Ново село (област Велико Търново)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ново село.

Ново село
Статуята и гробницата на Матей Преображенски
Статуята и гробницата на Матей Преображенски
Общи данни
Население 482 (ГРАО, 2017-12-15)*
Землище 41,868 km²
Надм. височина 358 m
Пощ. код 5069
Тел. код 061106
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 52177
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Ново село
Христо Христов
(независим)
Ново село в Общомедия

Ново село е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 23 км западно от Велико Търново по магистралата за София.

Село Ново село се намира на магистралния път София-Варна по средата между В.Търново и Севлиево. Най-високият връх на Търновската планина се намира в землището на Ново село. Там има поставен триангулачен знак. Върхът е 560 м над морското равнище. На юг от селото, са открити вкаменелости на миди, корали, охлюви, брахиоподи, белемнити, правилни и не­правилни морски таралежи. По мнение на специалисти, преди 130 милиона години, през кредния период тук е било дъното на „Долно кредно море“. В землището на селото се срещат и много археологически материали. В пещерата край р.Негованка и „Дупките“ са намерени сечива на пещерния човек. В местността „Мурговец“ са открити бронзови брадви от каменно-медната епоха. На 2 – 3 километра северозападно от селото в местността „Могилата“ има надгробна тракийска могила. През 1975 г. тя е разкопана и е установено, че в основата си е оградена със зид от необработени камъни и е погребан въоръжен тракийски военачалник, заедно с коня си. Двете погре­бения били извършени едновременно, чрез изгаряне направо на земя­та. Намерена е глинена паница и малка глинена каничка със сив цвят, изработени на грънчарско колело, два силно обгорели желе­зни ножа и желязна брадва. При изравняване на терена за овцекомплекса при „Изво­ра“ е открит некропол. В м. Селище са открити сле­ди от старо поселение. Намерени са фрагменти от средновековна кухненска керамика, монети, стрели и битови предмети, отнасящи се към периода на VII-XIV век. В местността „Енчовец“ са открити средновековни византийски и български монети и накити. В местноста „Чуката“ са намерени сребърен грош и медна монета на цар Иван Александър. Всички намерени артефакти се съхраняват в историческия музей в гр. Велико Търново.

По предание се говори, че селото съществува от 1730 г. Западно от него тече река Негованка. На около километър от селото е минавал важен път от Габрово за Свищов, който според книгата на Никола Станев „Търновската котловина“, през 335 г., преминава Александър Македонски сражавайки се с местните тракийски племена. Тук почти няма местност, където при селскостопанска обработка на земята да не излизат останки от древността – каменни брадви, кремъчни ножове и стъргалки и керамични фрагменти, монети от различни периоди, стрели, предмети на бита.

На сегашното си място Ново село е застроено около 1750 г. в близост до извор в гъста дъбова гора. Преди това то се е намирало на около 2 км. западно в местността „Юрта“, на кръстопътя на пътищата Варна – София и Габрово – Севлиево. Кърджалийските набези и честите „гостувания“ на войска и събирачи на данъци принуждават населението – българи и турци да се преместят на по-закътано място. Най-ранните писмени документи, в които се споменава името на селото – Новасел, е списъкът на войнуганите от Търновските села от 1548 г. и регистъра на обложените с поголовен данък от 1618 г., съхранявани в Ориенталския отдел на народната библиотека „Кирил и Методий ”. Около 1840 г. в частен дом се открива първото училище, където известно време учителства Отец Матей, а през 1870 г. по негова инициатива се основава читалище „Наука“. В началото на 19 век в селото е имало свещеник, а службите са се извършвали по домовете. В края на 50-те години на 19 век на края на селището е започнат строеж на църква, но това, което успели да издигнат през деня е разрушавано от турците през нощта. Едва след като е издействан султански ферман, през 1860 г. храмът е завършен. Наречен е „Св. Никола ”, пръв свещеник в него е Марин Генчев. През 1872 г. в близост до църквата е издигната двуетажна училищна сграда. В църковния двор са погребани Отец Матей и починалия тук през Руско-турската война ручник Николаев. Не са останали други данни за строителството и вида на старата църква. В началото на 20 век населението на Ново село нараства значително, повишават се финансовите възможности на хората – много са гурбетчиите в Америка и е взето решение за строеж на нова, по-голяма църква. За председател на комитета по строителството е избран свещеник Димитър Ралевски.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 2 766
1946 2 693
1956 2 274
1965 1 794
1975 1 454
1985 1 041
1992 895
2001 823
2011 620

