Нормандия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за историческата област във Франция. За града в Бразилия вижте Нормандия (Рорайма).

Нормандия
Normandie
Разположение на Нормандия във Франция
Страна Флаг на Франция Франция
Столица Руан
Площ 29 906 km²
Департаменти Йор
Калвадос
Манш
Орн
Сен Маритим
Окръзи 20
Кантони 165
Общини 3 232
Президент Ерве Морен (НЦ) (от 2016)
Нормандия в Общомедия

Нормандия (на френски: Normandie) е регион в северозападна Франция. Граничи с протока Ламанш на север и запад, с Бретан на югозапад, с Пеи дьо ла Лоар на юг, с Център-Вал дьо Лоар и Ил дьо Франс на югоизток и с От дьо Франс на североизток. Административен център е град Руан.

Регионът е образуван през 2016 година с обединяването на Долна Нормандия и Горна Нормандия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

През Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

На 6 юни 1944 г. американски, канадски и британски войски дебаркират в Нормандия и откриват втори фронт във войната срещу нацистка Германия. Операцията, наречена „Овърлорд“, и до днес си остава най-големият морски десант, осъществяван някога. От началото ѝ до окончателното овладяване на областта и изтласкването на германските войски дълбоко навътре във Франция и разчистването на пътя към Париж през август в нея участват над 3 млн. войници.

Макар и първоначалната атака да е извършена само от американци, канадци и британци, впоследствие в операцията се включват и австралийски, белгийски, чешки, гръцки, холандски, новозеландски, норвежки, полски и френски войници. Планирането на операцията започва още през януари 1943 г., но тя е забавена до средата на 1944 г. главно по стратегически причини. Докато Москва настоява за фронтална атака от запад срещу Хитлер, съюзниците предпочитат периферната война и през 1942 г. и 1943 г. осъществяват операциите в Северна Африка и Италия, изолирали Германия от ресурси и съюзници.

Бързото руско настъпление към сърцето на Европа обаче кара съюзниците да дебаркират във Франция и да открият втори фронт. Десантът се ръководи от ген. Дуайт Айзенхауер и ген. Бърнард Монтгомъри. Под тяхно командване са 47 дивизии – 21 американски и 26 от останалите съюзници. В дебаркирането участват 6000 плавателни съда, подкрепяни от въздуха от 12 000 самолета. Над немските позиции в подготовка за десанта са изсипани 5000 тона бомби. Истинският десант, осъществен между Кан и Шербур, е предшестван от две лъжливи маневри при Кале и в Норвегия.

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]