Новокузнецк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Новокузнецк
Новокузнѐцк
— град —
Знаме    Герб
Views of Novokuznetsk 2015-06-10.JPG
Страна Флаг на Русия Русия
Федерален субект Кемеровска област
Площ 424,27 km²
Надм. височина 190 m
Население (2016) Повишение 551 253 души
Кмет Сергей Кузнецов
Основаване 1618
Град от 1622
Пощенски код 654xxx
Телефонен код +7 3843
МПС код 42
Часова зона UTC+7:00
Официален сайт http://www.admnkz.ru/
Новокузнецк в Общомедия

Новокузнѐцк (на руски: Новокузнѐцк) е град на областно подчинение (Новокузнецки градски окръг) в Русия, административен център на Новокузнецки район.

Той е най-големият град в Кемеровска област по население с 551 253 жители през 2016 година.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Новокузнецк е един от най-старите градове в Сибир. Основан е около 1617 – 18 г. като Кузнецка крепост, която се намира на възвишение на десния бряг на река Том и е основно ядро на града от 1620 г. до края на ХVIII век. Съвременният град Новокузнецк възниква на 3 юли 1931 г. с Решение на Президиума на Централния изпълнителен комитет на СССР от селището Садгород, намиращо се близо до строящия се металургически завод. С ново постановление от 2 март 1932 г. градовете Кузнецк и Новокузнецк в Западносибирския край са обединени в един град, който получава името Новокузнецк. Президиума на Централния изпълнителен комитет решава да включи в границите на града прилежащите към него околни селища заедно със землищата им, заедно с Новобесонсвското, Новоаралическо, Новогорбуновско и Новочерноусовско земеделски стопанства и др. През май 1932 г. Новокузнецк е преименуван на Сталинск, но на 5 ноември 1961 г. с указ на Президиума ма ВС на РСФСР градът отново връща старото си име.

През 30-те години на XX век засилената индустриализация, провеждана от сталиниския режим превръща града във важен въгледобивен и индустриален център. Именно на Новокузнецк е посветено известното стихотворение на Владимир Маяковски „Рассказ Хренова о Кузнецкстрое и о людях Кузнецка“ („Я знаю – город будет, я знаю – саду цвесть, когда такие люди в стране Советской есть“). През 1929 г. по проект на американската фирма „Frain“ и под ръководството на главен инженер Иван Бардин започва изграждането на Кузнецкия металургичен комбинат, който е пуснат в експлоатация през 1931 г. През 1941 г. във връзка с военната евакуация на много руски предприятия към Сибир са пуснати в експлоатация Новокузнецкия завод за алуминий и Кузнецкия завод за феросплави. По време на войната Кузнецкият металургичен комбинат произвежда военна продукция. От стоманата, произвеждана в комбината са сглобени бойни машини за няколко танкови подразделения. През юли 1941 г. в града е евакуирано Виленското пехотно училище, което още през следващия месец започва подготовка на офицери и командири.

През 1986 г. в СССР започва процес на преустройство (т.нар. „перестройка“). Провалът на опитите за икономически реформи през 1987 г. води до началото на стачки на миньорите в Кемеровска област. Макар че Новокузнецк е повече град на металурзите, а не на миньорите, през 1989 г. той се превръща в един от центровете на миньорската стачка. Според резултатите от преброяването от 1989 г. населението на града е 614 726 души. Към 1998 г. градът преживява упадък. Въпреки това, кризата от 1998 г. и свързаното с нея обезценяване на рублата прави отново въгледобива и стоманодобивната индустрия печаливши. В периода 1998 – 2000 г. промишлените предприятия в града стават обект на борба за собственост между финансови и индустриални групировки като „МИКом“, „Евраз“, „КМК“, „Алфа-груп“ и „Русал“. Икономическият ръст в годините след 2000 г. води до развитие на града и активно строителство на жилищни и офис сгради.

