Ново село (дем Даутбал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Ново село.
Ново село
Νεοχωρούδα
— село —
Гърция
40.7375° с. ш. 22.8769° и. д.
Ново село
Централна Македония
40.7375° с. ш. 22.8769° и. д.
Ново село
Солунско
40.7375° с. ш. 22.8769° и. д.
Ново село
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемДаутбал
Надм. височина211 m
Население2582 души (2021 г.)
Пощенски код545 00
Телефонен код231

Ново село или Еникьой (на гръцки: Νεοχωρούδα, Неохоруда) е село в Република Гърция, дем Даутбал, област Централна Македония с 1979 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Солунското поле, в югозападното подножие на планината Балджа. Отдалечено е от Солун на около 10 километра в северозападна посока и от демовия център Градобор (Пендалофос) на около 2 километра източно.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Първоначалното име на селото е Куру Йени кьой (Kuru Yeni Koy) и се е намирало на запад от Даутбал (Ореокастро) и на северозапад от Дудулари (Диавата), на южния край на планината. Селото е принадлежало към вакъфа на Гази Евренос бей и през XVIΙ век е преместено на сегашното си местоположение. Причините за преместването са епидемия или бунт в българското Ясно село. Ново село принадлежи към муката на пазачите на ливади.[1]

В 1771 година се споменава като християнско село, а в 1862 е село със 76 християнски къщи.[2]

В края на XIX век Ново село е чисто българско село в Солунска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Новосело като българско село.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Неохоруда (Neo-khorouda), Солунска епархия, живеят 540 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ново село (Novo-Sélo) е посочено като село със 130 домакинства и 580 жители българи.[5] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 772 жители, всички българи християни.[7]

На 2 септември 1873 година в селото е основано българско читалище от солунския учител Христо Захариев. Паралелно в селото се открива българско училище и в църквата започва да се пее на български. Читалището е подпомагано от Цариградското чрез неговата Македонска българска дружина.[8]

Основен борец за българска църква и училище в Ново село е Ставре Георгиев, поддържащ контакти със солунското руско и българско консулство и преследван от гръцките владици.[9] В учебната 1894 – 1895 година под революционерът Аргир Манасиев с помощта на първенците екзархисти Ставре Новоселски, Георги Саламурчев, Пецо Бакалина, Христо Чочев и други отваря в Ново село българско униатско училище и в него се записват 30 – 35 деца.[10]

По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото (Novo-Selo) има 552 българи екзархисти и 464 патриаршисти, като в него работят българско и гръцко училище.[11]

Към 1905 година според гръцки данни селото има 693 жители елинофони и основно славофони.[1]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Неохоруда (Νεοχωρούδα) е славяногласно село в Солунската митрополия с 590 жители, от които с гръцко съзнание 415 и с българско 175. В селото работят смесено гръцко начално училище и детска градина със 74 ученици (38 мъже и 36 жени) и 2 учители, както и българско училище с 20 ученици и 2 учители.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Ново село е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Ново село попада в Гърция. Изплатени са 8 имота на жители, които са се изселили в България.[14] Според преброяването от 1913 година селото има 727 жители (362 мъже и 365 жени).[15] Според преброяването от 1920 година селото има 884 жители (439 мъже и 445 жени).[16]

Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско село с 3 бежански семейства и 9 души.[17] В същата година населението е около 900 души общо.[18]

Според преброяването от 1940 година селото има 1138 жители (607 мъже и 531 жени).[19]

Прекръстени с официален указ местности в община Ново село на 21 октомври 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Балджа[20] Μπάλτζα Корифи Κορυφή[21] възвишение на СИ от Ново село и на ЮЗ от Балджа (561 m)[20]
Преброявания
Година Жители
1900 772
1913 727
1928 919
1940 1138
1951 1235
1961 1258
1971 1212
1981 1195
1991 1430
2001 1979
2011 1703

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ново село
  • Антониос Толис (Αντώνιος Τόλης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит от дейци на ВМОРО през април 1908 година[22]
  • Антониос Узунис (Αντώνιος Ουζούνης), свещеник и гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
  • Атанасиос Сармис (Αθανάσιος Σαρμής), гръцки андартски деец, четник[22]
  • Астериос Ману (Αστέριος Μάνου), гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
  • Василиос Христидис (Βασίλειος Χρηστίδης), гръцки андартски деец, четник при Яни Рамненски и куриер[22]
  • Георги Сотиров (1890 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, 4 рота на 3 солунска дружина[23]
  • Дине Стоянов, български революционер от ВМОРО
  • Екатерини Цара (Αικατερίνη Τσάρα), гръцка андартска деятелка, агент от трети ред, подпомогнала за отстраняването на екзархийския свещеник[22]
  • Иван Апостолов, български опълченец, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[24]
  • Николаос Влахос (Νικόλαος Βλάχος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, селски първенец и укривател на андарти[22]
  • Христос Папантониу (1880 – 1995), гръцки андартски деец, участник в Балканските войни, Първата световна война и Гръцко-турската война[25]
  • Сотириос Слиомис (Σωτήριος Σλιώμης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 41. (на гръцки)
  2. ↑ Δημητριάδης, Βασίλης. Φορολογικές κατηγορίες των χωριών της Θεσσαλονίκης κατά την Τουρκοκρατία, ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΑ, σύγγραμα περιοδικόν της ΕΤΑΙΡΕΙΑΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΩΝ ΣΠΟΥΔΩΝ, τόμος εικοστός, Θεσσαλονίκη, 1980, σελ. 422, 437. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης / Γ.
  3. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
  4. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152 – 153.
  6. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  8. ↑ Кондарев, Никола. Народните читалища в България, Том I. София, ОФ, 1972. с. 269.
  9. ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 83 - 84.
  10. ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 350 – 351.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
  12. ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 866.
  14. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος. Σλαβόφωνοι μετανάστες και πρόσφυγες από τη Μακεδονία και τη Δυτική Θράκη (1912 – 1930), διδακτορική διατριβή, Θεσσαλονίκη 1996, σελ. 197. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης / Γ.
  15. ↑ Απαρίθμηση 1913, σελ. 12. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης / Γ.
  16. ↑ Απογραφή 1920, σελ. 116. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης / Γ.
  17. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, σελ. 43., архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  18. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης / Γ.
  19. ↑ Απογραφή 1940, σελ. 166. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης / Γ.
  20. ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  21. ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 670. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 208). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 21 Οκτωβρίου 1969. σ. 1478. (на гръцки)
  22. ↑ а б в г д е ж з Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 60. (на гръцки)
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 621.
  24. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
  25. ↑ Ο τελευταίος Μακεδονομάχος Χρήστος Παπαντωνίου -”Μακεδονική Ζωή” 1995 Архив на оригинала от 2013-07-02 в archive.today, посетен на 9.03.2013 г.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ново_село_(дем_Даутбал)&oldid=12188443“.