Нов Сибир
| Нов Сибир Новая Сибирь | |
|---|---|
 Местоположение на остров Нов Сибир в подгрупата Анжу | |
 | |
| Местоположение | Източносибирско море |
| Страна |  Русия |
| Площ | ок. 6,2 хил. km² |
| Най-висока точка | 76 m н.в. |
  Местоположение в Русия Якутия | |
Нов Сибир (на руски: Но́вая Сиби́рь) е остров в Източносибирско море, най-източния от групата острови Анжу, северна подгрупа на Новосибирските острови, разположени между море Лаптеви и Източносибирско море. Административно влиза в състава на Булунски улус на Якутия, Русия. Площ около 6200 km2. На запад Благовещенския проток го отделя от бившия остров Фадеевски, сега полуостров на остров Котелни. Релефът му е нисък с максимална височина 76 m, разположена до югозападния му бряг. Изграден е от антропогенни наслаги, които на много места лежат върху изкопаем лед. Има няколко десетки малки реки, като най-големи са Болшая на северозапад и Надеждная на югоизток. Покрит с тундрова растителност, състояща се основно от нискорастящи треви, тръстики, мъхове, лишеи и гълъбови очички. Тези растения предимно или изцяло покриват острова. Почвата е влажна, фина, и често заблатена.[1]
Руският търговец на ценни животински кожи Яков Санников е първият регистриран европеец, който стъпва на остров Нов Сибир, през 1806 година. Той открива острова по време на една от няколкото ловни експедиции, финансирани от търговците Семьон и Лев Сировацки.[2][3].
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ CAVM Team, 2003, Circumpolar Arctic Vegetation Map.
- ↑ Mills, W. J., 2003, Exploring polar frontiers: a historical encyclopedia.
- ↑ ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Новая Сибирь, т. 18, стр. 54