Новокаменна епоха
| Праистория и история на света |
|---|
 Historia (алегория на историята) от Никола Гисис |
| ↑ преди Хората (Плиоцен) |
|
Праистория |
|
| Писана история |
| ↓ Бъдеще (Холоцен) |
Новокаменната епоха или неолит (от гръцки neos – „ново“ и lithos – „камък“ или нова каменна епоха) е последния период от каменната епоха. Това е най-ранната фаза на уседнал живот и наличие на земеделска дейност при отделните човешки общества. По българските земи тя е между 7-мото и 4-то хил. пр. Хр.,[1] но другаде, напр. в Близкия изток, обществата започват да обработват земята ок. 1000 – 1500 години по рано. Неолит или Новокаменна епоха е описние на тип археологически находки. Името е измислено от Джон Лъбок през 1865 г. който предлага да се различават палео-, мезо- и нео-лит. Появата на метални инструменти бележи края на неолита и цялата каменна епоха. Началото на този преход към следващ период наричат енеолит или каменно-медна епоха, а тя прераства по нататък в бронзовата или желязната епоха.
Новокаменната епоха по-конкретно се свързва с група специфични поведенчески и културни промени сред човешките общества, включващи отглеждането на културни растения и използването на питомни животни. Преходът от събирателство и лов и номадски/полуномадски начин на живот (характерни за старо- и среднокаменната епохи) към земеделие и уседнал начин на живот е наречен неолитна революция.
Стопанство
От 10 000 до 8000 г. пр. Хр. хората култивират и отглеждат прости земеделски култури (диви и питомни) и развъждат кози и овце.
Към 7000 г. пр. Хр. започват да опитомяват и други животни – (крави, прасета), опитомяват кучето както и започват да живеят в постоянни и наколни селища. Развива се и грънчарството. Развитието на тези умения отново не е едновременно и се появява по различно време в различните части на света. Японските общества например познават грънчарството още през среднокаменната епоха, докато обществата в Западна и Централна Европа го откриват едва ок. 6000 г. пр. Хр.
Земеделието и скотовъдството били основна стопанска дейност през неолита и халколита. Земята била обработвана с помощта на дървени и каменни оръдия. През халколита били използвани мотички, изработени от рог на елен, а през втората му половина в употреба влязло ралото – кука, с което били разравяни рохкави почви. Може би някои почви били напоявани по изкуствен начин от водите на пълноводните реки. Първите земеделци засявали различни сортове пшеница (най-рано бил отглеждан еднозърнестият лимец), ечемик, фий, бобови растения и други. Отглеждали са лози (Казанлък, с. Чавдар, Софийско), събирали горски плодове. Реколтата от житни растения прибирали с помощта на сърпове, характерни за старата неолитна култура. Този вид сърпове са изработени от рог на елен и снабдени с кремъчни зъбци, обикновено четири на брой. Зъбците били заздравявани в жлеба на сърпа посредством иглолистна смола. Дължината на сърповете е около 30 см. Краищата на някои от тях са украсени с нарези, а на дръжката има дупка за окачване. Такива сърпове са открити в неолитните селища при с. Караново, Стара Загора (Азмашката селищна могила), с. Чавдар, Софийско, и особено в Казанлък (тук при разкопки в селищна могила в неолитен пласт е открита една от най-големите колекции от сърпове в Европа – към 70 сърпа). Подобни сърпове са слабо познати досега в съседните страни, а също и в по-далечни области в Европа.
Най–старите сърпове, открити в България и особено в Тракийската низина, Казанлъшката долина, в Пирдопско–Златишкото поле и другаде, наред с други находки, като овъглени храни, които се намират в голямо количество в опожарените жилища, както и оръдия за обработване на почвата са красноречиво доказателство за съществуването на развито земеделие още през старата неолитна епоха.
Керамично производство
Най – характерна е боядисаната керамика с геометрични мотиви, изпълнени с бяла боя върху червена полирана основа преди изпичането на съда. Западнобългарската рисувана керамика освен бяло върху червено има във фонда си и орнаменти, изпълнени с тъмни бои – кафява, черна, виненочервена и др., – които се срещат съвсем рядко в неолитните селища в Южна България. В с. Чавдар, Софийско, са открити едновременно и двата вида рисувана керамика, геометричните мотиви на която се придружават от бели точки.
По същото време в Северозападна България цъфтяла старонеолитна културна група, която познавала наред с бихромията (двуцветността) още и полихромията (многоцветността) и достигнала високо съвършенство по отношение на мотивите на орнаментите.
Особено внимание заслужават антропоморфните съдове, които се откриват почти във всяко неолитно селище. Забележителен по своето изражение и лицевият образ върху един антропоморфен съд от с. Чавдар, Софийско, който много наподобява театрална маска. Твърде интересен е антропоморфният съд от Казанлък с отчетливо изобразен женски полов орган, който по безспорен начин позволява да се интерпретира символиращ култа към плодородието на „майката – земя“. Тази „лицева“ ваза прилича на познатите вази от Троя, но тя ги предхожда най – малко с две хилядолетия.
Находки от неолита в България
Пирдопско – Златишкото и Софийско поле били заселени още по време на стария неолит. Най – голямо значение за изясняване на главните проблеми на неолитната култура с рисувана керамика в тези покрайнини имат селищата в с. Кремиковци и край с. Чавдар, Софийско.
Неолитно селище край Оходен (Враца) и Овчарово-гората (Търговище) са обекти, разкрити в последните десетилетия.
Кремиковското неолитно селище се намира в центъра на селото на брега на селската река. Дебелината на културния му пласт варира от 3,20 до 4 м. Животът на селището е започнало през стария неолит (културна група Кремиковци 1), траял е през халколита и първата половина на бронзовата епоха. В Софийско поле, особено в подножието на Стара планина и Лозенската планина, има и други неолитни и халколитни селища, например при гр. Нови Искър (кв. Курило) и при селата Бухово, Ребърково, Милковица, в София и др., които говорят за плътното му заселване.
Чавдарското неолитно селище е разположено на брега на р. Тополница, сред малка живописна долина. Дебелината на културните напластявания на селището е около 3.50 м, в които е съществувала неолитна култура, която подобно на селищата в Софийското поле, в Казанлъшката долина, в Тракийската низина и други покрайнини е претърпяла определено развитие.[2]
Източници
- ↑ Хенриета Тодорова, Иван Вайсов, 1993 Ново-каменната епоха в България, (краят на 7 и 6 хил. пр.н.е.) София: Н&И, ISBN 954-02-0074-X
- ↑ Кънчев, К. Стратиграфско разпределение на рисуваната керамика в многослойното раннонеолитно селище Чавдар, Пирдопско, Археология. – С., 1995. – Г.37, кн. 2. – С. 1 – 4; Николов, В. Рисуваната орнаментация върху раннонеолитни керамични съдове от Чавдар, Годишник на Департамент археология – НБУ София, 1994. – T. 1. – С. 185 – 208
