Норманско нашествие на Балканите (1081 – 1085)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Норманско нашествие на Балканите
Византийско-нормански войни
Информация
Период1081 – 1085 г.
МястоВизантийска империя
РезултатВизантийска победа
Страни в конфликта
Византийска империя ВизантияКняжество на Апулия и Калабрия
Командири и лидери
Алексий I Комнин
Георги Палеолог		Робер Гискар
Боемунд дьо Отвил

Норманското нашествие на Балканите се провежда в периода 1081 – 1085 година от норманите от южна Италия под ръководството на Робер Гискар, херцог на Апулия и Калабрия срещу Византийската империя, водена от император Алексий I Комнин.

След завладяването на Южна Италия от норманите, те продължават успешния си поход към Византия, която изглежда отслабена и подходяща за завладяване - спешните реформи, които Алексий I Комнин въвежда се оказват недостатъчни, за да закрепят империята срещу норманското нашествие. Предвождани от Робер Гискар и сина му Боемунд норманите завземат Драч в 1081 година, Корфу и обсаждат Лариса.[1] Алексий Комнин претърпява няколко поражения преди да успее да удържи победи за Византия и да обърне хода на нашествието.

История[редактиране | редактиране на кода]

През март 1082 година Костур е превзет с пристъп от Робер Гискар веднага след падането на Драч. Покорена е и цялата околност на града.[2]

Робер трябва да напусне Византия, защото, подкупен от Алексий, императорът на Свещената римска империя Хайнрих IV напада папа Григорий VII, който неспособен да се справи с нашествениците, привиква на помощ васала си Гискар.[3] Робер оставя във Византия сина си Боемунд начело на армията. Синът му отначало се справя добре, като побеждава Алексий в няколко битки, но накрая е победен в околностите на Лариса.[4]

След като разбива сина на Робер Боемунд при Лариса и възползвайки се от заминаването на Боемунд за Италия да търси пари за войската си, през октомври - ноември 1084 година Алексий I Комнин настъпва срещу Костур заедно с военачалника си Георги Палеолог.[5][6]

Норманската заплаха приключва в 1085 година със смъртта на Робер Гискар, съчетана с византийска победа и жизненоважната помощ от Венецианската република, давайки възможност на Византия да си върне Балканите.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Davis-Secord, Sarah. Sicily at the Center of the Mediterranean. Where Three Worlds Met: Sicily in the Early Medieval Mediterranean. Cornell University Press, 2017. ISBN 1501712594. p. 216 - 217. (на английски)
  2. ↑ Златарски, В. Н. История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018 – 1187). София, Придворна печатница, 1934. с. 174.
  3. ↑ Златарски, В. Н. История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187). София, Придворна печатница, 1934. с. 173 - 174.
  4. ↑ Златарски, В. Н. История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187). София, Придворна печатница, 1934. с. 176.
  5. ↑ Златарски, В. Н. История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187). София, Придворна печатница, 1934. с. 177.
  6. ↑ Οι επιδρομές των Νορμανδών και η περίοδος της Λατινοκρατίας // Ιστορικά Καστοριάς, 10 Αυγούστου 2011. Посетен на 18 февруари 2020 г. (на гръцки)
  7. ↑ Loud, GA. Coinage, Wealth, and Plunder in the Age of Robert Guiscard // The English Historical Review 114 (458). 1999. p. 824. (на английски)
     Портал „Византия“         Портал „Византия“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Норманско_нашествие_на_Балканите_(1081_–_1085)&oldid=11288558“.