Нуклеинова киселина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Нуклеинови киселини)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Нуклеиновите киселини (НК) са високомолекулни органични съединения, съставени от голям брой линейно подредени нуклеотиди. Последователността на нуклеотидите в полинуклеотидната верига е специфична за всяка отделна молекула нуклеинова киселина. Биват ДНК и РНК. Наименованието идва от мястото на локализация – nucleus (ядро). В състава им влизат C, H, O, N и P. Мономерът на нуклеиновата киселина се нарича нуклеотид. Нуклеотидите на ДНК са дезоксирибонуклеотиди, на РНК – рибонуклеотиди.

Структура на НК[редактиране | редактиране на кода]

Нуклеиновите киселини са дълги, прави, неразклонени хетерополимерни молекули. Те са изградени от мономери (наречени нуклеотиди), подредени в точно определен ред. ДНК и РНК са полинуклеотиди. Всеки нуклеотид се състои от монозахарид пентоза (за РНК това е рибоза, а за ДНК – дезоксирибоза), остатък от фосфорна киселина (фосфатна група) и азотна база. За РНК това са аденин, гуанин, цитозин и урацил. ДНК има същите бази, като урацила е заменен с тимин. Аденин и гуанин се наричат големи или пуринови бази, а цитозин, урацил и тимин – пирамидинови или малки.

Свързването на нуклеотидите се осъществява по два начина:

  1. Чрез ковалентна връзка.Тя се образува между фосфата на един нуклеотид и третият въглероден атом от пентозата на другия нуклеотид. Това става чрез 3`5` фосфодиестерна връзка. С помощта на такива връзки нуклеотидите се свързват помежду си в дълги неразклонени, линейни и последователни полинуклеотидни вериги.
  2. Чрез водородна връзка. Образуват се между азотните бази на два срещуположни нуклеотида. Те възникват ако е спазено правилото за комплементарност на базатите, а именно, че срещу аденин винаги стои тимин, както и срещу гуанин винаги стои цитозин.

Строеж на НК[редактиране | редактиране на кода]

Нуклеиновите киселини имат първичен, вторичен и третичен строеж. Първичният строеж има решаващо значение за съхранение на наследствената информация.

Първичен строеж[редактиране | редактиране на кода]

Всички нуклеинови киселини са изградени от нуклеотиди. Те са свързани чрез нуклеотидни връзки в различно дълги полинуклеотидни вериги. Нуклеотидите са фосфатни естери на нуклеозидите. Нуклеозидите са изградени от пуринови или пиримидинови бази, които чрез N-гликозидна връзка са свързани с пентоза (захар с неразклонена верига, съдържаща пет въглеродни атома). Пентозите в нуклеиновите киселини са D-рибоза и 2-дезокси-D-рибоза, както и двете са във фуранозна форма. Нуклеозидите и нуклеотидите се означават съответно като рибозиди и риботиди, дезоксирибозиди и дезоксириботиди. По този начин се извежда и обозначението на нуклеиновите киселини, тъй като в природата полунуклеотидните молекули съдържат само риботиди или само дезоксириботиди.

В рибозомната РНК (рРНК) има ограничено количество 2-метилрибоза, най-често свързана в 6-метилцитозин. Наред с главните бази аденин, гуанин, тимин, цитозин и урацил са намерени ограничени количества и от т.н. минорни бази.

  • Нуклеозиди – ковалентно свързани със захарни пуринови и пиримидинови бази се означават като нуклеозиди. В зависимост от захарната съставка се различават рибо- и дезоксирибонуклеозиди. Други нуклеозиди, установени в организми, но срещани в нуклеиновите киселини, са представени в разнородната група на нуклеозидните антибиотици.

Намиращата се в нуклеозидите захар винаги е във фуранозна форма.

  • Нуклеотиди – фосфатни естери на нуклеозидите.