Новоселяне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Новоселяне
Общи данни
Население 58 (ГРАО, 2017-12-15)*
Землище 6,873 km²
Надм. височина 591 m
Пощ. код 2689
Тел. код 07042
МПС код КН
ЕКАТТЕ 52297
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Бобов дол
Елза Величкова
(БДЦ)
За едноименното село в Република Македония вижте Новоселяне.

Новоселяне е село в Западна България. То се намира в община Бобов дол, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Новоселяне заема централно място на територията на Община Бобов дол с площ от 6.9 кв. км и население 61 души. Отстои на 17 км от град Бобов дол и на 15 км от град Дупница.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Новоселяне е старо селище и датира от 1576 г., то е било трето по големина в Разметанишкия район след село Баланово и село Коркина. Според историята и събраната информация от будни граждани, най-старото село Новоселяне е било разположено в местността “Света Богородица” между селата Горна Козница и Углярци, където и днес има наименование на местност “Новоселските ливади”.

По-късно вероятно за по-удобно селото се разполага в местността “Сенокос”, от където носи тогавашното си име, където днес е разположена “Помпената станция” на новия водопровод за питейно вода, на която местност до скоро се виждаха основите на стари сгради. По време на османската власт, хората, тормозени и измъчвани от турците са принудени да напуснат родното си място и се разселват, като една част отиват покрай гара Пирин, Благоевградски окръг, където и днес съществува с.Сенокос, а другата част се заселва на днешното място на село Новоселяне, това става през 17 век. Съгласно историята на Дупница и Дупнишка околия, днешното с.Новоселяне живее и твори на сегашното си място около 350 години. През вековете населението е имало за основен поминък земеделие и животновъдство. Земята е плодородна, за това говорят фактите, че в селото е имало много турско население и още по-добре говори факта, че лятната резиденция на Самуил е била в местността “Връм”, която с намира в землището на с.Новоселяне. През време на работа и особено пренасаждането на лозя в района на “Връм” са намерени до 200 литра глинени съдове и крепостни тухли, което идва да потвърди историята на селото. Заедно с днешното с.Бабинска река, което е било махала от с.Новоселяне, което се е отделило от с.Новоселяне през 1950 г., населението е наброявало около 1500 жители. При преброяването през 1946 г. населението е било 1020 души, а през 1975 г., Новоселяне наброява 320 души, а Бабинска река – 244 души.

Село Новоселяне има богата история. В къщата на свещеник Стоимен Радов в продължение на 20 дни се е укривал Васил Левски, тя се е намирала в непосредствена близост до черквата. Тук Васил Кунчев – Левски създава първият таен революционен комитет в Дупнишкият край през 1867 година, който комитет се е състоят от 13 души: ПопСтоимен Радов – председател на комитета, Петре Даскала – касиер, Коте радов Виячки – куриер и членове Коте Илиев Байрамски, Тоне Цинцарски, Тене Цинцарски, Мине Мишов, Мине Дурански, Мите Стоименов Байрамски, Тоне Заринчев, Мине Гюзелски, Начко Веселинов, Мите Минички. Впоследствие в комитета влизат още прогресивно настроени хора, но техните имена не са известни. Паролата на тайния раволюционен комитет е била “Шунур”, от където поп Стоимен Радов, като председател на комитета получава псевдонима поп Шунур. Под негово ръководство започва Строителството на черквата през 1860 г. и завършва през 1869 г., която се превръща във важен културен просветен център за целия район и околните села, защото тази черква по дърворезба стои на второ място след Рилски манастир. Васил Левски е бил легализиран пред турците, като в течение на тези 20 дни от неговото пребиваване в селото, като майстор строител и бояджия на черквата.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]