Ново село (област Велико Търново)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Ново село.

Ново село
Статуята и гробницата на Матей Преображенски
Статуята и гробницата на Матей Преображенски
Общи данни
Население491 души[1] (15 декември 2023 г.)
11,7 души/km²
Землище41,868 km²
Надм. височина358 m
Пощ. код5069
Тел. код061106
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ52177
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Мартин Р. Атанасов
Ново село в Общомедия

Ново село е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 23 км западно от Велико Търново на главния път за София.

Село Ново село се намира на магистралния път София-Варна по средата между В.Търново и Севлиево. Най-високият връх на Търновската планина се намира в землището на Ново село. Там има поставен триангулачен знак. Върхът е 560 м над морското равнище. На юг от селото, са открити вкаменелости на миди, корали, охлюви, брахиоподи, белемнити, правилни и не­правилни морски таралежи. По мнение на специалисти, преди 130 милиона години, през кредния период тук е било дъното на „Долно кредно море“. В землището на селото се срещат и много археологически материали. В пещерата край р. Негованка и „Дупките“ са намерени сечива на пещерния човек. В местността „Мурговец“ са открити бронзови брадви от каменно-медната епоха. На 2 – 3 километра северозападно от селото в местността „Могилата“ има надгробна тракийска могила. През 1975 г. тя е разкопана и е установено, че в основата си е оградена със зид от необработени камъни и е погребан въоръжен тракийски военачалник, заедно с коня си. Двете погре­бения били извършени едновременно, чрез изгаряне направо на земя­та. Намерена е глинена паница и малка глинена каничка със сив цвят, изработени на грънчарско колело, два силно обгорели желе­зни ножа и желязна брадва. При изравняване на терена за овцекомплекса при „Изво­ра“ е открит некропол. В м. Селище са открити сле­ди от старо поселение. Намерени са фрагменти от средновековна кухненска керамика, монети, стрели и битови предмети, отнасящи се към периода на VII-XIV век. В местността „Енчовец“ са открити средновековни византийски и български монети и накити. В местността „Чуката“ са намерени сребърен грош и медна монета на цар Иван Александър. Всички намерени артефакти се съхраняват в историческия музей в гр. Велико Търново.

По предание се говори, че селото съществува от 1730 г. Западно от него тече река Негованка. На около километър от селото е минавал важен път от Габрово за Свищов, който според книгата на Никола Станев „Търновската котловина“, през 335 г., преминава Александър Македонски сражавайки се с местните тракийски племена. Тук почти няма местност, където при селскостопанска обработка на земята да не излизат останки от древността – каменни брадви, кремъчни ножове и стъргалки и керамични фрагменти, монети от различни периоди, стрели, предмети на бита.

На сегашното си място Ново село е застроено около 1750 г. в близост до извор в гъста дъбова гора. Преди това то се е намирало на около 2 км. западно в местността „Юрта“, на кръстопътя на пътищата Варна – София и Габрово – Севлиево. Кърджалийските набези и честите „гостувания“ на войска и събирачи на данъци принуждават населението – българи и турци да се преместят на по-закътано място. Най-ранните писмени документи, в които се споменава името на селото – Новасел, е списъкът на войнуганите от Търновските села от 1548 г. и регистъра на обложените с поголовен данък от 1618 г., съхранявани в Ориенталския отдел на народната библиотека „Кирил и Методий“. Около 1840 г. в частен дом се открива първото училище, където известно време учителства Отец Матей, а през 1870 г. по негова инициатива се основава читалище „Наука“. В началото на 19 век в селото е имало свещеник, а службите са се извършвали по домовете. В края на 50-те години на 19 век на края на селището е започнат строеж на църква, но това, което успели да издигнат през деня е разрушавано от турците през нощта. Едва след като е издействан султански ферман, през 1860 г. храмът е завършен. Наречен е „Св. Никола“, пръв свещеник в него е Марин Генчев. През 1872 г. в близост до църквата е издигната двуетажна училищна сграда. В църковния двор са погребани Отец Матей и починалия тук през Руско-турската война ручник Николаев. Не са останали други данни за строителството и вида на старата църква. В началото на 20 век населението на Ново село нараства значително, повишават се финансовите възможности на хората – много са гурбетчиите в Америка и е взето решение за строеж на нова, по-голяма църква. За председател на комитета по строителството е избран свещеник Димитър Ралевски.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост
19342766
19462693
19562274
19651794
19751454
19851041
1992895
2001823
2011620
2021465

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 620 100.00
Българи 311 50.16
Турци 136 21.93
Цигани 7 1.12
Други 0 0.00
Не се самоопределят 5 0.80
Не отговорили 161 25.96

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ново село

Други[редактиране | редактиране на кода]

Ново село ще бъде първото село в света с атракция – аудиовизуален спектакъл „Храм Св. Николай“. Проектант и изпълнител е двадесет годишният Тодор Кънчев. Мащабът и идеята на спектакъла се увеличават все повече във времето. Още преди да се зароди тази идея е имало готов проект за строително-ремонтни дейности на храма. С този проект Общината на Ново село кандидатства пред Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В началото проекта не се одобрява, но впоследствие е одобрен. Част от средствата се влагат в рекострукция на покрива на храма. Времетраенето на спектакъла ще е около 8 – 10 минути. За това време в четири цвята и с над 70 прожектора ще се опише 100-годишната история на храма. Аудио-визуалния спектакъл ще се казва „Храм Свети Никола“ – на името на църквата, върху която ще се простира цялото шоу. Десет минути, в които ще се разказва цялата история от построяването на храма, разрушаването му от земетресението през 1913 г., кражбата на 230-килограмовата му камбана и най-вече новата история. В сградата са разположени 74 прожектора, които се управляват от компютър.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]