Ножът в гърба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дяснопатриотична германска политическа карикатура от 1924 г., на която са изобразени Филип Шайдеман и Матиас Ерцбергер, които подписват Компиенското примирие, намушквайки германската армия с нож в гърба.
Австрийска пощенска картичка от 1919 г., на която е изобразен евреин, подигравателно намушкващ с нож в гърба германски войник на фронта.

Легендата за удар с нож в гърба (или за удар под пояса) (на немски: Dolchstoßlegende) е конспиративна теория за заговор срещу Отечеството от страна на германските социалдемократи. Тезата е разпространявана от страна на висшето военно командване на Германия след поражението на страната в Първата световна война.[източник? (Поискан преди 22 дни)]

Съгласно най-разпространяваната версия, германската армия излиза непобедена на бойното поле по време на Световната война, но получава „удар в гърба“ от опозиционните и „безродни“ цивилни в Родината. Германското отечество е предадено от социалдемократи, евреи и спекуланти-печелбари. Антисемитизмът в случая се свързва с „вътрешните“ и „външни“ врагове на Райха и в частност със световния еврейски заговор.[източник? (Поискан преди 22 дни)]

Метафората или легендата за удар с нож в гърба е упорито разпространявана от идеолозите на Немската национална народна партия, Фьолкише бевегунг и другите десни и паравоенни организации като "Консул". Дясната германска пропаганда обвинява "ноемврийските престъпници" в заговор против германското отечество, както и за сключването на Версайския договор и създаването на Ваймарската република посредством Ваймарската конституция. В края на 20-те и началото на 30-те години на 20 век тази метафора трайно се настанява в пропагандната реторика на НСДАП.[източник? (Поискан преди 22 дни)]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Friedrich Freiherr Hiller von Gaetringen: „Dolchstoß“-Diskussion und „Dolchstoßlegende“ im Wandel von vier Jahrzehnten, in: Waldemar Besson, Friedrich Freiherr Hiller von Gaetringen (Hrsg.): Geschichte und Gegenwartsbewusstsein. Historische Betrachtungen und Untersuchungen. Festschrift für Hans Rothfels zum 70. Geburtstag (S. 122—160), Vandenhoeck & Ruprecht, Göttingen 1963, ASIN B0000BIHKR
  • Boris Barth: Dolchstoßlegenden und politische Desintegration. Das Trauma der deutschen Niederlage im Ersten Weltkrieg 1914—1933. Düsseldorf 2003 (Rezension)
  • Joachim Petzold: Die Dolchstoßlegende. Eine Geschichtsfälschung im Dienst des deutschen Imperialismus und Militarismus. Akademie-Verlag, 2. Auflage, Berlin 1963
  • Irmtraud Permooser: Der Dolchstoßprozeß in München 1925, In: Zeitschrift für Bayerische Landesgeschichte 59/1996, S.903-926
  • Rainer Sammet: „Dolchstoß“. Deutschland und die Auseinandersetzung mit der Niederlage im Ersten Weltkrieg (1918—1933). trafo Verlag, Berlin 2003, ISBN 3-89626-306-4
  • Wolfgang Benz (Hg.): Legenden, Lügen, Vorurteile. Ein Wörterbuch zur Zeitgeschichte, 6. Auflage, dtv München 1992
  • Lars-Broder Keil, Sven F. Kellerhoff: Deutsche Legenden. Vom 'Dolchstoß' und anderen Mythen der Geschichte, Linksverlag, 2002, ISBN 3-86153-257-3