Новочеркаск
Тази статия е за града в Ростовска област на Русия. За големия десантен кораб от руския Черноморски флот вижте Новочеркаск (голям десантен кораб, 1987).
| Новочеркаск Новочеркасск | |
| — Град — | |
  | |
 | |
  Новочеркаск  Новочеркаск | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Федерален субект | Ростовска област |
| Площ | 128 km² |
| Надм. височина | 100 m |
| Население |  168 022 души (2018) |
| Основаване | 1805 |
| Наречен на | Черкаси |
| Град от | 1805 |
| Пощенски код | 346400–346499 |
| Телефонен код | +7 8635 |
| Часова зона | UTC+3:00 |
| Официален сайт | novocherkassk.ikro.ru/about/ |
| Новочеркаск в Общомедия | |
Новочерка̀ск (на руски: Новочеркасск) е град, разположен в Ростовска област, Русия.[1] Столица на Донското казачество. Населението му към 1 януари 2018 година е 168 022 души.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]{{Вълненията в Новочеркаск (1962) Вълненията в Новочеркаск представляват масов работнически протест, избухнал в съветския град Новочеркаск, Ростовска област, през юни 1962 г., който е брутално потушен от съветските власти. Събитието е едно от най-сериозните проявления на социално недоволство в СССР след смъртта на Йосиф Сталин. Предистория: На 1 юни 1962 г. в завода за електровози „Будьони“ в Новочеркаск избухва стачка. Повод за нея става повишаването на цените на месото и млечните продукти, съчетано с намаляване на надбавките за тежък труд, което води до рязко понижение на реалните доходи на работниците. Недоволството се засилва след изказване на директора на завода, който отговаря на оплакванията на работниците с думите: „Няма пари за месо? Яжте пастет с черен дроб.“ Протест и потушаване: Стачката прераства в масово шествие на хиляди жители на града, насочено към сградата на градския комитет на КПСС. Демонстрантите издигат лозунги, изразяващи социално и политическо недоволство. На 2 юни 1962 г. в града са въведени части на армията и КГБ. При сблъсъци пред сградата на партийния комитет военните откриват огън по множеството, в резултат на което загиват най-малко 26 души (по официални данни), а неофициално – над 70, и са ранени около 90 души. Репресии и прикриване След потушаването на бунта са арестувани над 100 души, седем от които са осъдени на смърт и екзекутирани, а останалите получават дълги присъди в трудови лагери. Телата на убитите са погребани тайно в различни градове, за да бъде скрит мащабът на трагедията. Събитието е напълно засекретено от съветските власти и не се споменава в официалните медии. Истината за него започва да излиза наяве едва в края на 80-те години, по време на политиката на гласност при Михаил Горбачов.}
География
[редактиране | редактиране на кода]
Разположен е на висок хълм, край него текат реките Аксай и Тузлов.
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Новочеркаск
- Дмитрий Ананко (р. 1973), футболист
- Людмила Андонова (р. 1960), българска лекоатлетка
- Григорий Климов (1918 – 2007), писател
- Владимир Конашевич (1888 – 1963), художник
- Александър Лебед (1950 – 2002), политик
- Алексей Лосев (1893 – 1988), философ
- Гавриил Попов (1904 – 1972), композитор
- Починали в Новочеркаск
- Даниил Краснов (1817 – 1893), генерал
- Андрей Чикатило (1936 – 1994), сериен убиец
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Новочеркаск (Новочеркасск) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 23. Николай Кузански – Океан [Николай Кузанский – Океан]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2013. ISBN 978-5-85270-360-6. с. 767. Посетен на 9 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ ((en)) ((de)) Novocherkassk, www.citypopulation.de
|