Панорама на централния район на града.
Панорама на централния район на града.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Новокузнезцк се отличава с рязкоконтинентален климат със значителни годишни и денонощни колебания на температурите. Това е обусловено не само от регионалното му положение в сърцето на азиатския континент, но и от близостта му до зоната, повлияна от Кузнецката кутловина, Горната Шора и Салаир. Съществено влияние върху климата на град Новокознецк оказва също пространствената ориентация на основните геоморфологически елементи, най-вече на речните долини и водоразделите. Река Том влиза в града от югоизток, след което тече на запад, а в центъра на града рязко завива на север-североизток. Средногодишната температура на въздуха в града е +2,1 °C. Средно се отбелязват 280 слънчеви дни в годината. Градът е разположен в зона на достатъчна влажност: средно падат около 448 mm валежи, се падат на топлия период. Снежната покривка се запазва средно около 107 дни.[2]

Климатични данни за Новокузнецк
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 4,2 7,9 18,3 28,5 34,8 35,0 36,0 35,9 31,0 24,9 15,1 7,3 36,0
Средни максимални температури (°C) −11,1 −8 −0,7 8,5 18,3 22,7 24,8 22,7 15,9 7,9 −3 −9,2 7,4
Средни температури (°C) −15,2 −13 −5,9 2,8 11,5 16,4 18,8 16,4 9,9 2,9 −6,7 −13,2 2,1
Средни минимални температури (°C) −18,5 −16,7 −10 −1,8 5,8 11,1 13,7 11,2 5,3 −0,6 −9,6 −16,5 −2,2
Абсолютни минимални температури (°C) −47,7 −42,2 −33,9 −26,1 −8,9 −1,4 2,2 0,2 −6,1 −23 −37,7 −40 −47,7
Средни месечни валежи (mm) 12 12 6 6 6 27 48 42 12 15 15 15
Източник: Погода и Климат[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население по години
1618[3] 1720[3] 1825[3] 1851[3] 1877[3] 1897[3] 1917[3] 1926[3]
10 1 918 1 724 2 831 3 051 3 141 3 154 3 894
1931[4] 1939[3] 1956[3] 1959[3] 1962[3] 1967[4] 1973[3] 1976[5]
45 000 166 000 346 600 377 000 410 000 493 000 513 000 527 000
1979 1982[3] 1986[5] 1989 1992[5] 1996 1999 2001
541 356 556 000 581 000 599 947 600 000 571 000 562 800 564 500
2003[3] 2005 2007 2009 2011[1] 2013 2015 2016[1]
565 900 563 300 560 900 563 271 548 127 549 182 550 127 551 253

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Към 2010 г. населението на Новокузнецк е представено от: 94,4% руснаци, 0,9% татари, 0,9% украинци, 0,6% немци и други.[6]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Градът е един от най-крупните металургични и въгледобивни центрове на страната. Има силно развита тежка промишленост. Той се намира в центъра на Кузнецкия басейн. По-големите металургични комбинати са:

Западносибирския металургичен комбинат.
Западносибирския металургичен комбинат.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Градът разполага с летище и е важен железопътен възел. Градският транспорт е представен от 76 автобусни, 9 трамвайни и 5 тролейбусни линии.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Новокузнецк разполага с 4 висши учебни заведения:

  • Сибирски държавен индустриален университет
  • Новокузнецки институт (филиал) към Кемеровския държавен университет
  • Кузбаски институт към Федералната служба за изпълнение на наказания
  • Кузбаска православна духовна семинария

Медии[редактиране | редактиране на кода]

Печатните издания в Новокузнецк са представени от вестниците „Кузнецки работник“. „Кузнецки мост“, литературно-художественото списание „Съюз на писателите“ и бизнес-списанието „Стандарт на качеството в Сибир“. Местни телевизионни програми са ГТРК Кузбас (подразделение на канал „Россия 1“), ТВН (партньор на ТВ Центр), 10 Канал (партньор на НТВ), Ново – ТВ, Новокузнетска интернет-телевизия и кабелен канал „Моят град“. След прехода към часовия пояс на Красноярското време през пролетта на 2010 г. заради разположението на спътниците на телевизионната станция „Орбита-3“ в Красноярск и района има проблеми при функционирането на някои от каналите. Сутрешните програми на основните федерални канали стартират още в 4:00 през нощта вместо в 5:00, а програма „Время“ вместо в обичайния си час 21:00 започва в 20:00.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Новокузнецк

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((ru)) Кемеровская область. Оценка численности постоянного населения на 1 января 2009 – 2016 годов
  2. а б ((ru)) Погода и Климат – Климат Новокузнецка. Посетен на 6 юли 2016 г.
  3. а б в г д е ж з и к л м н о п ((ru)) Численность населения Новокузнецка
  4. а б ((ru)) Народная энциклопедия «Мой город». Новокузнецк
  5. а б в ((ru)) Российский статистический ежегодник. 1994
  6. ((ru)) Итоги Всероссийской переписи населения 2010 года на территории Кемеровской области. Национальный состав населения