национален статистически институт[5], „Citypopulation.de“, „Pop-stat.mashke.org“[6]

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Населението в Нови пазар е съставено основно от българи, като има също и турци, цигани и арменци.

Православието е водещата религия. В града има един православен храм „Св. Петка“, построен през 1850 г. по инициатива на Петко Курооглу и Вълчо Станев от с. Енево. Осветен е от тогавашния гръцки варненски митрополит Порфирий през 1852 г. С това църквата става една от първите действащи на територията на сегашната Шуменска област по време на Османското владичество след тези в гр. Шумен, с. Ивански, с. Тича, гр. Велики Преслав, кв. Дивдядово и гр. Върбица. От създаването си и досега в града винаги е имало православни свещеници.

Списък на свещениците служили в храм „Св. Петка“ – гр. Нови пазар

1. Свещеник Рафаил (1852 г. ? – неизв.) 2. Свещеник Илия Вълчев от с. Кортен (до 1860 г. ?) 3. Свещеник Димитър Събев (1860 – 1869) 4. Свещеник Никола Варбичански от с. Върбица (1869 – 1879) 5. Свещеник Стефан Варбичански от с. Върбица (1869 – 1879) 6. Свещеник Климент Каспичански (април 1879) 7. Свещ. Михаил Львович 131–ви Тирасполски полк (май-юни 1879) 8. Свещ. Желязко Градев (юли 1879 – февр. 1881) 9. Свещ. Димитрий Неделчев (окт. 1881 – 1898) 10. Свещ. Константин Дъновски от гр. Варна (ян. 1899 – фев. 1901) 11. Свещ. Михаил Димитров от гр. Самоков (фев. 1901 – фев. 1913) 12. Свещ. Ананий Анастасов от Македония (фев. 1913 – ян. 1916) 13. Прот. Димитър Дафинов от с. Михалич (дек. 1915 – юни 1935) 14. Свещ. Атанас Радушев (май 1928 – ное 1943) 15. Свещеноиконом Рафаил Петров Иванов (юни 1935 – ян. 1983) 16. Свещеноиконом Дамян Драгоев (сеп. 1945 – ян. 1979) 17. Свещеноиконом Павел Димитров Андреев (апр. 1972 – дек 1993) 18. Прот. Стефан Каменов от с. Мировци (юни 1976 – март 1997) 19. Свещеноиконом Йордан Георгиев Найденов (фев. 1984 – фев. 1991) 20. Иконом Димо Стоянов Костов от с. Дончево (ян. 1994 – досега) 21. Свещ. Петър Стефанов Кунев от гр. Плиска (май 1994 – юни 1998) 22. Прот. Андрей Тошев Стефанов от гр. В. Търново (март 1997 – досега)

В града функционира и джамия.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Галерия „Петър Персенгиев“

Образование[редактиране | редактиране на кода]

В града функционират 4 средни училища: СОУ „Васил Левски“, СОУ „Хан Исперих“, ПГХТД „Проф. д-р Асен Златаров“ и Професионална гимназия по селско стопанство. 1 основно училище: ОУ „Никола Й. Вапцаров“ 1 помощно училище: ПУ „Станата“

Театри[редактиране | редактиране на кода]

Дават се представления на известни артисти и трупи от цялата страна. Официалната театрална трупа на гр. Нови пазар е „Мелпоарт“ с режисьор Злати Златев. Трупата има много изяви на големи театрални конкурси. В града има любителска и детска трупа с ръководител Мехнур Галиб.

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

В града има картинна галерия, която носи името на известния художник Петър Персенгиев. В галерията редовно се провеждат изложби на художници и занаятчии от града, както и на млади таланти от местните училища. В сградата на галерията се помещава и исторически музей.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

През месец юли 2012 г. е подписан договорът за побратимяване между Нови пазар и турския град Инегьол между кметовете на двете общини Румен Панайотов и Алинур Акташ.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 14 октомври е храмов празник и ден на града. Всяка година в дните около празника се провежда традиционният панаир.
  • Пазарен ден е петък
  • От няколко години в града се провеждат и два национални музикални конкурса: „Танцуващи клавиши“ за акордеонисти, основан от Стефан Петков, и „Вълшебни ритми“ за гайдари.
  • 01 – 02 май – Страната пее – събор на целия град, изнесен в местността Станата (6 km от центъра на града).

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Нови пазар

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източник[редактиране | редактиране на кода]

  1. Население – градове в България – „НСИ“
  2. Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
  3. Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  4. http://www.teambulgaria.com/town.php?town_id=32&setLanguage=2
  5. Население – градове в България – „НСИ“
  6. Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“