Ново село (община Чашка)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Ново село.

Ново село
Ново Село
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.6033° с. ш. 21.6492° и. д.
Ново село
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Чашка
Географска област Азот
Надм. височина 368 m
Население 0 души (2002)
Пощенски код 1413
МПС код VE
Ново село в Общомедия

Ново село (на македонска литературна норма: Ново Село) е село в Северна Македония, част от Община Чашка.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Азот, на 30 километра югозападно от град Велес.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Георги“ е възрожденска.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Ново село Запад (Novo-Selo-Ouest, за да се отличава от другото велешко Ново село (днес на територията на община Велес), отбелязано като Ново село изток) е посочено като село с 15 домакинства със 73 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Ново Село (Хасъ Ени Кьой) има 125 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ново село има 128 или 200 българи екзархисти (едните данни са за Ново село, но не е ясно кои).[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Ново село са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Хас Еникьой (Has Jenoköj) като българско християнско село.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ново село

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Печков, Петар. Цркви оставени само на божја милост. // Ти реков ми рече. Посетен на 22 януари 2019.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 180-181.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 866.
  6. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
     Портал „Македония“         Портал „Македония