Нотавай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нотавай

Карта на водосборния басейн на река Нотавай
Общи сведения
МестоположениеКанада (провинция Квебек)
Дължина225 km
Водосб. басейн65 800 km²
Отток1190 m³/s
Начало
Мястоезерото Матагами
Координати50°02′53.88″ с. ш. 77°28′13.07″ и. д. / 50.0483° с. ш. 77.4703° и. д.
Надм. височина249 m
Устие
Мястозалив Рупърт, южната част на залива Джеймс, южната част на Хъдсъновия залив
Координати51°18′51.84″ с. ш. 78°55′14.15″ и. д. / 51.3144° с. ш. 78.9206° и. д.
Надм. височина0 m
Ширина18 m
Нотавай в Общомедия

Нотавай (на английски: Nottaway River) е река в Източна Канада, западната част на провинции Квебек, вливаща се от юг в залива Рупърт, южната част на залива Джеймс, южната част на Хъдсъновия залив. Дължината ѝ от 776 км[1], заедно с реките Бел и Мегаскейн ѝ отрежда 29-о място сред реките на Канада. Дължината само на река Нотавай е 225 км.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Нотавай изтича от северния ъгъл на езерото Матагами (западната част на провинция Квебек), на 249 м н.в. Тече на северозапад, преминава през езерото Соскумика и се влива чрез естуар (дължина 18 км, ширина 5,34 км) в залива Рупърт, южната част на залива Джеймс, южната част на Хъдсъновия залив, на 14 км югозападно от селището Уоскаганиш.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборния басейн на реката е 65 800 km2[1].

През втората половина на 20 век за Нотавай, заедно с реките Бродбак и Рупърт е изработен проект за строителство на каскади от язовири. През 1972 г. обаче започва изграждането на хидроенергийни съоръжения на по-северните реки Ла Гранд и Истмейн и проекта NBR (Нотавай-Бродбак-Рупърт) е изоставен.

Река Нотавай има три основни притока: реките Бел и Уосуонипи, вливащи се в езерото Матагами и река Кичигама – ляв приток, вливащ се в началото на естуара на Нотавай.

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Многогодишният среден дебит в устието на Нотавай е 1190 m3/s[1]. Максималният отток на реката е през май и юни, а минималния през февруари-март Снежно-дъждовно подхранване. От ноември до края на април-началото на май реката замръзва.

Етимология и изследване на реката[редактиране | редактиране на кода]

Първите европейски трапери достигат до Нотавай в края на 17 век и на картата, издадена през 1699 г. от Жан-Батист-Луи Франклин реката е записана като Rivière des Iroquois (Река на ирокезите). Под същото име реката фигурира и в картите на Гийом Дьолил (1703 г.) и Никола-Жак Белин (1744 г.). Различните форми на Nottaway започват да се появяват от началото на 18 век: Nodaways през 1715 г., Nodaway през 1743 г., Nodaoay и Nodway през 1744 г.

През 1870-те години реката за първи път е цялостно изследвана, топографски заснета и картирана от канадския геолог Робърт Бел (1841 – 1917). През 1880 и 1885 г. реката отново детайлно е изследвана от други канадски геолози Джеймс Ричардсън и Албърт Питър Лоу и в техните записки тя вече фигурира със сегашното си име Nottaway River. В налото на 20 век наименованието Nottaway е официално прието за реката. Предполага се, че това название произлиза от индианската дума nadowe („змей“), с която племената на алгонкините назовават своите заклети врагове ирокезите.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в atlas.nrcan.gc.ca // Архивиран от оригинала на 2008-10-14. Посетен на 2012-11-16.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nottaway River в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​