Нуеве де Хулио (лек крайцер, 1936)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Нуеве де Хулио“
ARA Nueve de Julio (C-5);
ex. USS Boise (CL-47)
USS Boise (CL-47) at anchor, circa 1938-39 (NH 97779).jpg
Лекият крайцер „Нуеве де Хулио“
Флаг Съединени американски щати Съединени американски щати
Аржентина Аржентина
Клас и тип Лек крайцер от типа „Бруклин“
Производител Newport News Shipbuilding в Нюпорт Нюз (Вирджиния), САЩ[1]
Живот
Поръчан 22 август 1934 г.
Заложен 1 април 1935 г.
Спуснат на вода 3 декември 1936 г.
Влиза в строй 1 февруари 1939 г.
от Аржентина на 19 декември 1951 г.[1]
Изведен от
експлоатация
утилизиран през 1983 г.[1]
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 185,4 m[2]
Ширина 21 m[2]
Газене 7,3 m[2]
Задвижване 4 парни турбини General Electric;
8 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
4 гребни винта;
100 000 к.с.[2]
Скорост 32,5 възела
(60,2 km/h)[2]
Водоизместимост 10 800 t (стандартна)[2]
13 645 t (пълна)[2]
Броня пояс: 127 mm на обшивка от 16 mm
барбети: 152 mm
палуба: 44,5 – 51 mm
кули: 165 mm (фронт)
51 mm (покрив)
76 – 38 mm (бордове)
бойна рубка: 127 mm
Екипаж 1200 души[2]
Далечина на
плаване
7600 морски мили при 15 възела ход[2];
запас гориво:
2200 t[2]
Въоръжение
Артилерия 3x3 152 mm[2]
8x1 127 mm[2]
Зенитна артилерия::
8x2 20 mm[2]
Самолети 2 вертолета[2];

Нуеве де Хулио (на испански: ARA Nueve de Julio (C-5), „9 юли“) е аржентински лек крайцер от типа „Бруклин“ на ВМС на САЩ. Бивш американски крайцер – „Бойзи“ (на английски: USS Boise (CL-47)) участвал във Втората световна война.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Купен от САЩ на 11 януари 1951 г. за 7,8 млн. щатски долара в рамките на „Договора за взаимно обезпечение на безопасността“. През 1960-те преминава модернизация, в хода на която получава холандско радиоелектронно оборудване. В началото на 70-те заедно с еднотипният „Белграно“ и лекия крайцер „Ла Архентина“ влиза в състава на крайцерската ескадра на Аржентина[3].

Крайцера участва в „Освободителната революция“ от 16 септември 1955 г. – преврата, свалил Хуан Перон[3]. В хода на тези събития, подлага на артилерийски обстрел нефтохранилища и военни обекти в град Мар дел Плата. В Ла Плата на привържениците на Перон е предявен ултиматум, който по-късно е приет[3].

На 15 март 1956 г., по време на маневри на аржентинския флот, „Нуеве де Хулио“ се сблъсква с крайцера „Белграно“[4]. Двата крайцера получават повреди. Ремонта отнема няколко месеца.

Има множество учебни походи, посещава пристанища в Еквадор, Уругвай, Чили, Фолкландските острови. През 1978 г. е изваден от състава на флота. Обществеността на град Браунсвил (щата Тексас, САЩ) планира да го превърне в плаващ Музей на Войната, но в крайна сметка тези планове не са осъществени. Списан през 1979 г., разкомплектован за скрап през 1983 г. в Япония.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. ISBN 978-155-75013-25.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о Коваленко В. А., Остроумов М. Н., Справочник по иностранным флотам, стр. 77
  3. а б в Historia de los cruceros argentinos – Historia y Arqueología Marítima ((es))
  4. Crucero "9 de Julio " 1952 – Historia y Arqueología Marítima ((es))

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Коваленко В. А., Остроумов М. Н.. Справочник по иностранным флотам.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. ISBN 978-155-75013-25.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „ARA Nueve de Julio (C-5)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.