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 620 100.00
Българи 311 50.16
Турци 136 21.93
Цигани 7 1.12
Други 0 0.00
Не се самоопределят 5 0.80
Не отговорили 161 25.96

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Ново село, Великотърновско, е родното място на отец Матей Преображенски (Миткалото) – един от най-приближените съратници на Апостола Васил Левски.

През 1828 г. в Ново село се ражда Моно Сеизмонов, бъдещият Отец Матей Преображенски – Миткалото, виден възрожденец, монах, участник в легията на Раковски, хайдушки войвода, лекар, механик, писател, пътешественик, учител, пътуващ книжар, тайната поща на полицията на БРЦК, сподвижник на Васил Левски. Останал кръгъл сирак през чумавата 1837 г. погубила баща му Пенчо и майка му Слава и сестра му Йована, Моно става чирак в Балван-махала, сегашното село Ветринци. Скоро разбира, че не това е призванието му. Сам, той казва „Всяко дело по-добре ще направиш, ако прочетеш що са писали преди”. Будният му дух го отвежда в Дряново, за да учи книга. Толкова бързо застига и изпреварва съвременниците си, че скоро Дряновската обител му утеснява. Трупа още знания в Рилския и Преображенски манастири, където придобива и монашеското си име Матей. Будният му и вечно търсещ ум го повежда в странство. Посещава манастир в Атон/Света гора, Божи гроб в Йерусалим, Русия, Румъния, Сърбия. Владее пет езика, усъвършенства до такава степен знанията си, че с многостранните си интереси дава на човечеството, запомнящи се открития в света на книжовното дело, механиката, билколечителството, оръжейното майсторство и др. Преражда се втори път попадайки в „Първата Българска легия на Раковски“ – „Такава работа чакам с години“, ще каже Отец Матей и ще се завърне в родината, за да бъде полезен на народа си. „Щом Бог ти е дал нещо, работи да го дадеш на людите“. Изцяло се раздава за революционното дело. Повежда хайдушка чета в Балкана, разпалва и създава, множество местни сдружения в Централна и Южна България, станали толкова полезни на благоугодното дело, заченато от Дякона Левски. После заедно превръщат сдруженията в революционни комитети. Именно заради това нашите деди го наричат пръв съратник на Апостола на свободата. С разяснението на българските книги и вестници, той подготвя почвата за революционното дело. Участва активно в борбата за българското училище, за изгонването на гръцкото духовенство и е един от най-разпалените деятели за изграждане на читалища-огнища за родолюбие и революционна дейност. Пръв сред бунтовнците в расо, които четат евангелието в пищов на кръста, говорят за въстание против султанската власт, но едновременно се стремят да въздигнат сънародниците си и духовно, за да има освобождението пълнота, каквато е нужна.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Ново село ще бъде първото село в света с атракция – аудиовизуален спектакъл „Храм Св. Николай“. Проектант и изпълнител е двадесет годишният Тодор Кънчев. Мащабът и идеята на спектакъла се увеличават все повече във времето. Още преди да се зароди тази идея е имало готов проект за строително-ремонтни дейности на храма. С този проект Общината на Ново село кандидатства пред Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В началото проекта не се одобрява, но впоследствие е одобрен. Част от средствата се влагат в рекострукция на покрива на храма. Времетраенето на спектакъла ще е около 8 – 10 минути. За това време в четири цвята и с над 70 прожектора ще се опише 100-годишната история на храма. Аудио-визуалния спектакъл ще се казва „Храм Свети Никола ” – на името на църквата, върху която ще се простира цялото шоу. Десет минути, в които ще се разказва цялата история от построяването на храма, разрушаването му от земетресението през 1913 г., кражбата на 230-килограмовата му камбана и най-вече новата история. В сградата са разположени 74 прожектора, които се управляват от компютър.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България