Ноотропни средства

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

ПРОЦЕСИТЕ НА ПАМЕТ И ОБУЧЕНИЕ


Паметта е една от най-сложните и диференцирани функции на висшата нервна дейност, и е тясно свързана с поведението на животните и човека. Нейните функции са свързани с дейността на крайния мозък – теленцефалона, и се обуславят от асоциативните възможности на мозъка. Във връзка с повишените изисквания към човешката психика поради бурното развитие на цивилизацията все по-настойчиво се поставя въпросът за нови ефективни фармакологични средства за активиране, запазване и удължаване на пълноценната психична дейност на човека, за борба с умствената умора, за повишаване на трудоспособността (умствена и физическа), в това число - и за разширяване възможностите на човешката памет. Със създаването на препарата piracetam (пирацетам, ноотропил, пирамем) беше създадено през 1973 г. от С. Giurgea и названието ноотропни средства (от гръцката дума «ноос» - разум, и «тропос», отнасящ се към разума). Ноотропните средства са особена група средства от типа меклофеноксата, ГАМК , лечебни растения като жен-шен, гинкго билоба, хуперзия и други, които подобряват специфично мозъчните функции на човека. Механизмите на паметта, които лежат в основата на нейното формиране, се повлияват значително от различни фармакологични средства, много от които въздействат на определени медиатори в ЦНС. Паметта обхваща невробиологичните процеси, включени в складирането, задържането и/или последващото възпроизвеждане на информацията, след като обучението е приключило. Процесът на обучението се разделя на два стадия:

1) генерализирано търсене на приспособителен отговор; 2) затвърдяване (стабилизация) на условния рефлекс.

Така психостимулаторите облекчават най-напред асоциативните отговори и тяхната генерализация и затова при прилагането им са необходими по-малко проби, за да се достигне критерият на обученост. Ноотропните средства обикновено действат след латентен период от порядъка на дни. В литературата съществува голямо разнообразие по отношение класификацията на паметта. Понастоящем деленето на паметта на краткосрочна, буферна и дългосрочна, дадено още от J. McGauch (1973), се възприема широко. Обработката на информацията, която постъпва в ЦНС, преминава през четири фази:


1) възприемане на информацията;

2) краткосрочна памет;

3) консолидация – буферна памет;

4) дългосрочна памет.

В първата фаза се извършва първично активиране на определена невронна популация. Втората фаза се характеризира с поддържане на активирането и разпределениетои в други отдели на ЦНС чрез вторично невронно активиране. В третата фаза се изменят обменните процеси в невроните. В четвъртата фаза в невроните възникват морфологични изменения с по-голяма или по-малка продължителност. По това време в невроните се синтезират нови протеини, които играят ролята на пусков механизъм за преустройството и провеждането в синапсите (така наречената long-term potentiation, LTP). По този начин се облекчава изграждането на нови връзки с траен характер между невронните популации. Процесите, които се включват в краткосрочната памет, представляват етап на обработката на информация. Те понататък осигуряват образуването на дългосрочната памет. При краткосрочната памет се запазва информация в незначителен обеми за кратко време. Дългосрочната памет от своя страна представлява продължително запазване на неограничен брой информация, която е била обработена в структурите на централната нервна система, при което са настъпили устойчиви морфологични и химични промени в нервната система.

Фармакологично повлияване на паметта

Основните процеси при обучението и паметта протичат в невроните на главния мозък и в сключваните помежду им синапси с химично предаване на нервните импулси. В процеса на обучение се изграждат ансамбли от функционално свързани неврони, които са неврофизиологичен еквивалент на паметовата следа (енграмата, условната връзка).

