Ноцицептор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ноцицептор
Латински nociceptor

Ноцицепторите са свободни нервни окончания, които могат да приемат механични, топлинни и химични стимули. Откриват се в кожата, надкостницата и вътрешните повърхности. Телата на невроните са извън гръбначния стълб в дорзалните и тригеминалните ганглии.[1]

Функции[редактиране | edit source]

Ноцицепторите не се адаптират, а в някои случаи се наблюдава и сенситизация (хипералгезия). Съществуват два пътя, по които информацията от болковите рецептори достига до ЦНС.

Внезапните и силни дразнения се предават до гръбначния мозък по миелинови Аδ неврони, предаващи сигнала със скорост от 20 m/s, докато осещането за бавната болка се предава чрез тънки амиелинови влакна от тип С, със скорост от едва 2 m/s.[2] Обикновено в задните коренчета на гръбначния мозък се формират синапси със следващите нервни влакна, като се осъществява прекръстосване – влакната от дясната половина на тялото преминават в лявата половина на гръбначния мозък и обратно. Информацията за болката достига до таламуса по два пътя – нов и стар. Аδ-невроните формират синаптични контакти с дендритите на невроните от новия път, които достигат директно до таламуса. С-невроните образуват синапси с влакната от стария път, който преминава през продълговатия мозък, моста и тогава достига таламуса.

Информацията частично се преработва в таламуса, след което достига до съответни интеграционни центрове в кората на главния мозък. Там също се извършва преработка на постъпилата информация, след което се изпращат еферентни импулси, повлияващи усещането за болка.

Невромедиаторът, който отделят в синаптичните цепки невроните на двата пътя в гръбначния мозък, е глутамат. Глутаматът е възбуждащ медиатор.

Тялото има ендогенна система за редуциране на усещането за болка. Такава система има както в ЦНС, така и в периферните рецептори и действа като отделя т.нар. ендогенни опиати, напр. ендорфини.

Разпространение[редактиране | edit source]

Ноцирецепторите се описани и при други групи животни освен бозайниците,като риби [3] различни безгръбначни, в това число и пиавици,[4] нематоди,[5] морски плужеци,[6] и винени мушици.[7] Въпреки че тези неврони могат да имат различни пътища и връзки с централната нервна система, отколкото ноцицепторите при бозайниците, тези неврони в не-бозайници често се възбуждат в отговор на подобни стимули като при бозайници, като висока температура (40 градуса по Целзий или повече), ниско рН, капсаицин, както и увреждане на тъканите.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Jessell, Thomas M.; Kandel, Eric R.; Schwartz, James H.. Principles of neural science. Norwalk, CT, Appleton & Lange, 1991. ISBN 0-8385-8034-3. с. 472–79.
  2. Williams, S. J.; Purves, Dale. Neuroscience. Sunderland, Mass, Sinauer Associates, 2001. ISBN 0-87893-742-0.
  3. Sneddon, L. U., V. A. Braithwaite, and M. J. Gentle. 2003. Do fishes have nociceptors? Evidence for the evolution of a vertebrate sensory system. Proceedings of the Royal Society of London. Series B. Biological sciences 270: 1115–1121. http://dx.doi.org/10.1098/rspb.2003.2349
  4. Pastor, J., B. Soria, and C. Belmonte. 1996. Properties of the nociceptive neurons of the leech segmental ganglion. Journal of Neurophysiology 75: 2268–2279. http://jn.physiology.org/cgi/content/abstract/75/6/2268
  5. Wittenburg, N., and R. Baumeister. 1999. Thermal avoidance in Caenorhabditis elegans: an approach to the study of nociception. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 96: 10477-10482. http://www.pnas.org/cgi/content/abstract/96/18/10477
  6. Illich, P. A., and E. T. Walters. 1997. Mechanosensory neurons innervating Aplysia siphon encode noxious stimuli and display nociceptive sensitization. The Journal of Neuroscience 17: 459–469. http://www.jneurosci.org/cgi/content/abstract/17/1/459
  7. Tracey, J., W. Daniel, R. I. Wilson, G. Laurent, and S. Benzer. 2003. painless, a Drosophila gene essential for nociception. Cell 113: 261–273. http://dx.doi.org/10.1016/S0092-8674(03)00272-1
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Pain and nociception“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.