Ножът в гърба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дяснопатриотична германска политическа карикатура от 1924 г., на която са изобразени Филип Шайдеман и Матиас Ерцбергер, които подписват Компиенското примирие, намушквайки германската армия с нож в гърба.
Австрийска пощенска картичка от 1919 г., на която е изобразен евреин, подигравателно намушкващ с нож в гърба германски войник на фронта.

Легендата за удар с нож в гърба (или за удар под пояса) (на немски: Dolchstoßlegende) е конспиративна теория за заговор срещу Отечеството от страна на германските социалдемократи. Тезата е разпространявана от страна на висшето военно командване на Германия след поражението на страната в Първата световна война.

Съгласно най-разпространяваната версия, германската армия излиза непобедена на бойното поле по време на Световната война, но получава „удар в гърба“ от опозиционните и „безродни“ цивилни в Родината. Германското отечество е предадено от социалдемократи, евреи и спекуланти-печелбари. Антисемитизмът в случая се свързва с „вътрешните“ и „външни“ врагове на Райха и в частност със световния еврейски заговор.

Метафората или легендата за удар с нож в гърба е упорито разпространявана от идеолозите на Немската национална народна партия, Фьолкише бевегунг и другите десни и паравоенни организации като "Консул". Дясната германска пропаганда обвинява "ноемврийските престъпници" в заговор против германското отечество, както и за сключването на Версайския договор и създаването на Ваймарската република посредством Ваймарската конституция.

В края на 20-те и началото на 30-те години на 20 век тази метафора трайно се настанява в пропагандната реторика на НСДАП.

Употреба на термина[редактиране | редактиране на кода]

Метафората за „удар с нож в гърба“ за първи път е употребена в статия в „Нов цюрихски вестник“ (на немски: Neue Zürcher Zeitung) от 17 декември 1918 г. В нея се цитира изказването на британския генерал сър Фредерик Морис в интервю за британския вестник „Daily News“:

Що се касае до германската армия, то всеобщото мнение може да се изрази със следните думи: ударът под пояса ѝ е нанесен от цивилното население.

[източник? (Поискан преди 34 дни)]

Тази противникова версия е възприета през ноември-декември 1919 г. в оправдание за загубата от генералите, командвали обединените сили на Централните силиЕрих Лудендорф и Паул фон Хинденбург. В своите мемоари Лудендорф предава разговора си от юли 1919 г. с генерал Нийл Малколм (на английски: Neill Malcolm), в който, докато обяснява на британеца причините за поражението на Германия, Малколм го реплекира: „Вие имате вид на човек, който е получил удар с нож в гърба?“. Хинденбург в своите показания пред Комитета за разследване причините за загубата на войната от Германия в Райхстага също потвърждава верността на думите на английския генерал със свои: „На германската армия ѝ нанесоха удар в гърба“.[източник? (Поискан преди 34 дни)]

Брошура от 1920 г. в памет на 12-те хил. немски евреи, паднали по бойните полета в Първата световна война.

Германският историк Борис Барт открива в архивите следното изказване на депутата в Райхстага Ернст Мюлер-Мейнинген от 2 ноември 1918 г. на среща в мюнхенската бирария Льовенбройкелер, с което призовава революционно настроената аудитория към въздържаност:

Недейте да се предавате, това е наш дълг към Родината, по дяволите - останете до края! Ще ни е срам пред нашите деца и внуци, ако рухне линията на фронта и забием в него нож.

[източник? (Поискан преди 34 дни)]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Friedrich Freiherr Hiller von Gaetringen: „Dolchstoß“-Diskussion und „Dolchstoßlegende“ im Wandel von vier Jahrzehnten, in: Waldemar Besson, Friedrich Freiherr Hiller von Gaetringen (Hrsg.): Geschichte und Gegenwartsbewusstsein. Historische Betrachtungen und Untersuchungen. Festschrift für Hans Rothfels zum 70. Geburtstag (S. 122—160), Vandenhoeck & Ruprecht, Göttingen 1963, ASIN B0000BIHKR
  • Boris Barth: Dolchstoßlegenden und politische Desintegration. Das Trauma der deutschen Niederlage im Ersten Weltkrieg 1914—1933. Düsseldorf 2003 (Rezension)
  • Joachim Petzold: Die Dolchstoßlegende. Eine Geschichtsfälschung im Dienst des deutschen Imperialismus und Militarismus. Akademie-Verlag, 2. Auflage, Berlin 1963
  • Irmtraud Permooser: Der Dolchstoßprozeß in München 1925, In: Zeitschrift für Bayerische Landesgeschichte 59/1996, S.903-926
  • Rainer Sammet: „Dolchstoß“. Deutschland und die Auseinandersetzung mit der Niederlage im Ersten Weltkrieg (1918—1933). trafo Verlag, Berlin 2003, ISBN 3-89626-306-4
  • Wolfgang Benz (Hg.): Legenden, Lügen, Vorurteile. Ein Wörterbuch zur Zeitgeschichte, 6. Auflage, dtv München 1992
  • Lars-Broder Keil, Sven F. Kellerhoff: Deutsche Legenden. Vom 'Dolchstoß' und anderen Mythen der Geschichte, Linksverlag, 2002, ISBN 3-86153-257-3