Модулацията като начин на невронално взаимодействие има съществено значение при процесите на обучение и памет. Така например процесът на подкрепление модулира природата и силата на паметовата следа, тъй като складирането на постъпващата информация в паметта зависи отчасти от събитията, които се появяват, след като информацията вече е била регистрирана. В този смисъл фармакологията на паметта се простира извън това, което обикновено се разбира под памет, и трябва да включва функции като внимание, възнаграждение и ниво на будност, които повлияват запаметяването. За изучаване ролята на невромедиаторите при паметта се използват различни експериментални подходи. За анализиране ролята на невромедиаторите при паметта се използват главно три експериментални подхода:


1. Предизвикване на необратими промени в определена медиаторна система с фармакологично средство преди или по време на обучението, ко ето понататък дава отражение върху паметта.

2. Предизвикване на временни изменения в медиаторната система чрез фармакологичновъздействие преди обучението и установяване ефектите върху ретенцията известно време по-късно, когато се предполага, че третирането вече не е ефикасно.

3. Въздействие с фармакологичносредство върху медиацията непосредствено след обучението (тренировката), когато се предполага, че паметово-складиращите процеси са максимално чувствителни към модулиращите влияния. Този подход позволява разграничаването между ефектите на третирането върху процесите, свързани с обучението, и тези, свързани с паметта.


Най-общо фармакологичните вещества, влияещи на паметта, се делят на две групи: 1) вещества, облекчаващи обучението и паметта; 2) вещества, затрудняващи обучението и паметта. Според накои автори такова разделяне води до редица противоречия, тъй като съществува възможност вещества, които действуват по еднакъв фармакологичен механизъм, да оказват различни ефекти върху паметовите процеси. От друга страна, вещества с различни фармакологични механизми причиняват еднаквие фекти върху обучението и паметта. Поради това се приема следната класификация на фармакологичните вещества въз основа на тяхното действие върху паметта. Тази класификация обособява три основни типа действие на фармакологичните вещества върху паметта:

I тип - вещества, които променят параметрите на обучението и паметта (влияят главно на краткосрочната памет);

II тип - вещества, които предизвикват обратима амнезия - дисоциирано състояние, дисоциирано обучение. (За тези вещества е характерно, че влияят както на краткосрочната, така и на дългосрочната памет, и че водят до пълно изчезване на предварително изработения навик. След като действието им отзвучи, паметта напълно се възстановява. Животните са способни да се обучават на фона на действието им, като навикът, придобит на фона на тяхното действие, се проявява само след въвеждането на същото вещество);

III тип - вещества, които предизвикват необратима амнезия, нарушаване на прехода от краткосрочна в дългосрочна памет (характерно за този тип действие на веществата върху паметта е, че навиците изчезват в отговор на въвеждането на фармакологичното средство, че настъпва необратимо изчезване на придобитите навици, без да се оказва влияниевърху процесите на обучение). За третия тип действие на фармакологичните вещества са характерни влиянието върху дългосрочната памет и липсата на изразено действие върху краткосрочнатапамет.


Ноотропните средства са нов клас фармакологични вещества с психотропно действие със специфичнн ефекти върху кората на мозъка, които се изразяват в активиране, протекция и възстановяване на невроните и глиалните клетки. Един от основните проблеми при здравите хора е проблемът за психичната устойчивост, за подобряване и удължаване до максимум на пълноценната функция на висшата нервна дейност.

Съгласно Guirgea ноотропните средства са подклас психотропи, включващи като първи подклас стимулаторите на централната нервна система. Guirgea (1976) характеризира със следните фармакотерапевтични качества ноотропните средства:

-улесняване на процесите на обучение и запаметяване;

-усилване на корово-подкоровия контрол;

-улесняване на мисловния процес чрез ускоряване на интер-хемисферното провеждане на информацията;

-увеличаване"устойчивостта на мозъка към «агресивни» въздействия (травми, хипоксии, инфекция, интоксикации);

-подобряване програмирането на дълговременното поведение;

-подобряване възстановителните процеси след функционално нарушение или увреждане на мозъка.

Източници:


д-р Е. Милев, Медицински Университет - Варна