Ноширо (лек крайцер, 1942)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Ноширо“
能代
Japanese cruiser Noshiro in 1943.jpg
Лекият крайцер „Ноширо“ в Токийският залив, юли 1943 г.
Флаг Япония Япония
Клас и тип Лек крайцер от типа „Агано“
Производител Aрсенал на флота в Йокосука, Япония.
Живот
Заложен 18 септември 1941 г.
Спуснат на вода 19 юли 1942 г.
Влиза в строй 30 юни 1943 г.[1]
Изведен от
експлоатация
потопен на 26 октомври 1944 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 162 m
Ширина 15,2 m
Газене 5,6 m
Задвижване 4 парни турбини „Гихон“;
6 парни водотръбни котли „Кампон“;
4 гребни винта;
100 000 к.с.
Скорост 35 възела
(65 km/h)
Водоизместимост 6652 t (стандартна)
7 590 t (пълна)
Броня пояс: 55 – 60 mm;
палуба: 20 mm;
кули ГК: 19 mm;
Екипаж 726 души
Далечина на
плаване
6300 морски мили при 18 възела ход
Въоръжение
Артилерия 3x2 152 mm;
Зенитна артилерия:
2x2 76 mm Тип 98;
2x3 25 mm;
Самолети 2 хидроплан;
1 катапулт
Торпеда 2x4 610 mm ТА Тип 92 модел 4;
48 торпеда Тип 93
Други 16 дълбочинни бомби
„Ноширо“
能代
в Общомедия

Ноширо (на японски: 能代) е лек крайцер на Императорските ВМС на Япония от времето на Втората световна война, кораб от проекта крайцери „Агано“.

Описание на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Ноширо е вторият от четирите леки крайцера на типа Агано, също, както и другите кораби на своя тип, е предназначен да бъде флагман на съединенията разрушители.

Служба във флота[редактиране | редактиране на кода]

Начало на службата[редактиране | редактиране на кода]

Ноширо е спуснат на вода от корабостроителницата на флота в Йокосука на 19 юли 1942 г. и влиза в строй по-малко от година след това на 30 юни 1943 г. Първоначално е приписан към японския 1-ви флот, на 15 август 1943 г. Ноширо е предаден на 2-ри флот на вицеадмирал Такео Курита, като флагман на 2-ра ескадра разрушители, в замяна на Дзинцу, който месец по-рано потъва в боя при Коломбангара.

Сражения при островите Гилбърт и Соломоновите острови[редактиране | редактиране на кода]

На 18 септември 1943 г. в отговор на авионападенията над Тарава от самолетоносачите на ВМС на САЩ Лексингтън, Принстън и Белю Ууд Обединеният флот изпраща към Ениветок голямо съединение, но флота на врага не е открит, и корабите се връщат на Трук в архипелага на Каролинските острови.

Аналогично на 17 – 26 октомври 1943 г. Обединеният флот не успява да влезе в бой с американското съединение TF 15, което бомбардира атола Уейк.

На 1 ноември 1943 г. САЩ започват Операцията Шуестринг с цел отвоюването на остров Бугенвил в архипелага на Соломоновите острови. На следващият ден след сражението в залива Императрица Августа (2 ноември 1943 г.) Ноширо се насочва от Трук с крайцерите на 4-ти дивизион Атаго, Такао и Мая, 7-ми дивизион Судзуя и Могами, 8-ми дивизион Чикума и четири разрушители, и пристига в Рабаул на 5 ноември 1943 г. По време на зареждане в залива Симпсон от танкера Кокуйо Мару крайцерите са атакувани от 97 самолета на американските самолетоносачи Саратога и Принстън. Ноширо получава попадение от торпедо Mark 13.

От 12 ноември 1943 г. Ноширо оказва помощ на кораба от същият тип, Агано, след като последния е торпилиран от подводницата Скемп, и го води на буксир към Трук.

На 20 ноември 1943 г. американците в хода на „Операция Галваник“ за освобождението на островите Гилбърт десантират на Тарава. Флота на нахлуването от 200 кораба включва 13 линкора и 11 самолетоносача. Ноширо е изпратен от Трук за тяхното прихващане в съединението с крайцерите Судзуя, Кумано, Тьокай, Ойодо и няколко разрушителя. Японското съединение е атакувано на 1 януари 1944 г. от самолетите на самолетоносача Бънкър Хил и Монтерей. Една от кулите на Ноширо излиза от строя по време на атаката, десет члена на екипажа са убити.

На 19 януари 1944 г. Ноширо е изпратен от Трука на помощ на самолетоносача Ун йо след като последния е торпилиран от подводницата Хедок за да го буксира до Сайпан. Ноширо продължава своя път до Йокосука, където влиза за ремонт в сух док, който завършва на 1 февруари 1944 г. По време на ремонта на крайцера са поставени шест трицевни и осем единични 25 mm зенитни оръдия. Така броя стволове 25 mm зенитни оръдия на Ноширо се увеличава до 32 (8x3 8x1). 

Сражения за Филипините[редактиране | редактиране на кода]

Модернизацията завършва на 28 март 1944 г., и Ноширо е изпратен към Давао и островите Линга на 5 април 1944 г. с крайцерите на 4-ти дивизион Атаго, Такао и Токай, 5-ти дивизион Мьоко и Хагуро и разрушителя Харусаме.

