Ноеми Сечи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ноеми Сечи
Ноеми Сечи, 2014 г.
Ноеми Сечи, 2014 г.
Родена 29 март 1976 г. (44 г.)
Професия писател, журналист, преводач
Националност Флаг на Унгария Унгария
Активен период 2002 -
Жанр драма, исторически роман, детска литература, документалистика
Награди награда за литература на ЕС
награда „Атила Йожеф“
Съпруг Сандор Хите
Уебсайт www.szecsinoemi.hu
Ноеми Сечи в Общомедия

Ноеми Сечи (на унгарски: Noémi Szécsi) е унгарска журналистка, преводачка и писателка на произведения в жанра драма, исторически роман, хорър, детска литература и документалистика.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ноеми Сечи е родена на 29 март 1976 г. в Сентеш, Унгария.

Завършва финландска филология и английска филология в Будапещенския университет, през 2002 г. като в периода 1998 – 200 г. изучава финландска и културна антропология в Хелзинкския университет и в института „Кристина“ в Хелзинки. В Хелзинки създава ръкописа на първия си роман.

Прави специализация в Института за следдипломна квалификация по журналистика на вестник „Непсабадшаг“ през 2002 г. В периода 2002 – 2004 г. сътрудничи на либералното списание „Magyar Narancs“ и е редактор на литературния сайт „terasz.hu“. Работи и като преводач от фински. От 2010 г. е редактор в издателство „Európa Könyvkiadó“ Дебютира през 2002 г. със сатиричния си роман „Finnugor vámpír“ (Фино-угорски вампир), който съчетава темите на класическия ужас със стилизирано изображение на съвременна Унгария.

Статиите ѝ, публикувани като блог, са издадени през 2003 г. в сборника „A kismama naplója“ (Дневник на майчинството). Книгата получава литературната награда „Elle“ през 2004 г. в категорията за документалистика. Продължението ѝ по темата за майчинството, „A baba memoárja“ (Мемоарът на бебето) от 2004 г., получава стипендията „Жигмонд Мориц“ (на името на унгарския писател, представител на реализма, Жигмонд Мориц).

Вторият ѝ роман „Комунистът Монте Кристо“ от 2006 г. представя кръвожадните десетилетия на ХХ век от 1919 до 1957 г. чрез съдбата на касапинът вегетарианец, левент и верен комунист, Шани, който преживява Унгарската съветска република, буржоазното охолство, световната икономическа криза, фашисткия режим, еврейските гонения, обсадата на Будапеща през 1945-а, революционните бесилки от 1956-а. Книгата получава наградата за литература на Европейския съюз за 2009 г.

През 2009 г. е издаден романа ѝ „Utolsó kentaur“ (Последният кентавър) за живота на будапещенската анархистична младеж. През 2011 г. е публикуван романа ѝ „Nyughatatlanok“ (Безпокойните) разказващ за емигрантите от Унгарската революция и борбата за свобода през 1848 – 1849 г.

За творчеството си през 2011 г. е удостоена с престижната награда за литература „Атила Йожеф“.

През 2012 г. е издадена книгата ѝ за деца „Mandragóra utca 7“ (Улица „Мандрагора“ 7). Романът ѝ „Gondolatolvasó“ (Читател на мисълта) от 2013 г. представя историята за възпитанието на глухо момче.

От 2013 г. води блога „halcsontosfuzo.reblog.hu“, в който прави публикации за историята на личния живот и историята на жените въз основа на историческите си изследвания за романите си. Въз основа на него, в съавторство с историчката Елеонора Гера, през 2015 г. е издадена книгата им „A budapesti úrinő magánélete, 1860 – 1914“ (Личният живот на любовницата в Будапеща, 1860 – 1914), а през 2017 г. – „A modern budapesti úrinő, 1914 – 1939“ (Съвременната дама от Будапеща, 1914 – 1939).

Съпругът ѝ, Сандор Хите, е литературен историк.

Ноеми Сечи живее със семейството си в Будапеща.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • A kismama naplója (2003)
  • A baba memoárja (2004)
  • Hamisgulyás. Hadikonyha a 20. századi Magyarországon (2015) – с Бела Фехер
  • A budapesti úrinő magánélete, 1860 – 1914 (2015) – с Елеонора Гера
  • A modern budapesti úrinő, 1914 – 1939 (2017) – с Елеонора Гера
  • Lányok és asszonyok aranykönyve. Szépség, egészség, termékenység és szexualitás a 19 – 20. század fordulóján (2019)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Szécsi Noémi“ в Уикипедия на унгарски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „Унгария“         Портал „Унгария