Нотър Дам (Люксембург)

Катедрала „Света Богородица“ Kathedral Notre-Dame
Местоположение в Люксембург
Вид на храма	катедрала
Страна	Люксембург
Населено място	Люксембург
Посветен на	Богородица
Религия	католицизъм
Архитектурен стил	късноготическата архитектура
Катедрала „Света Богородица“ в Общомедия

„Нотр Дам“ („Света Богородица“) (на люксембургски: Kathedral Notre-Dame, на френски: Cathédrale Notre-Dame; на немски: Kathedrale unserer lieben Frau) е римокатолическа катедрала в град Люксембург, разположена в южната му част.

Проектирана е като йезуитска църква и ключовият ѝ камък е положен през 1613 година. Тя е единствената катедрала в града.

Църквата е забележителен образец на късноготическата архитектура, но съдържа и много ренесансови елементи и декорации. в края на 18 век, църквата получава чудодейната скулптурна икона на Богородица Утешителка на скърбящите (Maria Consolatrix Afflictorum), която е патронна светица както на града, така и на цялата страна. Около 50 години по-късно църквата е осветена и през 1870 година е въздигната от папа Пий IX в статут на катедрала.

Гробището на катедралата е Национален паметник на съпротивата. Централно място заема известният бронзов паметник на люксембургския скулптор от 20. век Люсиен Верколие (Lucien Wercollier), наречен „Политическият затворник“. В периода от 1935 до 1938 година катедралата търпи реконструкция и разширяване.

История

През 1603 година йезуити от Белгия, която също като Люксембург принадлежала по това време към Испанска Нидерландия, разкриват в град Люксембург колеж, в който повечето млади люксембургци получават образованието си до 1773 година. Първият камък на църквата е положен на 7 май 1613 година от отец Франсоа Алденар (François Aldenard). Главен строител на църквата е Улрих Йоб (Ulrich Job) от Люцерн, чието дело са и украсите по колоните. Йезуитската църква е посветена на непорочното зачатие и осветена на 17 октомври 1621 година от помощник-епископа Георг фон Хелфенщайн (Georg von Helfenstein).

В художествено отношение основният принос за украсата на църквата е на германския скулптор Даниел Мюлер (Daniel Muller) от Фрайбург, Саксония, чието дело включва и трибуната за органа. Украсите са направени от любимия материал на нидерландските ренесансови скулптори – алабастър – и представляват раннобарокови ангели, които изпълняват музика, разположени между листа и флорални мотиви.

След като йезуитите напускат града през 1773 година, императрица Мария Терезия Австрийска през 1778 година дарява църквата на градската управа на Люксембург. Вече под името „Свети Николас и Света Тереза“ това става новата енорийска църква в града, тъй като старата, „Свети Николас“ на улица „Краутмаарт“, била малка и разпадаща се от старост и през 1779 година е разрушена. Това е причината статуята на Свети Николас да е издигната над входа на катедралата от страната на улица „Нотр Дам“.

Църквата получава новото си име „Нотр Дам“ („Света Богородица“) на 31 март 1848 година от апостолическия викарий Жан-Теодор Лорен (Jean-Théodore Laurent). Неговият наследник Никола Адам (Nicolas Adames), преоблицова бароковия интериор от 1854 година в неоготически стил. Когато Люксембург получава статут на епархия от папа Пий IX на 27 юни 1870 година, църквата „Нотр Дам“ получава статута на епархийска катедрала.

Архитектура

Катедралата има 3 кули. В западната кула, която е от времето на йезуитската църква, са църковните камбани. Другите 2 кули са източната и централната, която се издига над трансепта.

Източната и централната кули са добавени при разширяването на катедралата през 1935–1938 година. Централната кула, която на височина е едва една трета от височината на другите две кули, се състои от широка пирамидална основа и тесен връх с медно покритие. Самият покрив се държи на стоманена конструкция.

На 5 април 1985 г., около пладне, вследствие работа по покрива тръгва пожар, който обхваща западната кула. Църковните камбани са унищожени от огъня, а кулата се срутва, с което и покривът на централната пътека на църквата също частично пострадва. Възстановителните работи траят до 17 октомври 1985 г.

Погребения

Криптата на катедралата съдържа погребани останките на много членове на династията на Великите херцози на Люксембург, сред които:

• Ян Люксембургски 10 август 1296 – 26 август 1346) е граф на Люксембург (1313–1346), маркграф на Моравия (1311–1333), крал на Бохемия (1311–1346)
• Мария-Аделаида (1894–1924)
• Мария Анна Португалска, велика херцогиня на Люксембург (1861–1942) – консорт на великия херцог Вилхелм IV
• Феликс Бурбон-Парма (1893–1970) – консорт на великата херцогиня Шарлот
• Шарлот (1896–1985)
• Жозефин Шарлот Белгийска, велика херцогиня на Люксембург (1927–2005) – консорт на великия херцог Жан

Галерия

• 
  Катедралата е сред забележителностите на града
• 
  Богородица Утешителка на скърбящите
• 
  Нефът на катедралата
• 
  Един от витражите на катедралата
• 
  Латински надпис от 1613 г. на западната стена
• 
  Саркофагът с останките на Ян Люксембургски

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Notre-Dame Cathedral, Luxembourg в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​