Съединението крайцери е атакувано подводницата Дейс, на която всичките шест носови торпеда пропускат целта, а след това е засечено от подводницата Дартер, която не успява да излезе на необходимия ъгъл за атака. След това крайцерите са засечени от подводниците в залива на Давао, на 7 април 1944 г., Скемп, която също не успява да атакува и Гунард, на 18 май 1944 г., която дава залп с шестте носови торпеда, но безуспешно.

Ноширо участва в „Операция А-хо“ – сражението във Филипинско море, на 19 юни 1944 г., където е флагман на контраадмирал Микио Хаякава.

От края на юни-началото на юли 1944 г. Ноширо отново е в сух док за модернизация в Куре. Поставени са още две трицевни 25 mm зенитки, като броя им достига 48 (10x3, 18x1). Поставени са радарите тип 13 за въздушни цели и тип 22 за надводни.

На 8 юли 1944 г. Ноширо отплава от Куре с разрушители, превозващи войници и снабдяване за Сингапур, и остава там три месеца, в които се води обучение на персонала.

На 18 октомври 1944 г. Ноширо получава заповед да се насочи за Бруней, в това време се подготвя сражението в залива Лейт, което започва на 22 октомври 1944 г. Ноширо, като флагман на 2-ра ескадра разрушители, се присъединява към Първо Мобилно Настъпателно Съединение на адмирал Такео Курита, съединение „A“ (централна група). В сражението в морето Сибуян, на 24 октомври 1944 г., Съединение A е атакувано 11 пъти от над 250 самолета на американското съединение TF 38 от самолетоносачите Есекс, Лексингтън, Интерпид, Кебът, Франклин и Ентърпрайз. Независимо от това, че Ямато, Нагато, Харуна, Мьоко и Тоне получават повреди, Ноширо остава невредим.

На следващия ден, в сражението при остров Самар Ноширо поразява ескортния самолетоносач Уайт Плейнс с няколко 6-дюймови снаряда, но на свой ред получава попадение от 5-дюймов снаряд на американски разрушител.

На 26 октомври 1944 г. на запад от Панай ескадрата на Курита е атакувана от 80 торпедоносеца TBM-1C Avenger на самолетоносачите Уосп и Каупенс. Една бомба се взривява в склада за зенитните снаряди на Ноширо, започналия пожар е потушен бързо.

При втората атака още шест Avenger атакуват Ноширо, но той се отклонява от тяхните торпеда, но при третата вълна Avenger хвърля торпедо Mark 13, което се взривява в района на машинно отделение No. 3. То е наводнено мигновено, а след това е наводнено и машинно отделение No. 1. Нахлуващата вода гаси всички котли на Ноширо, и той спира, накренен на 16 градуса по левия борд.

Докато тече спешния ремонт, Ноширо остава без да се движи, разрушителя Хаманами взема контраадмирал Хаякава, който впоследствие преминава на Ямато. В 10:14 по време на четвъртата атака на 28 TBM и пикировчици SB2C-3 Helldiver от самолетоносача Хорнет още едно торпедо, попаднало в десния борд на Ноширо се взривява в района на кула No. 2. Зенитчиците на Ноширо по-късно заявяват за шест свалени самолета. Капитана Кадживара заповядва да се потопят предните отсеци, в опит да се изравни кораба. След пет минути, когато предната палуба достига нивото на водата, а кораба продължава да се потапя, Кадживара заповядва да се евакуират. В 11:13 Ноширо потъва в точката 11°42′ с. ш. 121°41′ и. д. / 11.7° с. ш. 121.683333° и. д. южно от Миндоро.

Разрушителите Акишимо и Хаманами спасяват капитана Кадживара и 328 моряка.

Ноширо е изключен от списъците на флота на 20 декември 1944 г.

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lacroix, Japanese Cruisers, с. 794.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Brown, David. Warship Losses of World War Two. Naval Institute Press, 1990. ISBN 1-55750-914-X.
  • D'Albas, Andrieu. Death of a Navy: Japanese Naval Action in World War II. Devin-Adair Pub, 1965. ISBN 0-8159-5302-X.
  • Dull, Paul S.. A Battle History of the Imperial Japanese Navy, 1941 – 1945. Naval Institute Press, 1978. ISBN 0-87021-097-1.
  • Evans, David. Kaigun: Strategy, Tactics, and Technology in the Imperial Japanese Navy, 1887 – 1941. Naval Institute Press, 1979. ISBN 0-87021-192-7.
  • Howarth, Stephen. The Fighting Ships of the Rising Sun: The drama of the Imperial Japanese Navy, 1895 – 1945. Atheneum, 1983. ISBN 0-68911-402-8.
  • Jentsura, Hansgeorg. Warships of the Imperial Japanese Navy, 1869 – 1945. Naval Institute Press, 1976. ISBN 0-87021-893-X.
  • Lacroix, Eric и др. Japanese Cruisers of the Pacific War. Naval Institute Press, 1997. ISBN 0-87021-311-3.
  • Whitley, M.J.. Cruisers of World War Two: An International Encyclopedia. Naval Institute Press, 1995. ISBN 1-55750-141-6.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Носиро (лёгкий крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.