Норберт Йокъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Норберт Йокъл
Norbert Jokl
австрийски албанолог
Norbert Jokl .jpg
Роден
Починал
Малък Тростенец, СССР

Образование Виенски университет
Научна дейност
Област Филология

Норберт Йокъл (на немски: Norbert Jokl, 1877-1942) е евреин родом от южноморавския край Чехия. Приема се, че Йокъл е основоположник на албанистиката. [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва гимназия с отличие и се записва във Виенски университет където учи право и се дипломира през 1901 г. с пълно отличие. След дипломирането си се посвещава на лингвистиката и по-специално на индоевропейските езици, славянска и романска филология. Завършва и филология при Ватрослав Ягич, Паул Кречмер и Вилхелм Майер-Любке през 1908 г. – отново с отличие.

От 1903 до 1938 г. е библиотекар и заема различни длъжности във Виенския университет, а от 30-годишна възраст се посвещава на изучаването на албански език. От 1913 г. Йокъл е частен доцент по албански, славянски и балтийски езици, а от 1923 г. е извънреден професор и ръководител на катедрата по общо индоевропейско и угро-финско езикознание. От 1937 г. е таен съветник, като преди това публикува много материали в областта на албанологията.

Още с идването на НСДАП на власт в Германия, към Йокъл спират поканите за научни конференции и симпозиуми, а работите му не се печатат в Германия. Освен това, нацистите имат много лошо отношение освен към Йокъл като евреин, но и към предходната виенска имперска балканска политика, чийто изразител, проводник и най-виден представител е именно Йокъл. Той посещава Албания за първи път в живота се през 1937 г. – на 60-годишна възраст.

Следващите четири години от живота си Йокъл прекарва в Нойбау, препитавайки се със случайни ангажименти. [1]

След ареста му на 27 април 1942 г. е интерниран в концентрационния лагер Малък Тростенец край Минск, където намира смъртта си[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Norbert Jokl, R(oland) Z(wanziger). In: Mitteilungen der Vereinigung Österreichischer Bibliothekare. Nr. 1/1988 (XLI. Jahrgang)).
  2. Jokls Tod. In: Simon: Tödlicher Bücherwahn, S. 32 ff

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Gerd Simon: Tödlicher Bücherwahn. Der letzte Wiener Universitätsrektor im 3. Reich und der Tod seines Kollegen Norbert Jokl. Universität Tübingen, (Tübingen 1994). – Volltext online (PDF; 0,3 MB).

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • Studien zur albanischen Etymologie und Wortbildung. Hölder, Wien 1911.
  • A(lessander) Brückner: Slavisch-Litauisch. ---: Albanisch. Strassburg 1917.
  • Das Finnisch-Ugrische als Erkenntnisquelle für die ältere indisch-germanische Sprachgeschichte (Festschrift für Baudouin de courtenay, 1921).
  • Voks albanesische Liedersammlung mit sprachwissenschaftlich-sachlichen Erläuterungen versehen, 1921.
  • Linguistisch-kulturhistorische Untersuchungen aus dem Bereiche des Albanesischen. De Gruyter, Berlin (u.a.) 1923.
  • Albaner, Sprache (Reallexikon der Vorgeschichte, hrsg. von M. Ebert, 1924).
  • Südslavische Wortstratographie und albanische Lehnwortkunde. Makedonskija Naučen Inst., Sofija 1933. S. 119—146.
  • Zur Ortsnamenkunde Albaniens. In: Zeitschrift für Ortsnamenforschung, 10, 2. Oldenbourg, München (u.a.) 1934. S. 181—206.
  • Zur Lehre von den alb.-griech. Teilgleichungen. In: Revue internationale des études balkaniques, 1. Inst. balkanique, Beograd 1934, S. 46-64.
  • Zu den lateinischen Elementen des albanischen Wortschatzes. In: Glotta, Bd. 25, 1/2. Vandenhoeck & Ruprecht, Göttingen 1936. S. 121—134.
  • Balkanlateinische Untersuchungen. In: Revue internationale des études balkaniques, 3. Inst. balkanique, Beograd 1936, S. 44-82.
  • Sprachliche Beiträge zur Paläo-Ethnologie der Balkanhalbinsel. (Zur Frage der ältesten griechisch-albanischen Beziehungen.) Aus dem Nachlaß hrsg. v. Oskar E. Pfeiffer. Mit einem Vorw. v. Georg R. Solta. Österr. Akad. d. Wiss. Phil. -hist. Kl. Schriften d. Balkankommission. Linguistische Abt., 29. Wien 1984.