Нож

Ритуален нож (атаме)

Нож (от старобългарски nožь, nьziti – означаващо „промушвам“) е режещ инструмент с различни предназначения, който се състои от две части – острие и дръжка.

Острието като правило се изработва от стомана или някакъв друг метал или сплав, но може да е направен и от кост, камък или дърво (напр. бамбук). Дръжката се изработва най-често от дърво, кост, рог, метал или пластмаса.^[1] Дръжките на ножовете от изкуствен материал се отливат върху острието, докато дръжките от органични материали се закрепят към острието по различен начин - чрез прикрепване на чирени посредством нитове, набиване на дръжката или нанизване на определен брой пръстени от кожа или дърво.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Според това как е заточено острието различаваме три основни вида нож:

едностранно – само с една режеща страна;
двустранно – т.нар. кама;
false edge (фалшив ръб) – с режещ ръб от едната страна и частично заточване откъм гърба на острието.
извит нож (мокотауган) и всички ножове с технически уклон

Заточването става в различни профили в зависимост от предназначението на ножа.

Ножовете биват два основни типа – с фиксирано острие и сгъваеми, като всеки от двата типа се разделя на множество видове според формата на острието, предназначението, начина на изработка и пр.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ритуален нож от бронзовата епоха, намерен в Украйна

Каменно острие във формата на листо, палеолит, Национален музей, Франция

Възникнал е в дълбока древност, по време на палеолита. Първите ножове които първобитните хора са ползвали са били каменни (често от кремък). По-късно към ножа са започнали да прикрепят дървена или костна дръжка. Преди около 5000 години човекът се научава да лее метал и остриетата започват да се изработват от мед и бронз. В Южна Америка остриетата се изработват от злато. По-късно ръчната изработка се заменя със заводска, което значително намалява цената. Днес остриетата се правят основно от неръждаема стомана, а за дръжката се предпочита пластмаса.

Съставни части[редактиране | редактиране на кода]

Всеки нож се състои от две основни части –острие и дръжка, като всяка от тях има отделни обособени елементи. Формата на острието определя качествата, функциите и предназначението на ножа, а формата на дръжката определя комфорта и функционалността на ножа.^[2] Основните части на ножа са:^[3]

острие дръжка връх на ножа вторичен скос, режещ ръб първичен скос, острие гръб на острието канал незаточена част на острието (рикасо) гард (предпазител) пета (помел) темляк (незадължителен)

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Най-широка употреба днес ножовете намират в домакинството, предимно в кухните^[4]. Ножовете още се използват в кланниците и месарниците. Те имат много и различни приложения: използват се за клане, дране, обезкостяване, филетиране и много други. Ножовете намират приложение и в лова, риболова и туризма, както и в армията като хладно оръжие.

Традиционни ножове[редактиране | редактиране на кода]

Улу, нож, използван от инуитите

Кукри е типичен завит нож с дръжка тип лъвска глава и полирано острие

Ножът „улу“ е традиционен нож, използван главно от инуитските жени. Това не е нож за стъргане, както често се приема, а служи за рязане на риба и месо.
Ножът „Кукури“ е завит боен нож на гурките, легендарните бойци от планините на Непал.
Ножът „Навая“ е голям, испански сгъваем нож, който се появява през 15-ти век за първи път.
От края на 17-тото столетие във Франция и околните страни започва да се разпространява един нож, който е разработен от Eustache Dubois. Той има острие с прав режещ ръб, закръглен гръб и видим нит в материала на дръжката.
Лагиол, (на френски: Laguiole) е традиционен сгъваем нож от Оверн. Елегантен нож, който се използва и като трапезен нож. Храктерно за него е пчела(муха) на гърба на пружината.
През 1890 Йозеф Опинел разработва един опростен и не особено скъп нож, предназначен за селска работа и с дървена дръжка. Опинел патентова и изработва 12 размера ножове и през 1955 г. добавя допълнителен пръстен за укрепване на острието. Известни са като „Опинел“.
Нож „Боуи“, наречен на американски пионер и войник от 19-ти век Джеймс Боуи, една от легендите на „Дивия запад“. Това име приема в началото на кариерата си музикантът Дейвид Боуи.
Нож с гърбично острие наречен още „старонемски трапезен нож“. Поради неговия специално оформен широк и закръглен връх, с ножа могат да се мажат върху хляба кремообразни продукти и масло. Тези ножове често се заточват тънко и се изработват от въглеродна стомана. По този начин могат да се използват за отрязване и разделяне на хлебчетата (земели).