Направо към съдържанието

Носорогови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Носорог)
За пиесата на Йожен Йонеско вижте Носорози (пиеса).

Носорогови
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
разред:Нечифтокопитни (Perissodactyla)
семейство:Носорогови (Rhinocerotidae)
Научно наименование
Gray, 1821
Разпространение
Носорогови в Общомедия
[ редактиране ]

Носорогови или носорози (Rhinocerotidae), са семейство едри тревопасни животни от разред Нечифтокопитни (Perissodactyla). Заради усиления лов в миналото, са оцелели едва пет вида носорози.

Семейство Носорози

Носорозите са масивни животни, най-големите сухоземни бозайници след слоновете. Теглото им варира в границите от 900 kg до 4 t в зависимост от вида. Новородените тежат 40 – 65 kg.

Могат да достигнат дължина до 4 m, а височина – до 1,8 m.

Белите, черните и суматранските носорози са двуроги, а индийският и яванският носорог са еднороги. Рогата са разположени върху горночелюстните кости. Всички носорози имат големи глави, широки гърди, дебели крака и къса опашка. Кожата е дебела, на цвят сива или кафява. Имат отличен слух и обоняние, но са късогледи, с отслабено зрение. На всеки крак имат по три пръста.

Въпреки своята огромна маса черните носорози могат да развият скорост от 64 km/h. Носорозите създават представата за непобедимо животно, но всъщност кожата им е доста чувствителна, особено към слънчеви изгаряния и ухапвания от насекоми. По тази причина често се въргалят в калта.

В Африка живеят два вида носорози: бял и черен.

Ареал, биотоп и численост

[редактиране | редактиране на кода]

В миналото носорозите имат много по-големи популации от днешните, като са живели в Северна Америка, Европа, Азия и Африка. Те живеят на Земята от над 50 милиона години, но през последните 50 години броят на индивидите силно намалява. Днес носорозите принадлежат единствено към фауната на Африка (черен носорог и бял носорог) и Азия (суматрански носорог, индийски носорог и явански носорог). Черните и белите носорози живеят в местности в източна и южна Африка. Индийските носорози обитават северна Индия и южен Непал, а суматранските и яванските носорози се срещат във Виетнам, Малайзия и Индонезия.

Черните и белите носорози живеят в саваната, а индийските, яванските и суматранските носорози обитават гъстите гори и тресавища.

Численост (в скоби са посочени алтернативни данни):

  • Черен носорог: около 2400 индивида (3610)
  • Бял носорог: около 7500 индивида (11 330)
  • Суматрански носорог: около 4000 индивида (3000)
  • Явански носорог: под 1000 индивида (600)
  • Индийски носорог: над 2000 индивида (2400)

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Носорозите са тревопасни животни. Белият носорог е снабден с устни с формата на квадрат, които са отлично приспособление за пасене на трева. Останалите носорози се хранят с листа на дървета и храсти.

Носорогът в „Зоопарк – София"

Носорозите са териториални животни и живеят поединично. Мъжкарите маркират и бранят своята територия. Носорозите използват рогата си единствено по време на битки за територия, а женските ги използват за самоотбрана срещу лъвове, тигри и хиени.

Издават нискочестотни звуци, които човешкото ухо не може да долови, и по този начин част от общуването помежду им се извършва по инфразвуков път.

Размножаване и жизнен цикъл

[редактиране | редактиране на кода]

В диво състояние живеят до 35–40 години според биологическите изчисления. Достигат до 40–45-годишна възраст в плен.

Мъжките и женските често се борят по време на ухажването, като понякога си нанасят дълбоки рани с рогата. След чифтосването двойката се разделя. Бременността трае 14 – 18 месеца, като женската ражда едно малко. Малките бозаят първата година, въпреки че започват да се хранят с растителност седмица след раждането. Мъжкарите и женските достигат полова зрялост на 7–8- и 5–6-годишна възраст съответно.

Носорозите в България

[редактиране | редактиране на кода]

В България носорозите са изчезнала група бозайници. В миналото обаче на територията на страната са се срещали десетки видове. Намерени са останките на 27 таксона/вида от 3 семейства/подсемейства. Един вид – косместият носорог (Coelodonta antiquitatis) е доживял в България до късния плейстоцен.[1]

Допълнителни сведения

[редактиране | редактиране на кода]

Носорозите са застрашени от изчезване. Ценени са заради своите рога. В някои култури се вярва, че стритите на прах рога лекуват всичко – от хранително отравяне до треска, и че подобряват сексуалните функции. Рогата обаче са изградени от кератин, който не притежава тези лечебни свойства.

Популярен е митът за носорога пожарникар, но няма документирани случаи на загасяване на пожари от носорози.

  1. Boev, Z. 2017. Fossil records of Rhinoceroses (Rhinocerotoidea Gray, 1821), Chalicotheres (Chalicotherioidea Gill, 1872) and Brontotheres (Brontotherioidea (Marsh, 1873) (Peryssodactyla Owen, 1848 – Mammalia Linnaeus, 1758) in Bulgaria. – Bulletin of the Natural History Museum – Plovdiv, 2: 1 – 7.