Новоселска река (приток на Омуровска река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Новоселска река)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ново село.

Новоселска река
Bulgaria Stara Zagora Province relief location map.jpg
42.4794° с. ш. 25.2256° и. д.
42.3333° с. ш. 25.2219° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Стара Загора
Община Братя Даскалови
Дължина 22 km
Водосборен басейн 118 km²
Начало
Място на 0,7 km югоизточно
от хижа "Каваклийка",
Сърнена Средна гора
Координати 42°28′45.84″ с. ш. 25°13′32.16″ и. д. / 42.4794° с. ш. 25.2256° и. д.
Надм. височина 802 m
Устие
Място ляв приток на Омуровска рекаМарицаБяло (Егейско море)
Координати 42°19′59.88″ с. ш. 25°13′18.84″ и. д. / 42.3333° с. ш. 25.2219° и. д.
Надм. височина 229 m

Новоселска река (Суха река) е река в Южна БългарияОбласт Стара Загора, община Братя Даскалови, ляв приток на Омуровска река, от басейна на Марица. Дължината ѝ е 22 km.

Новоселска река извира под името Ямачдере на 802 м н.в., на 700 м югоизточно от хижа "Каваклийка" в Сърнена Средна гора. Тече в южна посока, като до село Горно Ново село долината ѝ е дълбока и залесена, а след това се разширява и обезлесява. След село Найденово долината ѝ още повече се разширява и се влива отляво в Омуровска река на 229 м н.в., точно под моста, свързващ селата Малък дол и Голям дол в Община Братя Даскалови.

Площта на водосборният басейн на реката е 118 km2, което представлява 38,7% от водосборния басейн на Омуровска река.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • ← Баалъкдере
  • → Куздере
  • → Кузгундере
  • → Гелгюлика
  • → Калфенска река

Реката е с дъждовно подхранване, като максимумът е в периода март-юни, а минимумът — юли-декември.

По течението на реката в Община Братя Даскалови са разположени 4 села: Горно Ново село, Долно Ново село, Найденово и Голям дол.

В долното течение водите на реката се използват за напояване.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 339.